Мрачната дата Девети

Мрачната дата Девети

© Дневник



Днес е девети септември. Най-общо казано, датата е свързвана с няколко лъжи на комунистическата митология. Сред тях са лъжите за антифашистката борба в България, освобождението от монархофашизма и съветската армия-освободителка.


Истината е по-различна. От началото на Втората световна война, избухнала на 1 септември 1939 г., до нападанието на Германия над Съветския съюз на 22 юни 1941 г., СССР и нацистка Германия са в топли, приятелски отношения. Добри чувства към нацистите питаят и родните комунисти. От друга страна, комунистите не изпитват подобни сантименти към родината си – военният център на БКП, съветското военно разузнаване, политическото управление на Съвета на народните комисари (Совнарком) на СССР и Коминтерна подготвят, организират и провеждат терористична дейност и саботажи срещу управляващите в България. Целта им е дестабилизация и завземане на властта.


Всичко това се случва в условията на




братски взаимоотношения между нацистите и комунистите


култивирани дълго преди началото на войната.


Освен Пакта "Рибентроп-Молотов", който де факто е съюзнически договор между Сталин и Хитлер, малко повече от година след нападението и подялбата на Полша между Германия и СССР, двете страни подписват и Разширеното икономическо споразумение (подписано през януари 1941 г.). А след съвместния военен парад на победата (над Полша) е подписан и Договор за дружба и взаимни граници.


А какво се случва с България?


В записките на външния министър на Хитлер, Йоахим фон Рибентроп, публикувани през 1953 г., се описват преговорите между него и съветския му колега Молотов, при които се е обсъждала възможността СССР да влезе в Тристранния пакт.


Сталин, чрез своя външен министър, е искал от Хитлер
"гаранция с определени права в България"


Интересите на руския диктатор се простират до искания за достъп до проливите в Турция.


Удобната, лансирана от комунистите версия е, че 9 септември е кулминацията на организирано партизанско движение и "антифашистка съпротива". Истината е малко по-различна. Фашистите са всъщност национал-социалисти, а българските комунисти всъщност подкрепят нацистка Германия.


Върбан Ангелов, висш партиен функционер и обвинител в т.нар. Народен съд, описва в книгата си "Неизвестни страници от миналото" агитацията на компартията за влизане в Тристранния пакт – военен съюз между нацистка Германия, фашистка Италия и Япония. Също така, едва ли може да се говори за фактическо партизанско движение, тъй като България е имала свое легитимно правителство и не е била окупирана или управлявана от чужди военни сили. Дейността на комунистическата партия се свежда до саботажи срещу властта и откровен тероризъм. Това пряко кореспондира с плановете на царска Русия, наследени от СССР, да постави под контрол България.


След избухването на конфликта между СССР и нацистка Германия, близо две години след началото на Втората световна война, родните комунисти за една нощ стават "антифашисти", опитвайки се да скрият зад този термин доскорошната близост между национал-социалистите и интернационал-социалистите от Германия и СССР. Дестабилизирайки страната, компартията се подготвя да завземе властта, което ще се случи по-късно с помощта на СССР и окупацията на България от Червената (след 1946 г. Съветска) армия.


Въпреки факта, че българските правителства полагат огромни усилия да извадят България от войната и да сключат примирие със съюзниците, Съветският съюз е последователен докрай в усилията си да подчини страната. Тристранният пакт е денонсиран от България и страната се стреми към неутралитет. Независимо от това,


България попада изцяло в орбитата на зависимост от СССР


И ако днес оценяваме отрицателно домогванията на Руската империя към България преди, описани например в книгата на Димитър Петков "Окупационен фонд, основан за създаване на руско-дунавска област", то СССР успя поне временно да изпълни мечтата на руския империализъм и да установи пълно господство над България. Видният български политик обобщава в уводните си думи към документалния сборник, че "всичките бъркотии, преврати, бунтове, смутове, заговори, политически убийства и пр., които са се случвали в България, откакто съществува като държава, са дело на коварната руска дипломация". Събитията, предшестващи 9 септември 1944 г., показват историческата последователност в руските, по-късно съветски домогвания да провъзгласят България за свой протекторат.


Денят на комунистическия преврат е мрачна дата, която няма никакви основания да бъде наричана "освобождение".


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK