Темата за самоубийството и за отговорността на медиите в три примера

Темата за самоубийството и за отговорността на медиите в три примера

© Mike Segar, Reuters



Д-р Владимир Наков е психиатър и главен експерт в сектор "Психично здраве" в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА). Провокиран от инцидента със състезателката по художествена гимнастика Цветелина Стоянова и широкия обществен отзвук, който предизвика, Наков обясни за "Дневник" защо диагнози в психиатрията не се поставят с лека ръка, а в авторски текст говори за морала или липсата му в публичната реакция и възможните тежки последици. Заглавието е на редакцията.


В различни медии бяха показани детайли от живота на девойката, посегнала на собствения си живот. Появиха се и статии, които остро критикуваха проявите на "журналисти". Очевидно забравили самозапалванията през 2013 г. Това провокира желанието ми да върна лентата още по-назад и да припомня историята - тогава, когато сме първата страна в Европа по прираст на населението.


Илия Янулов, български социолог, икономист, юрист и директор на първия български Институт по социология към БАН, е озаглавил книгата си, издадена през 1927 г., Морална статистика. Част I Самоубийства (размери, причини, борба – у нас и в чужбина):




... Социално поставяне на въпроса за самоубийството


Но въпросът не е и за отговорността. Това, което е съществено в тоя въпрос и което му придава голямо социално значение, то е – като се извади той от индивидуалните рамки и се постави напълно обществено, а именно самоубийствата, наред с престъпността, лудостта и социалните болести – да се разгледа той като един неминуем продукт на дадена обществена среда. Така се открива въпросът за причините и лекуването на едно болезнено обществено състояние. Така въпросът за свободата на личността да живее или да не живее се омаловажава сам по себе си, защото се покрива от големия въпрос: обществото, нацията, човечеството да живеят ли, или да потънат в мрачините на израждането и на гибелта.


Тъй се слага въпросът особено в ново време, новото общество се вижда застрашено от тия социални бедствия поради чрезмерното им увеличение. Индивидуалистичната философия и морал, дори и най-съвременните, губят своето значение пред тая най-голяма философия и най-висш морал: самосъхранение и прогреса на обществото.


Тъй поставен въпросът, той добива съдбоносно значение частно за България, защото тя няма, в такива размери като напредналите страни, ония жизнени сили, които могат да парират злотворното влияние на тия обществени бедствия".


Широкото медийно отразяване на самозапалванията през 2013 г. доведе до повишение на смъртта от самоубийства в месеците по време и след отразяването им в медиите.


Ретроспективно се установиха и случаи на самозапалване, които не бяха съобщени в медиите.


Самозапалванията бяха използвани за политически цели, но никой не потърси отговорност от политиците.


В един момент, отново с политическа цел, се направи опит за обвързване на самоубийствата с тежко финансово положение. Отново никой не потърси отговорност от безсмислената реторика на политиците.


Доказан ефект за намаляване и спирането на вълната от подражание имаше проведеният семинар от НЦОЗА за журналисти. За съжаление нямаше последващи семинари, тъй като тази тема винаги налага опресняване на информацията и промяна на модела на представянето й.


По отношение на събирането и предоставянето на информацията – да, тя трябва и е необходимо да се събира. Но представянето на фактите не трябва да бъде по този дивашки начин с твърде лична информация, изсипана накуп с единствена цел да има сензационна новина.


След всяко суицидно действие първоначалната реакция на близките е да отричат факти и да омаловажават действия с цел собствена психологическа защита. По тази причина те са твърде несигурен източник на информация. Освен всичко друго те са и емоционално свързани с човека, посегнал на живота си.


Поставени в светлината на прожекторите, натискът върху тях нараства неимоверно. Всяко самоубийство засяга пряко поне 6 човека от обкръжението на посегналия на живота си.


Подражание и внушение


И пак към 1927 г.: "Друг един мотив, който най-малко е първичен, макар да се говори за епидемичност при самоубийствата, е подражанието, заразата, внушението, които някои автори обичат да сравняват при самоубийствата с модата. Така слушане или четене подробно описание на едно самоубийство, особено на неговия начин на извършване, довежда понякога до подобно самоубийство.


Подражанието е главно в начина и мястото.


В последните месеци у нас има един трагичен пример на подобно нещо в Стара Загора, където в продължение на само месец три млади момичета се хвърлили под трена и по тоя начин са намерили страшната си смърт.


Внушението се проявява особено силно при мизерията, когато самоубиващите се баща или майка, завличат и децата си; примерът действува крайно заразително на други семейства в същото положение.


Не може обаче да се изпусне предвид, че подражанието характеризира всъщност човешката душа, но не е то първичната причина на самоубийството. Трябва други причини да са създали почва на отзвук.


Изтъкването на по-дълбоки причини на самоубийството не намалява между това значението на зловещото влияние, което упражнява примерът. Дълг е, наистина, да се отбелязват самоубийствата и престъпленията в пресата като факти, но безспорно е вредно да се предава картинност на тия антисоциални явления, а още повече да се използуват те, както често става, за сензация.


Жестокостта е крайно заразителна. Някои автори посочват примери при гилотинирания, които са възбудили убийства и самоубийства..."


Заменете думата "самозапалване" през 2013 г. с термина "скачане от височина" през 2016 г. Ефектът от медийната активност ще бъде отчетен през 2017г. Вероятно ще има нова замяна. Което няма да промени резултата от действията.

Д-р Владимир Наков, НЦОЗА

© Дневник

Д-р Владимир Наков, НЦОЗА


Какви са възможностите за търсене на помощ?


" ... Като цяло, психиатричната грижа в България е недобре организирана, недостатъчно финансирана и все още недостатъчно модернизирана като подход, като организация, като възможни, достъпни съвременни методи за лечение....", май 2016 г., проф. Вихра Миланова, дмн (национален консултант по психиатрия повече от 10 години).


От гледна точка на общественото здраве силната и последователна връзка между психичните разстройства и суицидното поведение показва, че усилията за превенция на самоубийствата трябва да включват фокус върху скрининга и лечението на психичните заболявания.


В момента у нас ресурсите, предназначени като цяло за лечение на психични разстройства и по-конкретно на суицидно поведение, са твърде ограничени. Отделянето на достатъчно ресурси за превенция на суицидните опити ще доведе до значителното намаляване на броя им.


Вече има известни доказателства, че превенцията на психичните разстройства има пряка връзка с намаляването на процента на самоубийства. Така например програми, предназначени за обучение на общопрактикуващи лекари с цел разпознаване и лечение на депресия, са показали значително намаляване на процента на самоубийства.


Въпреки че все още има много неясноти по отношение на това как психичните разстройства могат да увеличат честотата на суицидно поведение, е необходимо да се предприемат действия за по-добро разбиране, прогнозиране и предотвратяване на такъв опасен изход.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK