Вместо престъпленията прокуратурата отново подгони статистиката

Оградата по границата с Турция

© Велко Ангелов

Оградата по границата с Турция



Миналата седмица Висшият съдебен съвет стигна до нелицеприятни пререкания по повод предложението на главния прокурор Сотир Цацаров да се създаде работна група с по един представител на двете му колегии, която да извърши бърз анализ на натоварването и осигуреността на прокуратурите и съдилищата в граничните райони в южната част на страната, които са подложени на силно натоварване заради миграционния натиск.


Като мотив главният прокурор е посочил, че натоварването на прокурорите в пограничните райони се увеличило, напрежението е ежедневно, а делата по думите му били "поток на вълни".


Предложението си главният прокурор онагледил със ситуацията в гр. Царево, в чийто район на отговорност на местната прокуратура влизат престъпленията по незаконно преминаване на част от българско-турската и морската граница. Цацаров посочил, че за един ден в съда в Царево са имали 27 незабавни производства против незаконно влезли чужденци.




Вън от медийно ескалиралия конфликт в съдебния съвет, предложението на главния прокурор е най-малкото спорно поради няколко, но съвсем различни, чисто юридически причини.


Съгласно МВР всяка година броят на незаконно влезлите чужденци се повишава експоненциално (МВР, Миграционна статистика, данни за задържани чужденци за незаконно влизане), като например през 2014 г. броят им е 4467 души, а през 2015 г. е нараснал до 31 176 души.


Публична тайна е, че през последните години безработното население в тези райони масово се издържа от каналджийство, за което обаче полицията и прокуратурата не показват нито капацитет, нито особено желание да преследват и наказват, което е видно и от посочената статистика. Местни полицаи от тези райони споделят, че героизираните "ловци на бежанци" сами са били обект на проверки и разследване по подозрения в каналджийство, но така и не се е стигнало до някакъв категоричен правен резултат, преди те да претърпят катарзис и да се преродят в пазители на границите и националната територия.


В това положение не следва да се търси някакъв умисъл, конспирация или престъпно покровителство, тъй като същото по-скоро е последица от общото състояние на полицията и прокуратурата и ниската й успеваемост в разкриването и наказването на престъпленията въобще.


Преди всичко


предложението на главния прокурор трябва да се постави в контекста на разкриваемостта и наказуемостта на другите основни, но значително по-тежки и общоопасни гранични престъпления като контрабандата или каналджийството.


През 2015 г. извършителите на 75 000 престъпления са останали неизвестни и неразкрити, а деянията им ненаказани. Простият анализ обаче на другите изнесени годишни статистически данни показва, че най-висока – 87%, е разкриваемостта на Гранична полиция, която е регистрирала близо 1500 незаконни преминавания на границата и близо 300 превеждания на чужденци през 2015 г. В съпоставка с другите регистрирани, разкрити и наказани престъпления Гранична полиция отново е абсолютен фаворит с две от водещите групи разкрити престъпления – тези по Глава 8 и 9 от Наказателния кодекс (Ibid. съответно, т.VІІ и VІІІ от Годишната статистическа таблица за 2015 г.).


В тези глави са уредени двете масово регистрирани от Главна дирекция "Гранична полиция" (ГДГП) престъпления, извършвани от незаконно влизащи чужденци, а именно, по чл.279, ал.1 НК за незаконно преминаване на границата, и по чл.316 във връзка с чл.308, ал.1 или чл.318 от НК за използване на неистински или преправени документи.


За този феномен има също толкова просто обяснение.


И двата вида посочени престъпления, с които се занимава Гранична полиция, са формални по своя характер и поради това доказуеми без никакво усилие или необходимост от провеждане на допълнителни процесуално-следствени действия.


Достатъчно е обстоятелството, че на територията ни се намира незаконно влязъл чужденец или че същият се е опитал да използва неистински или преправени документи.


Също толкова лесно е и съдопроизводството по наказване на тези престъпления.


Огромното мнозинство от наказателните производства се образуват и провеждат като незабавни в рамките до три дни и приключват като правило със споразумение, по което за незаконното влизане се налагат до 6 месеца условно и глоба около 200 лв., а при използване на фалшиви документи - до 8 месеца условно с малко по-високи глоби.


Превантивният ефект от тези наказателни производства обаче е доста съмнителен.


Проведени мониторингови изследвания (БХК, Годишен доклад за наблюдение на границата през 2014 г., Глава ІІІ, точка 3.1., http://www.bghelsinki.org/media/uploads/documents/reports/spe/2014_godishen_doklad_dostap_do_teritorii i_bezhanska_procedura.pdf) показват, че мнозинството от незаконните чужденци, които влизат в България през последните няколко години, са от Сирия, Ирак и Афганистан - държави, в които се водят войни и има драстични нарушения на човешките права в смазващи размери. С оглед на това обстоятелство едва ли наказването за незаконно преминаване на европейска граница е в състояние да възпре от извършването му хора, които бягат от заплаха за живота и личната си сигурност в резултат на военните конфликти в техните страни на произход.


Превъзпитателният ефект също е повече от спорен, доколкото се установява, че мнозинството от чужденците изобщо не разбират, че са били осъдени – било поради лошо качество или изцяло липсващ превод от говорим език, било поради неразбиране на процедурите или недобросъвестно изпълнение на функциите от страна на назначените адвокати, които волно или неволно не обясняват в достатъчна степен на своите подзащитни клиенти за какво точно се споразумяват и подписват.


В същото време обаче манифактурата е завъртяна, а данните за наказуемостта нарастват в геометрична прогресия. При това положение не е чудно, че прокуратурата се опитва да разкрие допълнителни места именно в тези райони.


Повече прокурори там на практика означава повече проведени осъдителни дела и следователно повече бройки в колоната на разкритите и наказани престъпления.


Изследване (Агенция за основни права на Европейския съюз, Criminalisation of migrants in an irregular situation and of persons engaging with them, http://fra.europa.eu/en/news/2014/fra-paper- criminalisation-irregular- migrants) на Агенцията за основни права на Европейския съюз посочва, че в преобладаващото мнозинство от държавите с външни граници незаконното влизане е


декриминализирано и заменено с глоба като административна санкция


както поради липсата на правен ефект от наказателното преследване, така и поради непосилната с оглед на големия брой пресичания на границата финансова тежест на свързаните с наказателните производства разходи - преводачески услуги, служебна защита и т.н.


В такъв случай – "Qui bono?", биха запитали древните римляни, или за кого е ползата.


Определено ползата не е за българското общество и данъкоплатците. Според доктрината основните цели на наказателноправната санкция са


- да защити пострадалите от престъплението лица, каквито в случая няма;


- да превъзпита извършителите, което не може да се случи, ако те не разбират, че са осъдени;


- и да действа превантивно спрямо останалите, което в случая е неприложимо към бъдещите и евентуални обичайни извършители на тези престъпления, които едва ли биха могли да бъдат респектирани от възможното излежаване на присъда в български затвор, при положение че бягат от терор и война.


Както за обществото, така и за държавата


би било далеч по-полезно, ако прокуратурата насочи усилията си към други, по-смислени действия, като например контрабандата или каналджийството в граничните райони


чрез което да повишат действителната разкриваемост и наказуемост, да противодействат на действителната престъпност и така да утвърдят едно действително върховенство на закона.


Другото е прах в очите.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK