Опасната американска "паника от Путин"

© Srdjan Zivulovic, Reuters

Дали президентът на Русия Владимир Путин е този, който ще избере следващия американски президент? Не мисля така. Но четейки лавината от коментари за възможна руска намеса в американската политика, човек би могъл да остане с друго впечатление.

Това ми напомня абсурдистката повест на руския сатирик Виктор Пелевин "Операция Burning Bush". В нея се разказва за скромен руски учител по английски език, надарен със силен глас, който е привлечен за специална разузнавателна операция: да говори на президента Джордж У. Буш чрез имплант в зъба му. Като следва указанията на Кремъл, учителят, преструвайки се, че говори от името на Бог, внушава на 43-ия американски президент да нахлуе в Ирак. По-нататък в повестта разбираме, че и ЦРУ през 80-те години е имало подобна операция – тогава духът на Ленин успял да убеди Михаил Горбачов да започне Перестройката и по този начин да сложи началото на верига от събития, довели до разпадането на Съветския съюз.

Всъщност ЦРУ не е направило нищо такова, макар със сигурност да се е занимавало с находчиви схеми по време на Студената война. Но противопоставяйки двата заговора, Виктор Пелевин очертава параноята, обзела Москва – според нея всичко лошо, което се случва в Русия, е резултат от таен американски заговор. Пелевин пише тази повест преди настоящата американска президентска кампания, но в днешния контекст тя може да се отнесе и за двете страни.
Антиамериканската параноя в Русия трудно може да бъде подценена. Руските лидери приемат за даденост, че масовите протести в Москва през 2011 г. и 2012 г. са били организирани от чужбина, както и че революцията на Евромайдана в Украйна през 2013 г. и 2014 г. е била вдъхновена и финансирана от Запада. Дори падането на цените на петрола за тях е заговор на ЦРУ.
Тяхната лудост се основа на едно рационално допускане. В един взаимозависим свят, в който границите между външната и вътрешната политика стават все по-неясни, намесата във вътрешната политика на твоя противник – дори и на твоя съсед – е лесна и приемлива част от играта.

И все пак е поразително до каква степен същото конспиративно мислене е проникнало и на Запад. Редица коментари привиждат сянката на Путин зад всичко – от Brexit и вълната на евроскептицизъм в Западна Европа до възхода на Доналд Тръмп в Америка. "Паниката от Путин" на Запад е толкова всеобхватна, колкото и убедеността на Кремъл в кроежите на Запада.
Наистина, както се казва и в известната шега, това, че човек е параноик, не означава, че не го преследват. Логично е на Путин да му се иска Тръмп да бъде следващият президент на Америка (макар че руският президент трябва да внимава какво си пожелава). А демократите в САЩ имат пълното основание да се притесняват от възможна намеса на Москва във вътрешната политика на тяхната партия.

Но е нужно силно преувеличение, за да се допусне, че изборите ще бъдат решени от руската намеса или дори, че Русия ще се опита да направи това. Действията на Кремъл приличат повече на контраверсия на "поощряването на демокрацията", провеждано от Съединените щати в страни като Русия, чрез подкрепа на либерални неправителствени организации като начин за оспорване на Путиновия монопол върху властта. Това наистина е дразнещо и предизвиква загриженост, но не е истинска заплаха.

Същинският проблем се състои в това накъде ни води тази параноя. Западните политици и коментатори с изумителна лекота са готови да обвинят руската пропаганда или манипулациите на Федералната служба за сигурност за проблемите в нашите демокрации. Очевидно Путин ще спечели от Brexit, може даже и да е дал едно рамо, но в това ли е проблемът? Дали ксенофобските призиви на г-н Тръмп ще изчезнат за една нощ, ако Кремъл застане зад Хилъри Клинтън?

Объркващото в мнението, че "Путин е виновен", поддържано от сериозни западни политици, анализатори и новинарски медии, се състои в това, че тази позиция представя руския лидер всемогъщ, докато всички останали изглеждаме безсилни. Обвиняването на Москва не ни дава възможност да обсъдим задълбочено сериозните проблеми, пред които сме изправени като общество, и ни кара да опростяваме несигурността и опасностите в един все по-взаимозависим свят, свеждайки ги до съперничество между великите сили. Това не ни помага да разберем по-добре Русия и естеството на нейното управление, нито пък ни позволява да изработим ефективна политика по отношение на Москва.

Паниката от Путин освен това неволно подкрепя твърдението на Кремъл, че Русия е управлявана от силен и велик лидер, и то в момент, когато руското правителство не може да осигури нито икономически напредък, нито социална справедливост в собствената си страна. Тази паника неволно работи в полза на пропагандата машина на Путин, засилвайки образа на Русия като световен геостратегически нинджа, който променя резултатите от изборите и манипулира информационните мрежи, без да оставя следи.

Посланието, че "Путин е виновен", не е само пропаганден капан, но и съмнителна изборна стратегия. Скорошно проучване на изследователския център "Пю" показа, че макар повечето американци и европейци да се отнасят негативно към руския президент, мнозинството от американците не се чувстват заплашени от Москва. Те се притесняват много повече от тероризма, радикалния ислям, кибератаките, загубата на работни места, евтините стоки от Китай и най-вече – от миграцията. Акцентирането върху Путин само утвърждава посланието на републиканците, че демократите са изгубили връзка с обикновените американци и техните проблеми. Тръмп може и да е кандидатът от ада, но вманиачаването по Путин прави г-жа Клинтън да изглежда като кандидата от вчера.

В днешния побъркан свят основен приоритет на следващия американски президент трябва да бъде да запази здравомислието на Америка. Преодоляването на параноята от Путин ще е първата стъпка към ерозирането на дестабилизиращото руско влияние в международните отношения.