"Аз внимателно проверих имената", или какво работи главният прокурор

Главният прокурор Сотир Цацаров

© Георги Кожухаров

Главният прокурор Сотир Цацаров



Избори 2022

Прокуратурата е безсилна, има и други контролни институции;


Съдът е виновен, защото връща на прокуратурата дела или оправдава;


Делото "Христо Бисеров" е катастрофирало, защото прокуратурата е сезирана с постфактум-обстоятелства...




Ако не сте чули или чели цитати от интервюто на главния прокурор Сотир Цацаров от вторник сутрин пред "Нова тв" - това са основните три послания. На пръв поглед - нищо ново:


- като се започне от удобната обстановка - винаги в кабинета на главния прокурор от различни ъгли (той не ходи в телевизионни студиа, приема въпроси - само на негова територия, а интервютата се излъчват на запис);


- мине се през удобните отговори, че критиците на прокуратурата ("даже мога да ви ги изброя поименно") са едни и същи и са водени от "други интереси";


- и се стигне до удобната пропагадна теза, че има борба на олигархични кръгове, в които прокуратурата не взимала страна...


Ако обаче се отдалечим от привидностите, остава висящ въпросът:


какво всъщност пречи на прокуратурата да си свърши работата?


От думите на главния прокурор излиза, че държавното обвинение е безсилно (да, той казва, че в работата на прокуратурата има недостатъци, но досега не ги е назовавал), а по-непросветеният зрител би останал с впечатлението, че прокуратурата няма права да се самосезира, а действа само по сигнали и проблемът е кой колко качествени сигнали изпраща.


"Делото Костинброд" обаче показа, че прокуратурата не се свени да действа и когато ясно осъзнава, че нещо не е престъпление. (В интервю преди време Цацаров призна, че "делото потъна, защото нямаше предвидена наказателна отговорност за държане на бюлетини. Прокуратурата извърши възстановяване на законността, предотвратяване на нарушение". Тоест обвинителният акт срещу бившия главен секретар на правителството е бил внесен с ясното съзнание, че на съд се дава човек за нещо, което не е престъпление? Делото приключи с оправдаването на Росен Желязков);


- Случаят, станал известен като "подготовка на убийството на Пеевски", при който трима души бяха задържани и прекараха 72 часа в ареста, а един от тях дори бе откаран в болница, показа, че прокуратурата не се свени и да си измисли факти, за да услужи на когото в даден момент прецени. Тогава самият Цацаров призна, че "няма убити, нямаше и убийци".


- Тефтерите на бившия председател на Комисията за конфликт на интереси Филип Златанов показаха, че прокуратурата не се свени да дорисува доказателства (инициалите Д.П. са били преправени на "10" и никой не понесе отговорност за това).


Кой всъщност е бил постфактум-доказателственият дефицит, пред който е била поставена прокуратурата в горните ситуации? Съдът ли?


Съдът, който не задържа за постоянно "убийците" на Пеевски. Съдът, който оправда Росен Желязков. Съдът, който измени присъдата на Филип Златанов в условна. (Съдът ли беше виновен и за изчезването на тефтерите на Златанов?)


И още един въпрос: съдът или доказателственият дефицит попречи да приключи успешно за обвинението делото срещу Бисеров? Или швейцарските власти, които на два пъти отказаха да разкрият банкова тайна, заради невъзможността на държавното обвинение да докаже кое точно е престъплението, в което Бисеров е обвинен?


В интервюто пред "Нова тв" Цацаров каза и нещо стряскащо. Че обвинителният акт срещу Бисеров, който беше за неплащане на данъци в особено големи размери, а не за пране на пари, както първоначално гръмко бе обявено, е бил внесен, за да покаже прокуратурата действие и да си спести критиките за бездействие:


"Критиците днес, какво щяха да кажат тогава: отказва да разследва, разпъват чадър над депутат на ДПС. Това щяха да ми кажат. Мога да ви ги изброя поименно тези критици. Прокуратурата се е справила добре при този доказателствен дефицит."


Излиза, че прокуратурата е внесла обвинение, само защото е трябвало да се обслужи (политическата) акция - главният прокурор отрича и ще прехвърли заключението на критиците, без да отговори на повече въпроси.


А цялата сага "Бисеров", нищо чудно, да завърши и без протест от страна на държавното обвинение срещу втората оправдателна присъда на бившия ключов човек в ДПС. Заради "постфактум-сезирането" и доказателствения дефицит, естествено...


Поне едно нещо от заниманията на главния прокурор стана безусловно ясно от интервюто:


"Аз внимателно проверих имената на хората, които искат оставката на Рашидов. Това са хора, които се занимават само с искане на оставки, хора, които не са направили и една десета от това, което Рашидов е направил, и хора, близки на министър, който седи в същата зала, в която седи и Рашидов."


Така че ръководителят на държавното обвинение много внимателно проверява кой в какви списъци се подписва (в конкретния само първоначалните имена бяха над 200), оценява кой "какво е свършил в живота" и изразява позиция.


А за работата на прокуратурата - спокойно. От Цацаров и от пряко подчинените му нищо не зависи. Те действат постфактум.


Всичко, което трябва да знаете за:
Избори 2022


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK