© Юлия Лазарова
Началото на протестното шествие на професори и студенти, ноември 2013 г. На стълбите на Софийския университет е и проф. Александър Кьосев
"Дневник" препечатва текста на Александър Кьосев с неговото разрешение от "Фейсбук". Заглавието е на редакцията
Междувременно, списъци на несъгласните образовани правят и у нас - е, разбира се, с по-скромни български мащаби. Главният прокурор Сотир Цацаров намеква, че следи подобни лица отблизо, ДАНС пуска неясни намеци срещу "мрежите им", бодри комсомолци с пяна на уста дават акъл на ДАНС направо да действа.
Общественото мнение - ако е останало общество - бавно се настройва срещу "умните и красивите", култивира се целенасочено омраза между "жълтите павета" и провинцията, образованите и необразованите, протестиращите за хляб и протестиращите не само за хляб.
Не чакай, че някой се интересува от истината. Чакай да бъдеш очернен, да обяснят тайните ти, мръсни мотиви, които задължително са про-американски, анти-руски и - разбирай - анти-български, свързани с много тайни пари и с тайни, зловещи зависимости. . . Да бръкнат надълбоко в измислената от тях твоя, нечистоплътна биография, за която не си и сънувал - и да те "смъднат" под лъжичката, разпространявайки всичко - от брутални лъжи до инсинуации и чудовищно извъртане на фактите. Да ти залепят етикети, бързи гадни думички - протестър, соросоид, отродител - които сякаш обясняват всичко. Да те сложат в списък, да започнат да те подслушват, да ти пуснат тролове.... Ако си ВИП - да започнат медийна кампания срещу тебе.
Очаквай да нахранят с теб ресантимана, хейтърството, теорията на конспирациите, подуващата се като цирей параноя, фобиите, отмъстителността, злорадството.
Боже, колко проста схема, а колко добре работи... Хибридната война разрушава публичността и нейната логика. В подобна среда дебат - т.е. размяна на мнения и аргументи в полза на личното, групово и общественото благо, развиващ се в колективно обсъждане на възможности, рискове, избори и решения - вече не е възможен, той изглежда антипродуктивен. Сякаш налива вода в мелницата на очернянето. И естествено смислените хора се демотивират - чувстват се омърсени, започват да виждат думите си лишени от смисъл и функция.
Но нямаме никакво друго средство да се борим с тази гнусота, освен да продължим да бъдем това, което сме, да мислим това, което мислим и да имаме смелостта да го пишем, да спорим, да се аргументираме, да чуваме чуждите аргументи. Да протестираме, когато трябва. Да се държим като граждани, дори ако гражданското общество започне да се разпада пред очите ни. Дори да се случи както в Турция. Нали помните, че там има такива като нас?
В края на краищата, като загива Клисура, не загива България, я.
Не загива другата България, другата Турция, другата Европа, другата планета.
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
