България и лятото на Ердоган

© Надежда Чипева, Капитал

Най-малко две етнически партии в нашата страна поддържат близки отношения с Реджеп Тайип Ердоган и Партията на справедливостта развитието (ПСР). Връзките на ДОСТ с режима в Анкара не са тайна за никого, а учредителят и зам.-председател на Народната партия "Свобода и достойнство" (НПСД) Касим Дал е личен приятел на турския президент още от времето, когато беше кмет на Истанбул.

Все още Лютви Местан - водачът на формацията, чиято регистрация беше препъната от Софийския градски съд, а сега чака решението във Върховния касационен, не е коментирал твърденията на турски вестници, станали видими след изтичане на кореспонденция на партията на Ердоган в WikiLeaks, че ДОСТ нещо като като "клон на ПСР". В тази връзка "разкритието" на главния мюфтия Недим Генджев, че функционери на ДОСТ са възпитаници на училища на Гюлен, в когото турската държава вижда главния заговорник и подстрекател на опита за преврат, е твърде любопитно... Независимо от това дали приемаме твърденията на Генджев, или на турски медии (отречени от Касим Дал за неговата партия), за чиста монета,

опитите за въздействие и влияние на турската държава
в българската политика са факт

Добре известна е и борбата между ДПС, НПСД и ДОСТ за надмощие и спечелването на гласовете на турци, помаци и роми. Зависимостта на посочените партии от Турция налага внимателно да анализираме случващото се там.

Турските сериали продължават по 300 епизода, превратите – по 3 часа. Вероятно вече сте чували този виц.

Преобладаващата част от коментарите на събитията в южната ни съседка през последните дни поставят два основни акцента. Единият е, че превратът е режисиран от Реджеп Ердоган, а другият може да бъде резюмиран като безкраен некролог изпълнен с патетични слова за злощастния край на демократичната мимикрия в Турция, белязан от десети хиляди арести.

Моят прочит на събитията е различен.

Да, авторитаризмът на Ердоган е факт. Репресиите на режима са възмутителни. Светът не трябва да ги наблюдава апатично и да кима мълчаливо. Качественият анализ обаче трябва да се абстрахира от емоционалните реакции и оценки, да се съсредоточи върху интересите и картите на играчите. Опитът за преврат, при който загинаха повече от 300 души, а над 2100 бяха ранени, беше автентичен, а не цирк или нелепа постановка. Неуспехът на този калпав coups d'état бе предопределен. Не толкова заради това, че беше своевременно разкрит, а поради факта, че

турският народ не пожела да последва конспираторите. Това съвсем не означава, че цяла Турция сега питае топли чувства към Ердоган

Основният въпрос, чийто отговор ще предопредели съдбата на турския президент и развитието на политическата ситуация в Турция, е в това дали САЩ са замесени в случилото се на 15 юли. От една страна, непосредствено преди преврата Ердоган направи изненадващ външнополитически лупинг към сближаване с Кремъл, принуден вероятно от щетите, които руското ембарго причини на турската икономика. През август предстои среща между Путин и Ердоган. От друга, отношенията между Анкара и Вашингтон отдавна са проблематични. Както е известно достлукът между Гюлен и Ердоган се развали през 2013 г., когато излезе информация за корупция сред висши членове на ПСР. Тогава турският президент обвини Гюлен в това, че с подобни "слухове" цели да очерни управляващата партия. Ако използвам една несъвсем произволна аналогия, турският проповедник Гюлен намери пристан в Пенсилвания, по същия начин както Едуард Сноудън получи закрила в Русия.

Ердоган запази властта си, защото Вашингтон, въпреки все по-ясното съзнание за неговите недостатъци, смяташе, че той все пак може да способства за реализирането на стратегическите интереси на НАТО както в Близкия изток, така и по отношение на Русия. Гюлен остана коз в ръцете на Белия дом. Ако САЩ искаха турския лидер да бъде отстранен обаче превратът нямаше да има толкова аджамийски характер. Става дума, следователно, за ендогенни, вътрешни за Турция процеси и събития. Версията за готвената чистка в командния състав на турската армия през август, която е катализирала процесите на недоволство в нея и подтикнала заговорниците (част от които са свързани с Гюлен) към действие, остава най-правдоподобната.

По-важното е, че Ердоган изглежда е убеден, че
САЩ имат роля в опита за преврат

Той счита, че пучистите са се допитали до американците и са получили "зелена светлина" (т.е. отговорът е бил нещо като "we don’t mind" – "нямаме нищо против"). Подчертавам, не твърдя, че с бездействието си САЩ са улеснили превратаджиите, а само, че Ердоган вярва в това. Ако става дума просто за "хигиенизация", която цели да се прикрият и маскират следите на инсценировка, като бъдат набедени невинни, защо Ердоган ще отиде толкова далеч, че да отправи инсинуации към най-мощната военна машина в света? В Турция, по официални данни има 24 бази на НАТО.

Разбира се, информацията, че самолети на заговорниците са презаредили в базата Инджирлик в град Адана (чийто основи са положени от американски инженери през 1951 г.), в която има приблизително 5000 военнослужещи на САЩ, съставляващи 39-то авиокрило, и няколкостотин от Турция и Обединеното Кралство, е широко разпространявана от официалната турска пропаганда. Тя обаче беше потвърдена и от източници, които не могат да бъдат упрекнати в симпатии към Ердоган. След провала на конспираторите, Бекир Ван – турският командващ на базата, в която има тактически ядрени оръжия, беше арестуван, полетите на американски самолети бяха забранени, а електрозахранването й спряно. Американците прибягнаха до вътрешно автономно електрозахранване в продължение на няколко дни, използвано само за най-важните съоръжения.

Според информация в западни медии, високите температури принудили войниците да изкъртят врати и прозорци, тъй като мощността на електрогенераторите не била достатъчна за вентилация и охлаждане на повечето помещения. Турция и преди е затваряла американски бази на своя територия (след като САЩ налагат тежко ембарго на южната ни съседка, в резултат на турската окупация на Кипър), но отново причината е остра криза в отношенията между Анкара и Вашингтон.

Списъците на Ердоган с "подозрителни"
вероятно са били готови преди опита за преврат

В момента обаче те непрекъснато се разширяват, защото начело на страната стои човек, обзет от параноя; непредвидим политик, който се страхува, основателно или не, че най-силният му външнополитически съюзник е нелоялен. Уверенията от страна на държавния секретар Джон Кери и президента Барак Обама както и на топ-експерти по сигурността във Вашингтон, че намеса няма, не могат да разсеят подозренията на Ердоган.

Нескопосаният опит за преврат е проклятие за останките от турската демокрация. Чрез въвеждането на извънредно положение, при което президентът, който по конституция има скромни правомощия, получи практически неограничена власт (включително правото да издава закони), одобрявайки "временната" отмяна на спазването на Европейската конвенция за човешките права, както и отваряйки "дебата" за въвеждането на смъртното наказание,

Ердоган окончателно се отказа
от вече ненужната за него черупка на демокрацията

Ако перифразирам известната поговорка, не е важно дали котаракът е демократ, а дали и как лови джихадисти. Заради милионното кюрдско малцинство в страната турският президент отдавна действа не много "охотно" в Сирия, където НАТО разчита на кюрдите. Те се оказаха много ефективни срещу ДАЕШ. Налице са вече и автономни територии на кюрдите в Сирия и Иран. Това не е добра новина за Турция.

След преврата Ердоган показа, че може и да "неглижира" участието си в действията срещу "Ислямска държава". Турция не просто е предоставила въздушното си пространство за удари на НАТО срещу режима на Асад, тя подкрепя бунтовниците в Сирия. Последните обаче твърдят, че миналата седмица турците не са се включили ефективно в битката за Алепо (последната ключова крепост на бунтовниците). Макар и временно, затварянето на Инджирлик според експерти е имало висока цена; бойците на "Ислямска държава" са успели да се възползват. Въздушните сили на НАТО изминават разстоянието от Инджирлик до позициите в Сирия за около 15 минути. Поради затварянето на базата, имаше предложение НАТО да използва летища в Залива, но това поставя под въпрос ефективността на действията на авиацията – полетът става вече приблизително 1 час.

Турция е от огромно стратегическо значение за НАТО
Спекулациите, че тя ще бъде "извадена" от организацията са несериозни

В юридически план, не съществува такава процедура. Сценарият с "остракизирането" на Турция, заради действията на режима на Ердоган, ще свърши работа само временно. Ембаргото на Турция от страна на ЕС ще създаде сериозни проблеми на икономиката на южната ни съседка. Но това е палиативна мярка. Колко време могат да си позволят да дадат водещите държави в ЕС и НАТО на непредвидим и уплашен човек, на когото трябва да разчитат да държи фронта срещу "Ислямска държава", както и да му плащат, за да не пропусне милиони бежанци, които да залеят Стария континент?

Трескавото лято на Ердоган ще се окаже мимолетно

Да се върнем към България. Нашата позиция е много деликатна. Ние сме страна член на НАТО и ЕС, но също така съсед на Турция, българската икономика е силно обвързана с тази държава. Няма дори да споменавам възможностите, които има Ердоган да спекулира с бежанската криза. За политическите партии в България, които поддържат тесни контакти с режима на Ердоган, времената са сложни. Ако говорим конкретно за ДОСТ, оттам шумно заявяват своята привързаност към ценностите на НАТО и ЕС, но също така никога не са крили подкрепата, която получават от Ердоган и Анкара. До съдбовния за Турция 15 юли, противоречие между тази двойна лоялност по-скоро нямаше. В сегашната напрегната обстановка, позицията на прокуратурата, която излезе с две коренно различни становища (едното положително за регистрирането на ДОСТ, а това от тази седмица, практически, отрицателно), преглеждайки едни и същи материали в рамките на месец, за мен не е изненада. Възможно е "зад кадър" да са взети предвид съображения свързани с националната сигурност.

Рисковете, свързани с проекта на Местан, силно нараснаха

и трябва отново да бъдат проучени. Пояснявам, че това не означава, че сценариите, които посочих в предишната си публикация по темата в "Дневник" вече не са релевантни. Становището на прокуратурата, естествено "стъпва" върху непълноти в документите и залага на процедурни хватки. Положителен сигнал към ДОСТ е това, че съдебният състав не уважи искането на държавното обвинение за събиране на допълнителни доказателства. Прокуратурата, която отказа при това положение да се ангажира с категорична позиция, обаче посочи, че основания за регистрацията "може и да липсват".

Моята прогноза е, че проблемите пред ДОСТ едва ли ще приключат до края на седмицата – срокът, в който Върховният касационен съд трябва да се произнесе.