Какво празнуваме, когато празнуваме 24 май

Какво празнуваме, когато празнуваме 24 май

© Георги Кожухаров



24 май е и отново празнуваме българската просвета, култура и славянската писменост. Празнувам ги и аз. Вярвам, че това е може би най-светлият ни празник. Което не пречи покрай приповдигнатото настроение и гюрултията от площади и телевизионни екрани да опитам да помисля "на глас" - какво точно празнуваме днес?


Факт е, че ние, българите, сякаш сме научени да наблягаме повече на манифестацията, на вънкашността на празнуването. Обичаме празника, но ако може и да е изпразнен от съдържание - още по-добре. И сякаш пропускаме възможността да преосмисляме този празник, да го съпреживяваме отново. Вместо това го съзерцаваме като носталгично пожълтяла снимка, на която крачим в строй, пеещи, с ленти "Отличник" върху белите ризи, с божури в ръцете. Вярвам, че е важно ние, възрастните, с всеки нов 24 май да израстваме заедно с времето, заедно с него.


Нека поговорим за едно от нещата, които празнуваме днес - славянската писменост. Ако става въпрос за азбуката, защо не признаем - към днешна дата, в съвременния свят положителните страни на това да имаме собствена азбука не са много. От прагматична гледна точка тя е просто още един проблем, с който програмистите трябва да се справят в разработване на поредните IT приложения.
Тази наша азбука е пречка за общуването ни с останалата част на света, а също и препятствие за света да общува свободно с нас.




Въобще има нещо симпатично налудничаво в това да маршируваме по улиците и да празнуваме факта, че имаме по-особена азбука. Мисля, че нещо подобно празнуват само Южна Корея, а отскоро и Ливан.


Също така — акцентът върху солунските двама братя е тотално сбъркан. Кирил и Методий не са стъпвали по нашите земи и имат толкова общо с нас, българите, колкото има, да речем, белгийският културен аташе в Прага. За светите братя няма каквито и да е доказателства, че имат славянска жилка. Освен това не сме сигурни нито каква е била тяхната мисия, нито тяхната функция, нито сме кой знае колко уверени в техните заслуги. Възможно е мотивите им да са били и недотам безкористни. Виктор Пасков ги наричаше византийски шпиони. Аз не бих бил чак така краен, но пък и не мисля, че двамата константинополски комисари, при цялото ми уважение, заслужават цялата тази олелия около себе си, и то точно в България - където, пак подчертавам - не са стъпвали.
Всички знаем, че единия от тях - Константин Кирил Философ, създава азбука, която няма почти нищо общо с кирилицата, макар на повечето картини и икони да го виждаме да позира именно с нея.

Какво празнуваме, когато празнуваме 24 май

Та Кирил създава глаголицата, която обаче се оказва нефункционална. Затова и неговия ученик Климент по-късно пише изцяло друга азбука, по-близка до гръцката, тя се налага и измества трудната глаголица, но пък се нарича кирилица. Въобще цялата тази работа може да е доста объркваща за всеки неподготвен.


И все пак всички ние празнуваме 24 май с радост, без много-много да се питаме какво точно празнуваме, точно както учим и децата си да правят по Коледа и Нова година. Но пък нали уж не сме деца и би трябвало да знаем, че изковаването на славянска азбука идва, за да обслужи току-що наложеното в България (не без бой) християнство. И приемането му, както и новосъздадената писменост са прагматични политически актове, предприети от един политически лидер (княз Борис), който кой знае защо още преди единайсет века се захваща да превърне тази територия, населена с неграмотни хора, в държава под един знаменател, под едно знаме. На вече покръстените и образоващи се славяни им се налага да спазват нови европейски разпоредби и явно да си попълват данъчни декларации с нови букви. Ето какво пише в своя трактат "За буквите" енигматичният Черноризец Храбър, живял в началото на X век в Преслав:


"Прочее преди славяните нямаха книги, но бидейки езичници, четяха и гадаеха с черти и резки. Когато се кръстиха, бяха принудени да пишат славянската реч с римски и с гръцки букви без устроение. Но как може да се пише добре с гръцки букви: Богъ или животъ, или дзьло, или црькы, или... или широта, или iадь, или ждоу или ЮNOСТЬ, или iaзыкъ и други тям подобни. И така беше много години"


Сега, ако опитаме на шега да заменим "когато се кръстиха" с "когато придобиха интернет", например и се върнем за малко в зората на мрежата, когато първите си имейли пишехме на български с латински букви ще си спомним колко непривично, колко неестествено ни се струваше. Ето един възможен емайл до въпросния автор:


To: [email protected]
Uvajaemi Chernorizets Hrabar,
Dano tozi imejl stigne do Vas. Prosto darja da Vi kaja slednoto: Ako si mislike, 4e na has, jiveeshtite 10 veka sled Vas ni beshe lessno da sastaviame e-maili, izpolzvajki omraznata Vi latinica - lajete se. Znaete li kolko nelepo izglejdaha na latinica dumi kato Щъркел, Хвърчило, Чушкопек, Църцори, Джвъчка, ili dori Vasheto prozvishte Черноризец? Iskam da kaja, 4e, ako oshe po Vashe vreme biahte opitali po-seriozno da pishete s latinski bukvi sega shteshe da e mnogo po-lesno za vsichki nas. No ne - Vie i takiva kato vas triabvashe nepremenno da nalojite svoeto. No, kakto i da e. I taka shte se opravim, niama griji.
Vash goliam fen,
Z К


Но, шегата настрана, какво празнуваме на 24 май? Българската култура?


Аз вярвам, че културата на нашия народ трябва да личи не по знаците, които сме принудени да използваме (защото никой не ни е питал дали ги искаме или не), а с това което правим с тези знаци. Ако почитаме символите вместо това, което те символизират, не сме ли примитивни? Ако въздигаме в култ обозначаващото вместо значението му, не сме ли невежи? Ако се кланяме на буквите, а не уважаваме това, което стои зад тях, не сме ли културни варвари?


Да отдаваме почит на славянските букви е като да се кланяме пред тухли и варов разтвор, а не пред човешкия гений, който може да гради с тях. Мисля, че с този празник ние трябва да празнуваме думите, а не буквите; трябва да отдадем дължимото на съзиданието, а не на съзидаващото. Славянската писменост сама по себе си не означава нищо. И чехите, и поляците са славяни, а писмеността им е друга. И писателите им са други. И политиците също. Какво правим с тази писменост - това е големия въпрос! Какво пишем с нея? Какво творим? Какви ги вършим? На това бих искал да обръщаме повече внимание.


Защото с едни и същи думи-тухли ние можем да градим уютни домове или бездушни блокове, красиви паркове или грозни паметници, можем да строим устойчиви сгради, но също и архитектурни/словесни недоразумения.
От нас зависи дали с тези тухли ще градим нашите лични, изстрадани истории, или те ще бъдат използвани безотговорно, тенденциозно и разрушително. Дали с тях ще казваме истина, или те ще служат за поредната фалшификация.


Вярвам, че словото е действие. И словото е в нас, и ние сме в словото. То е алфата и омегата на нашето съществуване, но нито започва, нито свършва с нас.


Може би, точно днес, на 24 май, ние все пак можем да отделим малко време, за да помълчим. И да изпълним този празник, ако не с друго, то поне с малко от мислите си.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK