Ако не погледнем миналото си в очите - няма бъдеще

© Пресцентър на БСП

Фондация "Истина и памет", в която участват историците проф. Евелина Келбечева и Георги Михайлов, както и разследващият журналист и основател на сайта dsbg.com Христо Христов неотдавна внесоха в образователното министерство списък с 26 факта и събития, които трябва да бъдат преподавани на учениците в средните училища.

Сред тях са превратът на 9 септември 1944 г. и окупацията на България от Съветската армия; масовите убийства и процесите на "народния съд"; ликвидирането на опозиционните партии; сливането на БКП с държавата; трите фалита на Народна Република България; тоталната цензура върху всякакви политически, културни и индивидуални изяви; социалното инженерство на нацията чрез образованието; превръщането на цялата икономика в икономика на дефицита; закрепостяването на населението чрез т.нар. жителство; забраната за пътуване в чужбина; "чистките" в администрацията, армията, училищата, университетите и всички църкви; системата от наказателни лагери; репресивният апарат на партията-държава; отнемането на частната собственост; незаконното прочистване на досиетата на тоталитарните комунистически служби след 10 ноември 1989 г.

Повече от четвърт век измина от падането на режима на Живков и въвеждането на многопартийна система.

Продължаващата и до днес подмяна на историческата истина

недопускането тя да се учи от младите поколения е мащабно активно мероприятие, което се провежда постоянно чрез медиите и чрез мощни властови лостове. Лъжата за безметежното всенародно добруване по време на комунизма, която постоянно се повтаря на младите вече толкова години, докато броят на живите свидетели на терора намалява, започва да се превръща в истина. А преди дни новото ръководство на БСП поднесе цветя пред паметника на Тодор Живков в Правец.

Щом изразя някъде в интернет мнението, че трябва да се изучават престъпленията на комунистическия режим, веднага се явяват гневни опоненти, които започват да ми говорят за жертвите в антифашистката борба по време на войната. Разбира се, че трябва да се разказва обективно цялата историческа истина, по възможност от няколко гледни точки. Но аз не знам дали "антифашистката борба" някога е излизала от учебниците. По време на комунизма обаче тя беше силно преувеличавана. А именно престъпленията, вършени през втората половина на миналия век, именно най-масовите престъпления, вършени от властта по време на комунистическата диктатура в България, се премълчаваха и се премълчават и до днес.

Историята на България от 20 век, която се учеше по мое време беше историята на БКП, от гледна точка на пропагандата на БКП

Срамота е, че 25 години след края на режима историческата истина не се изучава и много млади хора не я знаят.

Чух и друго, по-балансирано мнение: "Политическото махало от крайно ляво отиде в крайно дясно. Но все някога ще намери равновесието си и тогава ще се напише обективната история. Предполагам обаче, че това ще стане, едва когато си отидат всички участници в тези събития". Но когато си отидат всички живи свидетели кой ще потвърди дали в учебниците е казана обективната истина?

Освен това "махалото", за което моят опонент говори, на практика остана 45 години в крайната посока на една тоталитарната диктатура, която всъщност няма нищо общо с "лявото" в демократичния политически спектър. А след 1989 , ако има някакво "махало", то е между управления на БСП и СДС, между управления на БСП и ГЕРБ, но БСП (бившата БКП) е била на власт по-дълго, заедно с ДПС, от всички други партии. А в учебниците махалото е спряло в някаква мъртва точка и най-новата история изобщо липсва.

И когато се заговори за "антифашистка борба" у нас, нека не забравяме, че за разлика от гръцкото или югославското, нашето партизанско движение е доста рехаво, но десетилетия беше силно раздувано от комунистическата пропаганда. Всъщност по-масова е била горянската антикомунистическа въоръжена съпротива след 9 септември 1944 г.

И освен това каква е логиката на тези от БСП, които веднага заговарят за антифашизма, щом се заговори за десетките хиляди зверски избити невинни българи от комунистическия режим? Нима комунистическият режим е имал право да тероризира масово народа си десетилетия след съветската окупация, защото е имало убити сред шепата български партизани?

Не трябва нищо от историята да се премълчава

Но може ли един масов убиец да се защити пред съда с аргумента, че било имало и други убийци преди него? Или да каже: Добре, разрешавам ви да споменавате публично за моите престъпления, но само, ако незабавно, в същото изречение споменете и за всички други убийци преди мен?

Та те и фашистите могат да се оправдаят точно по същия начин! Че са убивали някакви лоши хора, които са им били исторически виновни за нещо. Или които са искали да ги свалят от власт. Или просто са ги гледали лошо. Или просто им се е сторило, че ги гледат лошо.

Помним ли наистина вчерашния си ден или живеем с политически митове?

Преди повече от десет години публикувах романа "2084", в който се разказва за един свят забравил миналото си. "Изоставените" (Left Behind) един роман писан в миналото - евангелиска религиозна фикция, свързваща Апокалипсиса на Йоан със съвременната световна политика - се приема за историческа истина. "Избраните," физически безсмъртни хора вярват, че живеят след края на историята, в земния рай. Докато другите, смъртните, бедните, са наказани за греховете си. Но макар и телесно безсмъртни, жителите на този земен рай, които живеят в измислен свят с измислена история, са духовно мъртви.

Един народ, който не знае миналото си, или си го измисля, не може да има реално бъдеще. Както един човек, който не помни и не знае кой е, би бил безпомощен в реалния свят.

Тук на Балканите митовете за миналото често се смесват с реалността и дори напълно я изместват -

Александър Македонски, тракийските царе, прабългарските ханове, славянските племена, османското завоевание не напускат политическата сцена. Идентифицираме се с хора от далечни векове, за които почти нищо не знаем.

Но в случая с престъпленията на комунизма говорим за най-близката история, за която все още има живи свидетели. Какво помним като народ от вчерашния си ден?

Германия отдавна намери смелост да погледне в очите тоталитарното си минало, нацизма, концлагерите

И днес Германия е не само една от най-могъщите икономики в света, но и една от най-либералните и толерантни към малцинствата и чужденците държави. България, както и Русия, още не е посмяла да погледне в очите тоталитарното си комунистическо минало и да се справи с него. Виждаме какви са резултатите.