Контрапревратът, или как Ердоган оскверни площад "Таксим"

Контрапревратът, или как Ердоган оскверни площад "Таксим"

© Reuters



В понеделник за втора поредна вечер стоях на площад "Таксим" и наблюдавах как няколко хиляди демонстранти, предимно хора с религиозен уклон, празнуват проваления опит за военен преврат срещу правителството на страната.


Сред бурното червено море от турски национални флагове, скандиранията "Бог е велик" и популярната песен, повтаряща рефрена "Реджеп Тайип Ердоган", настроението сред тълпата бе приповдигнато, дори леко агресивно – съвсем реалните страхове от политическо поражение и погром отпреди няколко часа почти като по чудо се бяха превърнали в карнавал на абсолютната победа. Изненадващият метеж на палубата на държавния кораб беше бързо и безмилостно смазан, а бунтовниците лежаха завързани в тъмния усоен трюм, очаквайки присъдите си. Любимият капитан бе спасен. В крайна сметка корабът нямаше да променя курса.


Контрапревратът, или как Ердоган оскверни площад "Таксим"

© Reuters




Наблюдавана отдалече – много далече – приповдигнатата атмосфера на "Таксим" ми напомни на едни по-други времена, не много отдавна, когато представители на различни прослойки от гражданското общество в Истанбул се бяха събрали на същото място, за да протестират срещу правителствените планове за разрушаване на парка "Гези", едно от последните останали зелени пространства в града, и издигането на негово място на реплика на военни казарми от времето на Османската империя.


Тогава, през лятото на 2013 г., започналите като малочислени екопротести прераснаха в пълномащабно недоволство в цяла Турция срещу все по-авторитарното управление на Ердоган. За много от протестиращите проблемът не се ограничаваше просто до съдбата на няколко дървета, а включваше цялата политическа гора: широко разпространената корупция, посегателството срещу свободата на словото и постепенната ислямизация на турското общество.


Контрапревратът, или как Ердоган оскверни площад "Таксим"

© Reuters


Отразявах като журналист протестите на площад "Таксим" и ще ги запомня завинаги като едно красиво време на надежди и солидарност. Мъже и жени, турци и кюрди, чиновници и черноработници, хомо- и хетеросексуални - граждани от всички сфери на живота и от всички социални прослойки бяха заедно, рамо до рамо, за да защитят определен образ на обществения живот, основаващ се на плурализма и светските идеали за свобода и справедливост. Дори и да е имало известна доза наивност и романтизъм сред протестиращите, никой не пострада от това.


В седмиците, през които паркът бе окупиран, атмосферата бе наситена с ентусиазъм и вдъхновение: имаше танци и рок концерти, пункт за разпределяне на храна, импровизирана библиотека и медицински център. Ердоган пренебрежително нарече участниците в протестите мародери (чапулджу на турски), а демонстрантите с чувство за хумор възприеха термина и го щамповаха върху тениски, шапки, и Фейсбук профили. Когато Ердоган все пак реши да изпрати жандармерия с водни оръдия и сълзотворен газ, която да разгони лагеруващите, изглежда, вече беше твърде късно - площад "Таксим" и по-конкретно паркът "Гези" се бяха превърнали в силен, международно признат символ на гражданската съпротива, последната крепост на турския космополитизъм. Може би страхът от нови бунтове бе и причината паркът да бъде запазен дори след потушаването на протестите.


Контрапревратът, или как Ердоган оскверни площад "Таксим"

© Димитър Кенаров


Днес всичко е напълно променено. Далеч от възможността да разклати управлението му, необмисленият и безотговорен опит за преврат срещу турския президент допълнително консолидира властовите му позиции и му даде картбланш да се разправи с враговете си – истински или въображаеми – без никакви милост. Привържениците на Ердоган пък чувстват, че сега е моментът да окупират градските зони, които някога, макар и символично, са принадлежали на техните врагове.


Площад "Таксим" и намиращият се там паметник на републиката – място, свързвано обикновено с левите, кемалистки и светски движения, вече са се превърнали в сборен пункт на религиозните десни. При напълно парализирана опозиция и опасност всеки критичен глас да бъде считан за потенциално предателство с оглед на изминалите събития нищо не може да спре привържениците на управляващата Партия на справедливостта и развитието на Ердоган да окупират всяко място в града, което пожелаят. За да унищожиш враговете си, първо трябва да унищожиш символите им.



Наблюдавайки митингите на площад "Таксим" в подкрепа на Ердоган, останах поразен колко сиви са те въпреки привидната им празничност, въпреки оглушителната музика и енергичното развяване на националния флаг. Докато "Гези" насърчаваше разнообразието и равенството между половете, изкуството и креативността, сегашните демонстрации изглеждат изкуствено театрални, потънали в религиозната догма на облекло и поведение.


Едновременно комично и зловещо е да наблюдаваш как млади мъже, покатерили се върху паметника на републиката и опитващи се да запазят равновесие, придържайки се за фигурата на Ататюрк, крещят с пълно гърло "Бог е велик!".


Турският секуларизъм, изглежда, си отива по-бързо от всякога и може би няма връщане назад.


Едновременно комично и зловещо е да наблюдаваш как млади мъже, покатерили се върху паметника на републиката, крещят с пълно гърло "Бог е велик!"

© Reuters

Едновременно комично и зловещо е да наблюдаваш как млади мъже, покатерили се върху паметника на републиката, крещят с пълно гърло "Бог е велик!"


Но драматичната промяна в Турция има и други измерения. По време на празненствата на "Таксим" най-странното за мен беше как почти всеки човек държи в ръка мобилен телефон, за да чати, изпраща съобщения, общува чрез "Фейсбук", "Туитър", снима видео и селфита... много селфита. Ако протестиращите на "Гези" надхитриха Ердоган с помощта на социалните мрежи, сега привържениците на президента използват същите методи. Самият Ердоган проби информационното затъмнение по време на метежа, като използва мобилното приложение FaceTime.


Иронично или не, интернет спаси живота на президента.


В Турция наистина имаше преврат, но той не бе срещу Ердоган. Истинският преврат по-скоро беше на самия Ердоган, който успя да присвои не само символите, но и технологиите на съперниците си.


Контрапревратът, или как Ердоган оскверни площад "Таксим"

© Reuters


Текстът е публикуван в The Nation под заглавието "В борбата с преврата Ергодан използва средствата на протестиралите срещу него", преводът е от английски. Това е основано на 6 юли 1865 г. седмично списание, което без прекъсване продължава да излиза до днес.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK