Двойките, които никой не смее да напише след матурите

Резултатите от матурите са лоши, но какво точно мерят те.

© Анелия Николова

Резултатите от матурите са лоши, но какво точно мерят те.



Резултатите от матурите са лоши. Рекордно лоши. Отново.


Двойките на задължителния зрелостен изпит по български език и литература са най-много, откакто въобще се провеждат матурите - 4189 при 48 471 явили се дванадесетокласници. Почти всеки трети седмокласник има слаба оценка на изпита по математика, т.нар. миниматура, с която се кандидатства в гимназиите - 16 856 двойки от 53 212 явили се ученици.


Вероятно повече изненадани щеше да има, ако и тази година резултатите не бяха "най-най-лоши", отколкото в сегашния случай. Въпреки че образователният министър Меглена Кунева акцентира на увеличилия се брой отличници спрямо миналата година...




А какво значи най-лоши?


На практика обявената статистика от изпитите показва две ключово важни неща. Първо, че близо 10 на сто от завършващите средно образование са неграмотни - за тройка на матурата по български език и литература са нужни 22 от 100 точки на теста, които реално могат да се съберат основно при правилни отговори на граматическите въпроси? И второ, че всяко трето дете на 13-14 години едва може да смята, макар че за първа година явилите се на изпита по математика след седми клас имаха възможност да ползват допълнителен лист с формули по математика, а скалата на оценяване бе изключително занижена, като тройка се вързваше при 16 точки.


Преписването (ли) ни е проблемът


И преди изпитите, и след изключително лошите резултати на тях основното послание на образователното министерство беше: "Няма да ви дадем да преписвате!". Просветният министър дори обвързва честността на матурите с това колко е честен животът по-нататък, но за това друг път.


Да търсим връзка между рекордно лошите оценки на изпитите и рекордно строгите мерки, които тази година министерството въведе, за да спре нарушенията, е донякъде резонно. Дотолкова, доколкото може да има ученици, които са се отказали или не са успели в опитите за преписване и затова са се провалили на тестовете.


Иначе статистиката е като през 2015 г. - до 40 хванати в стремеж да препишат или да ползват мобилни телефони по време на матура. Въпреки "драконовските" мерки.


Защо обаче се пробват да преписват учениците? Защото не знаят и не могат да решат теста сами? Или защото знанията, които имат, не могат да бъдат показани на такъв вид изпит? А може би защото по време на цялото си образование са учени, че трябва да изкарат висока оценка, за да зарадват мама и тати; за да блестят пред съучениците си; за да влязат в по-елитно училище (паралелка). Без значение дали имат отлични знания и по-важното - дали могат да ги прилагат на практика въобще.


В синхрон със системата


Има лесни обяснения на ситуацията, при която мнозина младежи разчитат на преписване, за да задържат училище:


1. Учениците сами са си виновни, че са се докарали дотам.


2. Системата е такава.


Вероятно учениците масово са демотивирани да учат по различни причини, една от които е, че "всичко" вече се намира с помощта на чичко Гугъл, а на програмите за писане има редактор за корекция на правописните грешки. Но и учителите помагат за това "неучене" - дали от липса на мотивация да преподават, дали от липса на интерес към професията, защото не е лъжа, че вече повечето хора, които стават учители, са завършили педагогика или някои филологии в университета, защото не са ги приели право, международни отношения, психология, пи ар или някоя друга лустросана специалност. А учителството би трябвало да е мисия.


И въпреки неученето дали изпитите мерят вярно наученото? И какво точно мерят - грамотност, способности за зубрене на текстове или мислене и прилагане на знания на практика измерва матурата по български език и литература; какво стои зад слабите оценки на теста по математика след седми клас - реално незнание или тотална невъзможност да се прочетат едни формули от един лист и да се приложат при решаването на задачи; адекватна форма за измерване на знанията ли е матурата? Няма отговор и на въпросите какво точно вижда министерството в тези резултати и какво трябва да се направи, за да се променят те.


Накъде след лошите резултати


Сигурно тезата на Кунева, че са нужни промени в учебните програми, за да се попълнят "белите петна" в граматиката и смятането, е вярна. Учениците трябва да са грамотни, но не само за да могат поне автобиография и мотивационно писмо за кандидатстване за работа да напишат без грешки. А защото грамотността е изключително важна.


Въпреки "волята" за промени в учебните планове остава въпросът не трябва ли да се промени форматът на изпитите така, че децата да могат да приложат реални знания; или поне така, че да не им е нужно да преписват.


А по-голямото питане е кога образованието ще стане адекватно на реалността, а учениците ще бъдат учени да мислят и да разсъждават, вместо да зубрят; да работят в екип, вместо да се борят за оценка срещу другарчето; да търсят приложение на знанията си, а не те да изчезват от "чекмеджето" в мозъка веднага след изпита. И да имат съзнанието, че няма нищо лошо да се провалиш, ако знаеш как и имаш мотивация да се поправиш.


Иначе и догодина вероятно ще има нови рекорди по двойки на матурите; на изпитите вероятно ще се дебне с по-голяма строгост за нарушения и фалшификации отколкото на изборите; а зрелостниците с по-ниските оценки ще влязат не друго, а педагогика и филология по последно желание в университета и след години ще станат учители.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK