"Литературен вестник" hic et nunc, ibi et semper*

"Литературен вестник" hic et nunc, ibi et semper*


"Литературен вестник" имаше сериозен юбилей тази година, който впрочем съвпада с 25-тия рожден ден на големия ми син, Александър Пасков, носещ литературна фамилия. Лекциите, които водя по българския език и литература и по теория на превода в Париж и в Софийския университет, административната натовареност в университета, преводаческата ми дейност не ми позволиха да честитя този юбилей, както ми се искаше да го направя. Но не е късно.


"Литературен вестник" ми е важен – ни е важен, на всички нас, литератори, поради много причини. Той успя да отговори на целта и предизвикателството, които са му възложили неговите създатели още в първия брой от 11/02/1991г. :


Но старият език е невъзможен, мъртъв: без пулс и сетива за времето на контрасти и абсурди, без знаци и метафори за хаоса, без възможности да назове истината и свободата. Новият език се ражда сега – от нахлуващите понятия, политически митове и социални метафори, от гротескното преобръщане на старите представи. Но този нов език още не е езикът на литературата. Новият език е още нероден. Може да се яви на бял свят чрез постигане на устойчива, нравствено обоснована и надвластна гледна точка, чрез съзнателна дистанция спрямо всепоглъщащата ежедневност. Осъзнаването на необходимостта от нов език и създаването на такава дистанция е дълг на писателя, това е неговият шанс да опитоми подивялото днес, да съхрани неговия дъх и пулс в националната памет. /Едвин Сугарев, « Литературен вестник днес? » Литературен вестник, 11/02/1991, бр. 1. http://www.litclub.bg/library/lv.html




Той има огромен принос в това, което е безспорен факт: българската литература намери свой език и го намери по най-обогатяващ начин, като даде своя собствен прочит на световната литература, като влезе в диалог в нея след 45 години по-голяма или по-малка затвореност. С думите на Анри Мешоник, френски теоретик на литературата и на литературния превод, текстовете, които ражда българската литература правят нещо на българския език, което само те му правят. /В смисъл, че му причиняват нещо, трансформират го, обогатяват го и т. н./ И правейки нещо уникално, собствено, творейки своя си език през призмата на интертекстуалността и личния опит, интелектуален и житейски, те намират читатели в международното литературно поле. Трогват, говорят на, карат да мислят хора в Америка, Франция, Англия, Германия, Португалия, Дания, Сърбия, Полша и др.


"Литературен вестник" успя благодарение на всички редактори, които от неговото раждане до днес са дали и продължават да дават доброволно най-ценното от себе си (време, търпение, талант, толерантност, откривателски, бих казала възрожденски дух) да устои на все новите предизвикателства. Отново ще цитирам откъс от манифеста, написан от Едвин Сугарев: "Живеем в изключително време. Време на крайности и повседневни стресове." Изречение, което напоследък изричаме, чуваме и четем с голяма честота.


"Литературен вестник" успя не само да се задържи като пепиниера на млади литературни таланти, но и като политическа трибуна. Политическа в първия смисъл на думата (полис на старо-гръцки). В наше време на идеологически, стойностен и смислови вакуум (което, между другото, допринася към това, толкова млади европейци да се оставят да ги лъжат с една смъртоносна идеология, която се прикрива зад религиозни подбуди), на горчиво осъзнаване на грешките ни (при "интеграцията" на другите, устрояването на ЕС, крайният либерализъм, до който стигнахме и пр.), на липса на емпатия към хора, които бягат при геноцидни условия, за да спасят живота си, на страх и жестоко опомняне, че сме смъртни, а имаме право само на един живот, "Литературен вестник" е някакъв остров на политическата и литературна мисъл, извършил прехода от нужната политическа трибуна към нужната гражданска трибуна. Гражданска отговорна позиция – това е, което липсва, не само в България, но и в много страни в условия на "криво разбрана демокрация", в която всеки си мисли, че има всички права, че всичко му се полага, а е забравил, че моята лична свобода свършва там, откъдето започва чуждата; всеки е взел това, което най-много го устройва от френската девиза, т. е. свободата, евентуално равенството, а игнорира най-трудно постижимото – братството.


Именно такава гражданска позиция "Литературен вестник" е защитил, позволявайки дискусии, полемики, различни мнения да се разгръщат по неговите страници, напр. около протестите от 2013г., за бежанците и модусите на тяхното приемане, асимилиране, за валидността на уж универсални ценности, за "гласа на интелектуалеца" по време на криза, за проблемите, свързани с образованието и т. н. Също "Литературен вестник" беше водеща медия в дебата за разсекретяването на архивите на комунистическата Държавна сигурност в областта на литературата и културата, като през последните години е посветил цели броеве на тази тема.


И last but not least, Л. В. ми е важен защото като чуждестранен изследовател и литературен преводач, избрал, или получил рано като съдба, българския език и литература, изпитвам дълбоко уважение, удоволствие, удовлетворение от толкова много текстове, художествени или публицистични, критични, написани от неговите редактори и техните гости в продължение на 25 години. Иска ми се да вярвам, че уважението, удовлетворението няма да ги накърнят днешните недостойни раздори. Кому са нужни?


Литературен вестник fluctuat nec mergitur!**


*Тук и сега, там и винаги (лат.).
**Клати се, но не потъва (лат.).


Мари Врина-Николов e проф. д-р по български език и литература, INALCO (Париж),
литературен преводач от български на френски


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (15)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 833 Неутрално

    "Лекциите, които водя по българския език и литература и по теория на превода в Париж и в Софийския университет, административната натовареност в университета, преводаческата ми дейност не ми позволиха."

    оправдания всякакви. включително и елегантно-снобарски, поднесени под формата на лично-професионално резюме.

    בני אתה אני היום ילדתיך
  2. 2 Профил на UJC4040
    UJC4040
    Рейтинг: 599 Неутрално

    Мари Врина-Николов e mроф. д-р по български ...

    Защо "Троф" при мен свети в червено, а в Дневник тази технология е непозната?
    Или пък е нарочно, да стават дискусии?

    По добре красив и умен, отколкото грозен и глупав.
  3. 3 Профил на Николай Колев
    Николай Колев
    Рейтинг: 1695 Неутрално

    Езикът не е виновен, виновни са носителите му. Двама души могат да употребят едни и същи думи и да прозвучи различно.

    Напомням: Духането може да е насила, но гълтането е доброволно!
  4. 4 Профил на klecho
    klecho
    Рейтинг: 587 Неутрално

    До коментар [#1] от "abdelhaqq":

    "големия ми син, Александър Пасков, носещ литературна фамилия".

    Това е дори по-изразително- сиреч, литературната дарба ни се предава по наследство, един вид сме литературна каста, строго ограничена до представители на нашата силно извисена прослойка.

    Предполагам, това че със сина си носят различни фамилни имена, също е признак на класова висота.

    Неумело използвания латински бих извинил- все пак, човешко е, всеки се опитва да се докара начетен. Обаче това "last but not least" наистина ми дойде в повече.

    Та казвате, било байганьовщина смело да заявиш, че всички са маскари!
  5. 5 Профил на arnautsky
    arnautsky
    Рейтинг: 1153 Любопитно

    Помня началото и ентусиазираните първи.
    Елитарността нормално пречи на популярността,употребата е ограничена от нивото.

    Keep it cool, keep it funny, keep on changing the world.
  6. 6 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 833 Неутрално

    До коментар [#4] от "klecho":

    eми това е, клечо, не сме дорасли. а, да, сетих се. сега някой ще се пръкне да ни каже, че "щото ни е яд, затова така говорим" и "гроздето било кисело", и пр. да не стане само, в тая линия на разсъждения за семейната приемственост, "бащите ядоха грозде, на синовете оскоминяха зъбите"...

    בני אתה אני היום ילדתיך
  7. 7 Профил на areta
    areta
    Рейтинг: 1177 Неутрално

    Ъъъъ... тази словесна бозица защо ни я поднасяте? Не стига че е скучна, зле написана, ами и претенциозна отгоре на всичко. Хайде малко да си подбирате текстовете, а? Не всеки, който има титлата проф. е голяма работа и го бива в писането.

  8. 8 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 833 Неутрално

    До коментар [#2] от "UJC4040":

    сигурно защото е "мроф"

    בני אתה אני היום ילדתיך
  9. 9 Профил на Консерватор
    Консерватор
    Рейтинг: 420 Неутрално

    Ах, колко сме ерудирани и духовно извисени!
    Съжалявам сина й, който пише сносно!

    Тази дама със запомнящите се български имена ми прилича на "поетесата" в литературния ни клуб от времето на соца, която пишеше само на английски, защото нашият език бил беден на изразни средства и не й позволявал да разгърне творческите си възможности.

    "... Новият език е още нероден. Може да се яви на бял свят чрез постигане на устойчива, нравствено обоснована и надвластна гледна точка, чрез съзнателна дистанция спрямо всепоглъщащата ежедневност. Осъзнаването на необходимостта от нов език и създаването на такава дистанция е дълг на писателя, това е неговият шанс да опитоми подивялото днес, да съхрани неговия дъх и пулс в националната памет..." - устойчивият, нравствено обоснован и надвластен Едвин съвсем подивя!

    Впрочем сегашния български език е бременен с новояза на Оруел...

    ... А около мен е така:

    "Родна реч, омайна, сладка..." -
    времето от глас лиши я!
    Чувам я, но все по-рядко
    в джумая бизим чаршия...

    Пици - малки и големи -
    вече хапнали със кеф,
    ний, "чеда на славно племе"
    влизаме в дюкян бир лев...

    Е, такава реч се лее,
    но това не е беда!
    Вижте го проблема де е -
    който центъра владее,
    той владее и града.

    джумая бизим чаршия (тур) - петъчния наш център;
    дюкян (тур) - магазинче от рода на 1001 стоки;
    бир - 1

    Аджеба (!), дали ЛВ ще публикува това? Тъй е мултикултурно и съвременно! Поне да ме поздрави за скромния ми принос към новия български език!

    аджеба (тур.) - дали

    Да оцелем ни предричат/и в бъдещето-чудеса!/Но тез,след нас,ще са различни,/пак "българи" ще се наричат,/но няма българи да са!
  10. 10 Профил на Драга
    Драга
    Рейтинг: 358 Любопитно

    При положение, че в "Литературен вестник" вървят тежки дрязги, които се задълбочават, дали е уместен този текст?
    (Справка - сайта на Сугарев)

    Ако животът ти поднесе лимон, се огледай на кого да го изцъркаш в очите.
  11. 11 Профил на хм
    хм
    Рейтинг: 1355 Неутрално

    минута за самореклама, тл др

  12. 12 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 833 Неутрално

    До коментар [#10] от "Драга":

    да, лит-в-кът е ноториозен...

    בני אתה אני היום ילדתיך
  13. 13 Профил на daskal1
    daskal1
    Рейтинг: 4161 Весело

    До коментар [#8] от "abdelhaqq":

    А, нека си е "троф" , фонетично е близо до съд за храна на прасета на английски, така има сатиричен оттенък.

  14. 14 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 833 Неутрално

    До коментар [#13] от "daskal1":

    значи, страшни хейтъри сме. жената искала културно да се изкаже, самоизтъквайки се волно или неволно, ние...как пък нема един литературно-колтурен коментар...

    בני אתה אני היום ילדתיך
  15. 15 Профил на глобално хасково
    глобално хасково
    Рейтинг: 279 Весело

    Читателките на "Обезкосмополитън" няма да харесат това!

    за какво е по-жадно мнозинството: свобода или шише ракия?




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK