Ах, тази съдебна реформа

Ах, тази съдебна реформа

© Надежда Чипева, Капитал



Избори 2022

С елегантни по японски стъпки напред" – така бих опредилила "довършека" (по председателя на Парламента Цецка Цачева) на съдебната реформа. Нито е започнала, нито е завършена. Няма закон, който да промени с магическа пръчка манталитета на множество хора за 24 часа, за година-две или изобщо за някакъв кратък период от време.


Няма "съвършен закон", чието приложение да не може да бъде извратено от недобросъвестни люде, както няма и толкова "лош закон",


който да препятства интелигентни и високоотговорни хора да намерят възможно най-добрите разрешения. Не вярвам някой да оспори последното. Нито пък това, че е отвратителна комбинация да има едновременно лош закон и лоши хора. Та в този ред на мисли – беше много важно законът да се подобри.




Дали се случи? Мисля, че да. Оттук насетне - много зависи и от нас. Факт е, че, съпоставена с първоначалната амбициозна идея, мащабната съдебна реформа претърпя фиаско още през декември на миналата година, когато бяха бламирани замислените промени в Конституцията. Дори още по-рано – когато всички дружно някак се примириха с идеята за половинчата реформа в съдебната система.


Истина е обаче, че немалка част от дефицитите обективно можеха да се преодолеят с измененията в Закона за съдебната власт. И това се случи. Не точно в очакваната степен, не съвсем напълно, но стана.


Въпреки яростната съпротива, съдийското самоуправление, неразгърнато в пълния му възможен вид, е факт,


към който следва да се отнесем съвсем позитивно. Щял да настъпи хаос (по Четин Казак) и да гръмнат страшно много мини (пак по него). Чудесно! Нека настъпи хаос и нека гърмят мини! Това поне ще е автетично, а не дирижирано от неясни политически субекти с още по-неясни намерения (впрочем, ясни са, ама е дълго за обясняване), които са се вкопчили в управлението на съдебната власт.


Редно е да поясним – не им е работа, нямат право по закон и си е направо престъпно да се домогват в т.нар. "кадруване". Кратка скоба. "Кадруване" е термин, натоварен с изключително негативно значение. Той обозначава порочно, непотиско и абсолютно неприемливо администриране. Но както виждаме, наложил се е като (едва ли не) "легитимен" заради необременената култура на онези, които случват процеса. Този уж незначителен акцент в терминологията всъщност е безкрайно показателен за дълбините на абсурда, в който сме се озовали. Тъкмо той илюстрира съвършената сбърканост на цялата ни ценностна система, която би следвало, ако е припозната от гражданското общество, да е в основата на здравия разум за развитието на правовата държава.


Екипът на Министерството на правосъдието наистина вложи много усилия, за да изработи проектозакона и в кратък срок да го внесе в Парламента. Напълно съзнавам трудностите, пред които са били изправени – от една страна да отчетат реалните проблеми и възможностите за преодоляването им, а от друга – да направят всичко по силите си, за да "прокарат" закона в Народното събрание.


В известен смисъл задача им беше улеснена, защото тъкмо


ние, съдиите, успяхме (някак си) да създадем атмосфера, недопускаща идеята за имитации.


Подпомогнати и от здрави сили на гражданското общество, отбелязвам изрично! В този ред на мисли – настоящият екип имаше преднина пред екс екипа на МП. От друга обаче – ясно е, че и те са в същата отровна среда.


И тъкмо тук ми се струва удачно да спра да коментирам закона. Ще ми се да се фокусирам върху неприкритите политически апетити, за които се сдобихме с официалното признание на част от депутатите, изказали се на на 26 и на 27 юли от парламентарната трибуна.


Много енергия се вложи да се обяснява, че ако общото събрание на съдиите предложи председател, щял да настъпи хаос и щели да се изземат правомощия на кадровика (Висшият съдебен съвет е това). Но не се обясни защо. Щом всеки може сам да се предложи, то какъв е проблемът да бъде предложен от своите колеги? Ами, ясно е. С подобна разпоредба лека-полека (не казвам, че ще стане веднага) съдиите ще наберат смелост не просто да предлагат, но и да отстояват предложения от тях кандидат.



Постепенно ще се промени стандартът, по който се правят тези избори, което ще доведе до подобряване на подбора,


а оттам и на процесите в управлението на системата и генерирането на по-пълноценна среда. А когато това се случи, наистина ще "настъпи хаос". Но не в съдебната система. Току-виж политическите предложения се озоват в последния коловоз, където им е мястото. Това ще да е притеснението от съдийското самоуправление. Помня добре изказването на премиера, рефериращо тъкмо към ДПС, че който владеел съдебната система и медиите, владеел всичко.


Вярно е. Принципно вярно е. Но не се случи конкретно доказване на слуховете, че ДПС "кадрува" в съдебната система, нито пък някой се нае да ги проверява и доказва, нали така?! И ако досега имах колебания за възможни преувеличения, то след официалните реакции от депутатската трибуна, те напълно отшумяха.


Ето какво казаха Четин Казак и Йордан Цонев:


Имам подозрението, че се фиксираме нарочно проблемът с тайните общества, за да заслепим народното представителство за реалния проблем. А именно неправомерните влияния на някои не тайни организации, които получават явно финансиране и които оказват влияние върху съдебната власт. И особено някои от тях",
Четин Казак (ДПС)


"Важно е една съсловна магистратска организация, която беше създадена от един олигарх, който не се казва Делян Пеевски. Той има сериозно влияние в тези съсловни организации,които той създаде в онези години. Да не правим реклама на олигарси и групировки", Йордан Цонев (ДПС)


От тези изказвания ясно пролича, че:


Основната цел на искането магистратите да декларират членството си в професионалните организации е да ги виктимизират.


Това след като първо стигматизираха ССБ в НС. Приравниха членството в съсловна организация на членство в масонска. Друг самостоятелен срам. Открито заявиха, че искат да знаят кой къде членува и как се изказва по общи събрания, за да имало "прозрачност" сред политиците. Защо сред политиците? Тях следва ли да ги вълнува кой в какъв съдийски/прокурорски съюз членува и как гласува по въпроси в третата власт, в която политиците не следва да се месят.


Защо се лъже, че е възможно да има конфликт на интереси, ако магистрат членува в професионална организация? Какъв конфликт, с кого и по какъв въпрос?


Вероятно ще потърсим наднационална защита. Защото са важни аргументите на правото. Смисълът на това, което прави съдийската организация, чийто член съм, е да променя средата към по-добро. Независимата от недопустими политически влияния съдебна система е неотменима ценност за гражданите, а не привилегия за магистратите. Дължим на обществото да отстояваме тази ценност. И като съдия ще го правя занапред независимо пред кого трябва да декларирам членството си в професионалната организация.


Всичко, което трябва да знаете за:
Избори 2022


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK