За терора, истерията и нуждата от здравомислие

За терора, истерията и нуждата от здравомислие

© Reuters



Коментарът е от "Фейсбук"

Четири кървави нападения в рамките на една седмица шокираха обществото в Германия, събудиха страхове и неврози, полязираха мненията из цяла Европа:


- В понеделник, 18 юли, 17-годишен афганистанец (или представящ се за такъв), който кандидатства за убежище в Германия, атакува с брадва пътниците във влак край Вюрцбург, Бавария. Четирима са тежко ранени, нападателят е застрелян от полицията;




- В петък, 22 юли, 18-годишен германец с иранско потекло застрелва 9 души, впоследствие и себе си в заведение за бързо хранене и търговски център в Мюнхен. Баварската столица изживява нощ на масова паника;


- В неделя, 24 юли, 21-годишен сириец, кандидатстващ за убежище в Германия, напада с мачете бременна жена на улицата в Ройтлинген, Баден-Вюртемберг. Жената умира, петима други са ранени, нападателят е арестуван;


- Същата неделя късно вечерта 27-годишен сириец с отказано право на убежище в Германия се взривява край входа на музикален фестивал в Ансбах, Бавария. Дванайсет души са ранени, трима от които тежко.


На пръв поглед - сходни атаки


Още повече че идват в момент на изострена обществена чувствителност, достигаща истерични измерения след наслагващите се катастрофични новини - прегазването на 84 души от ислямист в Ница, неуспешният, но удавен в кръв опит за преврат в Турция...


И все пак е нужно да се запази хладнокръвие и бистър разсъдък. Четирите случая в Германия, трагично съвпаднали в толкова кратък отрязък от време, не са ислямистки терор. Ислямистки тероризъм са нападението във влака край Вюрцбург (атентаторът оставя видеопослание с ислямистки призиви, ИДИЛ се отъждествява с атаката), както и самовзривяването в Ансбах (това официално бе казано от баварския вътрешен министър Йоахим Херман). Атаката в Ройтлинген е следствие от лични отношения: убиецът и жертвата (45-годишна жена от Полша) са се познавали, работили са заедно в закусвалня, а преди деянието е имало разправия между двамата. При масовото убийство в Мюнхен няма никакви ислямистки индикации: убиецът, по всяка вероятност фрустриран ученик, подложен на тормоз от съученици, крещи по време на атаката, че е германец, роден и отраснал в Германия, мразещ чужденците, и т.н.


Но така или иначе


има достатъчно поводи за много сериозно безпокойство


Доста дългият (за съвременния свят и неговото свръхкомуникационно възприемане) период на относителна "пощаденост" на Германия от терористични удари изглежда вече приключил. Като цяло федералната република отсъстваше от втрисащите черни сводки за терористични удари с ислямистки характер в последните години.


Това не означава, разбира се, че атентати не са се подготвяли, нито пък че германци не са били мишена. Германски граждани загинаха в някои от най-знаковите и смъртоносни атаки в епохата след 11 септември: на остров Джерба в Тунис през април 2002 (14 германци), на индонезийския остров Бали през октомври 2002 (6 германци), при похищението на европейски туристи (основно германци и швейцарци) в Сахара през лятото на 2003, та чак до атентата в центъра на Истанбул на 12 януари т.г., при който бяха убити 11 германски туристи.


В самата Германия спецслужбите си вършеха тихо и ефективно работата и десетки замислени удари са били предотвратени.


Първият - и доста време единствен - доказан атентат с ислямистки характер и с фатални жертви на германска територия бе извършен на 2 март 2011 г. на летището във Франкфурт. Тогава косовският ислямист Арид Ука застрелва двама американски войници и тежко ранява други двама.
Като един от опасните, но за щастие разминал се без жертви случаи е този от 31 юли 2006 г., когато в регионален влак от Аахен за Хам (Вестфалия) и на гарата в Кобленц са открити два куфара-бомби. Разследването установява и задържа двамата атентатори - млади мъже от Ливан, част от група, свързана с радикалната ислямистка организация "Хизб ут Тахрир". Все пак германските следователи посочват, че самоделните взривни устройства не са могли да експлодират поради грешки в конструирането им.


И няколко думи за германските медии - и тукашните им "познавачи".


Из родното публично пространство и най-вече в интернет се


сипят с лопата хули по адрес на "германските медии"


Били премълчавали и спестявали истината за атаките в Германия - както сторили след сексуалните посегателства в Кьолн - мюнхенският стрелец нямало как да не е ислямист, още двама терористи имало в града, удари били извършени и в метрото (щото "аз познавам очевидец", пък "чух по Си Ен Ен" и пр.).


Първо, германските медии - ако могат въобще да се поставят под общ знаменател - нищо не премълчават, нито крият. Ислямистко-терористичният характер на атаката със секира във влака във Вюрцбург бе разгласен масово, както и разкритията за видеопослание на нападателя, връзките с ИДИЛ и т.н. Не бяха спестени и изявленията (на официални германски представители) за ислямистката окраска на самовзривилия се бежанец в Ансбах. Тоест изчистете си отношението, драги критици. Кога вярвате на "германските медии" и кога не.


По отношение на невярната аналогия със събитията в Кьолн: Укриването на информацията за масови сексуални нападения над жени в новогодишната нощ беше по вина на полицията, властите, не на медиите. Няколко дни институциите държаха под килима подробностите, както и сигналите на стотици пострадали. В момента, в който медиите надушиха скандала, нямаше никакво криене. Напротив, тъкмо медиите допринесоха и за свръхраздухването на случилото се. Иначе просто вие нямаше как да разберете, мили ми родни "анализатори".


Второ, медиите в Германия са многобройни, разнородни, пъстри, с различен профил, политически и обществени предпочитания. И няма как да бъдат контролирани или насочвани от едно място (зловещ команден център на лошата Меркел или каквото там си представя родният кръчмарско-фейсбукски познавач). Медийният ландшафт в Германия включва от (крайно)леви издания - напр. junge Welt, Jungle World и die taz, до консервативния Die Welt. Aпропо, много повече и с много по-голяма аудитория са ляво ориентираните медии - а те не могат никак да бъдат обвинени в симпатии ни към Меркел, ни към Вашингтон. Да не говорим, че едни от най-острите разследващи и критични материали към толкова любимата на световното прогресивно човечество тема за "американската хегемония" са дело тъкмо на германски журналисти: от аферата "Шпигел" през 1962 г. до днешното сътрудничество с Асанж и "Уикилийкс".


И още нещо: общественото мнение в Германия е все по-податливо на въздействието на руската пропаганда.


Кремъл налива мащабни суми


в медийни дейности във федералната република: RT Deutsch, Sputnik, Deutsche Wirtschaftsnachrichten, притурките Russland Heute (до 2014 в Sueddeusche Zeitung, днес в Handelsblatt като Russische Nachrichten/Russia Beyond The Headlines) и др. Как вярвате, че всички те крият - по заповед на лошата Меркел - информация?


И трето. Много е странно (а всъщност забавно) как доморасли експерти и журналисти се впускат пламенно да обясняват какви били журналистите (полицаите, политиците и т.н.) в чужда страна, без да познават нейната специфика, особености и (пред)история. А още по-странното - дори и без да познават езика ѝ. После се чудим що цялото ни дередже е такова. Ами такова ще е - като черджето пред Ганковото кафене.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK