Задължението да се казва на осиновените е повече нравствен апел

Задължението да се казва на осиновените е повече нравствен апел

© Надежда Чипева, Капитал



Министерствата на правосъдието и на социалната политика предложиха няколко съществени изменения в Семейния кодекс, засягащи разпределението на родителските права при развод и осиновяванията в България. "Дневник" потърси за коментар по текстовете преподавателя по гражданско право в Юридическия факултет на Софийския университет доц. Кристиан Таков. Публикуваме мнението му с акценти и заглавие на редакцията.


Ще започна с това, че приветствам тези промени и те са необходими в голямата им част. Отделен въпрос е дали са правно-технически най-съвършените, но пропуските в това отношение не са фатални, защото могат да бъдат поправени между първо и второ четене.


Семейният кодекс е закон с такъв характер, та всеки си мисли, че разбира по нещо от него. Всеки от нас може да има един случай пред очите си, в който дадено законодателно решение е "дълбоко несправедливо", или "не става въобще", или пък "знае" как било в чужбина забравяйки, че на този един несправедлив случай има може би десетки хиляди, в които това законодателно решение е работило добре. Да не забравяме също, че няма перфектен закон въобще, а само закон, който съответства на равнището на обществото.




Измененията в Семейния кодекс в голямата си част са разумни и напасват законодателството към развитието в обществото. В тях няма нищо особено радикално - не е засегнат например въпросът за еднополовите бракове или уреждане на съвместното съжителство. Няма никакви революционни изменения, а само такива на и досега действала уредба, която е показала леки или по-сериозни недостатъци, които следва да се поправят.


Развод и безотговорни родители


Първото видимо изменение е, че съдът решава въпросите относно упражняването на родителските права само ако някой от родителите е поискал това. Това е една либерална разпоредба, която предоставя изцяло на двамата развеждащи се съпрузи инициативата да поискат уреждането на родителските права.


На пръв поглед това е много добре, защото не се налага съдът да се натрапва, да изисква от тях да уредят задължително по някакъв каталог отношенията между тях и децата. Предоставя се и възможността, както и досега можеше, родителите по взаимно съгласие да уредят тези въпроси.


Тук обаче има един правно-технически риск и той е следният: има доста безотговорни родители. Това с оглед някои обществени слоеве и броят им въобще не е пренебрежимо като социална опасност. Имам предвид, че тези по-ниско образовани хора ще се разведат и няма да поискат родителските права да бъдат уредени. Тогава ще се окаже, че детето им е в някакво висящо положение. И двамата родители ще имат равни права над него, но може и двамата да си тръгнат всеки на своя страна и да оставят детето на баба и дядо. Тогава за това дете няма да има никаква уредба - кой всъщност е длъжен да се грижи за него, кой ще взема важни решения за него, нито каква точно трябва да е издръжката му и от двамата родители.


Този либерализъм може да се стовари за сметка на детето, което според мен не е доброто разрешение. Мисля, че досегашното положение е по-добро. Отделен е въпросът, че типичните безотговорни родители, за които говоря, обикновено изобщо не са сключвали брак. Това редуцира проблема, но не смятам, че е редно, законодателят да вдига бял байрак.


Другото голямо изменение по тази линия, което е много радостно и което определено приветствам, е това, че вече законът изрично допуска, съдът да определя мерки относно упражняването на родителските права от единия или от двамата родители съвместно. (чл. 59, ал. 3 от законопроекта). До този момент се приемаше, че родителските права се предоставят на единия родител, а другият има правото само на така наречените "лични отношения" – в класическия случай "всяка първа и трета събота на месеца". Това беше една ситуация, която е задоволявала и ще задоволява и в бъдеще една голяма част от разведените брачни двойки, обаче за друга малка, но все по-увеличаваща се, е напълно нетърпима.


Това, детето да остане задължително само при единия от родителите (най-често – майката) са вече отживелици. Опитът показва, че предоставянето на родителските грижи само на единия родител води до синдрома на родителско отчуждение - детето се привързва прекомерно към този, при когото живее, и развива негативни емоции към другия, който го вижда само няколко пъти в месеца и то – за кратко.


Досега някои съдии бяха склонни при взаимно съгласие на родителите да допускат съвместно упражняване на родителските права, но идеята срещаше съпротива от много повече на брой по-консервативно настроени колеги, защото детето щяло "да се разкъса между двамат"а, нямало "да знае къде е домът му" и др. нелишени съвсем от известни основания аргументи. С това законодателно изменение законът подпомага именно съдиите, които са консервативно настроени и се страхуват да позволяват споделеното родителство, като обясняват, че законът не им давал право да го позволяват. Сега това оправдвание отпада.


Що е то "съвместно" родителство


Изказът на закона обаче не е най-добрият. Казва се "съвместно", което някой буквоядец може да го разбере като упражняване на родителските права едновременно и само тогава, когато и двамата родители имат съгласие по даден въпрос. Не. Новият текст трябва да се разбира в смисъл, че е напълно възможно, детето да живее по равни периоди и при единия и при другия родител, а решенията по ежедневните въпроси и ежедневното упражняване на родителските права се взимат от този, при когото детето е в съответния момент, защото този именно родител отговаря за възпитанието и физическото му здраве. Може би по-точният термин би бил "споделено родителство".


Няма как в закона да се запишат всички възможности в едно такова положение. Споразумението между родители, поделящи си родителските права, трябва да представлява документ от поне десетина страници, т.е. не става дума нито за много лесна, нито за проста уредба на отношенията. Много евентуалности и ситуации е редно да бъдат предвидени и предусетени, също и много бъдещи развития и промени, защото детето расте и нещата непрекъснато се променят. Уредбата, подходяща за 3-месечно бебе, ще е явно негодна за 15-годишен тийнейджър в протестен период.


В този смисъл призовавам всички, които, за съжаление, стигат до развод и ще трябва да постигнат такова споразумение, да се съветват първо помежду си – в интерес на детето, а не на победата във войната един с друг – и да поискат от адвоката си не извади някаква бланка от компютъра си, а да нагоди споразумението им към особеностите на конкретния случай. При редакцията на този документ родителите трябва да се отнесат много отговорно, защото от съвършенството на това споразумение зависи благото на детето им и спокойствието им в бъдеще.


В споразумението може да пише например, че разрешенията за ходене на дискотека или друго място ще се дават на детето от родителя, при когото е то в конкретния момент, но решението за това какви уроци и на какви курсове ще ходи, дали ще ходи на летен лагер, или ще си стои вкъщи, ще се взимат съвместно от двамата родители. Може да се направи и разпределение - да кажем уроците по хуманитарните науки да са предоставени в дискрецията на единия родител, а другият родител да се занимава с естествените предмети в училище. Възможно е единият да се занимава повече с физическото развитие и спорта, другият - с духовното развитие на детето.


Изключително важно нещо е изборът на училище, защото ако е предоставен само на единия родител, тогава той би могъл лесно да шиканира другия и да изпрати детето в училище, което е удобно само за него. Родителите могат например да се разберат, че училището на детето ще се определи от единия от тях, но не извън населеното място, в което те живеят в момента. По този начин може да се предотврати един евентуален бъдещ конфликт между двамата родители. Също така може да се направи разпределение на по-важните семейни празници, рождените дни на детето, на майката, на бащата, на техните близки, защото е възможно в тези твърде важни за съответния родител дни детето да се падне да е при другия, а това е потенциално конфликтна ситуация.
Смятам, че е хубаво тези споразумения да са максимално подробни и тук не става дума за дребнавост, а за предвидливост. Колкото повече неща се уредят, толкова по-малко проблеми ще има в бъдеще.
Проблемът с общото съгласие обаче е, че то може да не бъде постигнато. И когато не бъде постигнато, родителите отново трябва да ходят на съд, който да разрешава възникналите между тях разногласия.


На път


В същия нов член се посочва и, че съдът определя режима на личните отношения между децата и родителите включително при пътуване на детето в чужбина. Това е свързано с отпадането на член 127а СК, който уреждаше инцидентното пътуване и даването на разрешение за всеки конкретен случай при разногласие между родителите. Досега това правомощие се даваше на съда, а занапред се предвижда този въпрос да влезе изцяло и изначално в споразумението. Но ми се струва, че отмяната на 127а е прибързана и не е най-доброто техническо решение.


Вярно е, че до този момент тези производства (по чл. 127 а СК) бяха твърде дълги и много често се обезсмисляха, защото съдът не успяваше да се произнесе своевременно и екскурзията отдавна беше приключила, когато вече излизаше с някакво решение, но това не е повод да се отмени уредбата, а по-скоро да се оптимизира, така че да бъде по-адекватна.


Проблемът е, че предложението не променя с нищо сегашната ситуация, а предлага само по-абстрактно разрешение. Досегашната бързина, която се изискваше по 127а СК, тук вече не се изисква, защото идеята е, да бъде заместена от вече налично споразумение. Идеята вероятно е да се вземе едно общо и генерално решение още при развода, само че ако такова решение не се е взело, тогава новопредложеният текст просто не върши работа. Защото как съдът ще каже, че при пътуване на детето в чужбина единият решава, а другият е длъжен да се съобрази? Ами ако този, който решава, каже: "Ние заминаваме за три години". И как съдът ще каже, кой какви права ще има в тая връзка днес за след 10 или 15 години, когато ситуацията вероятно ще е много променена?


Осиновяването – несъвършенства сега и в бъдеще


Другата голяма група изменения са свързани с осиновяването. В чл. 79 се въвежда една нова рестрикция - максимална граница на разликата във възрастта между осиновител и осиновяван от 50 години. Струва ми се, че 50 години не са абсолютната горна граница, отвъд която някой е годен да осиновява дете (може би защото самият аз наскоро ги навърших). Разбира се, ако 70-80 годишен човек реши да осиновява новородено бебе, нещата явно не са читави, но да се настои на една, струва ми се, ниска граница, също надали е най-разумно.
Съществува правно-техническо несъвършенство при новото правило за осиновяване на внук от дядо и баба, когато родителите или единият от тях е починал. Създава се една напълно излишна рестрикция, която не е в ничий интерес. Става дума за отпадането на самостоятелното основание "когато детето е родено извън брак". Представете си ситуацията, в която дъщерята е самотна майка и по някаква причина не може или не иска да идентифицира бащата. Тогава бабата и дядото могат да се позовават само на основанието за осиновяване – когато "единият или двамата родители са починали". Но как в този случай да докажат, че имат право да осиновяват своя внук, при положение че не знаят кой е другият родител и още по-малко дали е починал, за да придобият това право?


Та мисля, не е много ясно защо това досегашно основание отпада, защото точно това е алтернативата на условието, единият от родителите да е починал. А ако този родител просто не се интересува от него и никога не е бил в брак с майката? А ако и двамата родители не се интересуват от детето? В тези ситуации дядото и бабата просто се оказват с "отрязани" пътища. Това е решение, което вреди на всички и не е добро за никого.
Другите изменения в режима на осиновяването са доста сериозни и твърде технически, за да ги коментирам тук, но са генерално положителни. Например определено е добро решението от 28 регистъра за осиновителите да се стигне до един централен.


Режимът на осиновяването е разкрачен. Има една огромна административно-правна част и една по-малка съдебна част. Това, което се прави с измененията, е да се коригират някои недостатъци на административната част. Друг е въпросът, че процедурата продължава да е доста тромава, но може би няма друг начин, за да бъдат все пак защитени правата на осиновяваните.


Задължение или пожелание


Задължението да се уведомява осиновения, че е осиновен, предизвика вече доста коментари. Малко грубовато подхожда нашият законодател, като превръща това информиране в задължение на осиновителите.
Но забележете, че за неизпълнението на това задължение санкция всъщност няма. В този смисъл хем е задължение, хем не е съвсем, и щом няма санкция няма и кой да го следи. Римляните на това са му казвали lex imperfecta - несъвършен закон.


Ето защо, въпросното спорно задължение по-скоро трябва да го разбираме като подсещане от страна на законодателя, като апел към нравствеността на хората, че е по-добре да кажат истината на ранна възраст, а не да крият цял живот и накрая в неподходящ момент (а то подходящ момент за това няма), тайната да бъде разкрита от недобросъвестна лелка -комшийка. Това е една декларация на законодателни намерения и на позиция на законодателя към проблем, който той всъщност се отказва да уреди ефективно. Казва си обаче, че няма да сгрешим, ако разкажем на детето "страшната тайна" за биологичния му произход.


Има много други такива текстове в законодателството – задължения без санкция, например повечето от нормите на конституционното право са такива. Когато някой трябва да води политиката в интерес на избирателите си, каква е санкцията, ако не го прави? Не всичко става със санкции. В случая СК се заема явно с просветителска задача, което не е непременно лошо, но със сигурност няма да е особено ефективно.


Това надали е най-добрата законодателна техника, но приветствам идеята и мисля, че това е по-добрият начин. Защото на ранна възраст тази травма – узнаването, че не си точно дете на тези, на които викаш "мамо" и "тате" – се приема много по-леко, а може и да не е травма изобщо. А иначе тайната тежи, хората не осъзнават колко ги натоварва, защото всяка лъжа води след себе си опашка от други лъжи и в един момент животът става твърде усложнен. Това дори не е толкова страшна информация. Всъщност всяка лъжа, когато бъде разкрита, се оказва че не е била толкова страшна.


Защо изобщо съществува тайна на осиновяването?


И в тази връзка има съществени изменения, макар и не супер радикални – новото право на осиновения да разбере истинския си произход. Много хора казват, че това е тайна на осиновяването, но много добре трябва да се разбере, че щом някой иска да установи истинския си произход, тайната на осиновяването вече е разкрита. Ако човек не знае, че не е биологично дете на родителите си, няма как да иска да установява истинския си произход. Обобщено – след като тайната на осиновяването е вече разкрита, има ли смисъл, да настояваме на някаква (неуредена никъде) тайна на произхода? С измененията законът всъщност облекчава до известна степен достъпът именно до тази информация – не за осиновяването, а за произхода.


Информацията за произхода и осиновяването обаче е разделена на две. Едната част е свързана с това защо се е стигнало до осиновяването и какви евентуално наследствени заболявания съществуват в биологичните родственици на осиновявания. Другата част от данните е по-конкретна – това са имената на биологичните родители.


Тази втора част е защитена много повече, отколкото първата - нещо, което аз по нравствени съображения не мога да възприема. Не виждам каква е причината някой, който е направил или родил едно дете и е решил след това да се откаже от него, като се съгласи то да бъде осиновявано, или пък не е полагал никакви грижи и осиновяването е станало без съгласието му, та защо този "родител" да има право да не бъде безпокоен. В тази част имам несъгласие със закона, но не правно-техническо, а от морален характер.


Тук има три групи заинтересувани лица – 1) рождени родители, които не искат да бъдат безпокоени; 2) осиновители, които, да кажем, искат да не се знае, че има осиновяване; и 3) самите осиновени. Тези три групи имат коренно различни интереси. Ако разширим защитата на едните, това става винаги за сметка на някои от останалите и е въпрос на правно-политическо, т.е. на нравствено решение, на кого да дадем превес.


В така формулирания текст на предлаганите изменения осиновеният получава повече права да научи някои неща за себе си, но не и личните данни на биологичните родители. Това може да стане само с тяхно съгласие - в ал. 5 на чл. 105 СК. Има един съществен недостатък в това, че се иска писмено съгласие от биологичните родители за това - ами ако са починали? Тогава осиновеният ще бъде в окончателна невъзможност да узнае биологичния си произход, за което не виждам никакво оправдание.


Според мен това е недомислица, която много лесно може да се поправи, като се отървем от идеята, че който е родил дете, може да си живее по-нататък спокойно и без ангажимент към това дете, като го лиши дори от право да знае от къде е дошло.


Това е една травма, която десетилетия гнети и мъчи осиновените и те имат ужасното усещане, че трябва да се доберат до сведения за биологичните си родители. А забележете – когато са решени да намерят тази информация, никой закон не може да ги спре да я получат и по незаконен, дори по престъпен начин.
Е, няма нужда законът зорлем да превръща някого в престъпник, да дава подкупи насам натам, за да узнае една информация, която, струва ми се, е изконно негово право. Както казва Ш. Монтескьо – "По-добре законът да може, което иска, отколкото да иска, което не може."

Ключови думи към статията:

Коментари (24)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 8302 Неутрално

    Колкото по-простичък е семейният закон, толкова по-добре ще действа,а колкото по-сложни вратички за тълкуване се оставят, разбира се дава повече работа на адвокатите, но по-малко реална полза.

    karabastun1@abv.bg
  2. 2 Профил на Hawaii
    Hawaii
    Рейтинг: 5187 Любопитно

    Защо изобщо съществува тайна на осиновяването?
    --------------------------------------------------------------------

    ЗАЩО изобщо съществува тайна на произхода
    бихме попитали пък ние ?!
    Дали всеки е сигурен,че е дете на баща си ?!
    Ако е дете на комшията,да речем,тогава кво праим ?
    Няма ли по аналогия с осиновяването
    да задължим майката да разкрие тази тайна ?!
    И ако не го направим - ЗАЩО НЯМА ?!?!

  3. 3 Профил на Логика
    Логика
    Рейтинг: 1341 Неутрално

    “...Имам предвид, че тези по-ниско образовани хора ще се разведат и няма да поискат родителските права да бъдат уредени..“ Адоброютро- аз съм вашта леля Как без задължителното държавно произнасяне по този въпрос ще задължите един развейпрах да мисли за децата си, да ги издържа и да се грижи за тях?! Около 20% вече от населението на България не са от българския етнос и доста от тях имат коренно различни от българските разбирания що е грижи и възпитание на децата!

    ЗЗД Чл. 49. Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа
  4. 4 Профил на Логика
    Логика
    Рейтинг: 1341 Неутрално

    “...да се съветват първо помежду си – в интерес на детето, а не на победата във войната един с друг – и да поискат от адвоката си не извади някаква бланка от компютъра си, а да нагоди споразумението им към особеностите на конкретния случай...“ Да, но: 1. Брачните двойки , достигнали до развод, обичайно НЕ ИСКАТ да ползват адвокат
    2. Брачните двойки, достигнали до развод, обичайно ВОЮВАТ ПОМЕЖДУ СИ И ИЗКЛЮЧИТЕЛНО РЯДКО ПОСТАВЯТ ИНТЕРЕСИТЕ НА ДЕТЕТО НАД СВОЯТА СОБСТВЕНА БОЛКА И СТРАДАНИЕ ОТ БЪДЕЩИЯ РАЗВОД, АКО ЗАКОНЪТ НЕ ГИ ЗАДЪЛЖАВА ДА СА ДЛЪЖНИ ВЗЕМАТ ПОД ВНИМАНИЕ ПЪРВО ИНТЕРЕСИТЕ НА ДЕТЕТО.

    ЗЗД Чл. 49. Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа
  5. 5 Профил на Логика
    Логика
    Рейтинг: 1341 Весело

    Леле ма , мале- сега видях, че авторът на статията е кристиян таков Ми той си е съвсем наред, когато става въпрос за гражданско право- явно “заболяването? му да въвежда приватизация на наказателното право е само локален вид психически бяс, който веднага изчезва при досега му с гражданскоправната материя Сега- чакам неговата революционна теза - как ОЩЕ да се изменят основните правни принципи в семейното право чрез промяната във формулировката им в СК

    ЗЗД Чл. 49. Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа
  6. 6 Профил на Валентин
    Валентин
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Мисля, че в центъра на вниманието на семейния кодекс винаги е било и ще бъде закрилата на децата, разбира се и другите са визирани, но по отношение на предложените промени за разкриване на тайната на осиновяването, мисля, че трябва законодателите да обърнат внимание на това, защото къде остава тогава например, зачитането на личността в семейството, уважението, подкрепата и грижата между членовете в семейството и закрилата на брака от държавата и обществото. Осигуряването на тези права, мисля аз, е несъвместимо с това да се прокламира тук, че този, който е родил дете и след това се е отказал от него или детето е било дадено за осиновяване трябва задължително да бъде обезпокояван след години за това, че го е извършил, а по какви причини го е направил, няма никакво значение, така ли? А той, че има семейство и му се нарушават правата, които визирах по-горе - все пак и за него важи семейния кодекс и неговото семейство има право на уважение и защита от държавата и обществото. А осиновеното "дете", което реши да безпокои биологичните си родители, с намерението, че те го заслужават, то дали вече е дете и дали има това право по семейния кодекс. Аз мисля, че стария семеен кодекс в тази си част беше добър, не ровете там където може да се размирише и разгори, защото после кой ще гаси пожара в обществените взаимоотношения. Мисля, че и сега няма пречка ако осиновителите искат да кажат на осиновените си деца, че са ги осиновили да го направят, това е техен избор и кой по-вече от тях знае дали това е целесъобразно в оглед на защита на семейството им. А ако едно пораснало пълнолетно дете, реши да търси биологичните си родители, с уточнение, моля то тогава то дали е дете все още ако е пълнолетно, нека да го направи, то и сега е възможно, макар, че е доста сложно. Мисля, че този въпрос за разкриване на биологичните родители трябва да е извън семейния кодекс, в компетенциите на съда, като се вземат в предвид правата и защитата на семейството и личното достойнство на семейството на този, който се е отказал от детето си или е бил принуден да го направи, поради някаква причина. Иначе ако депутатите просто защото нямат работа решат да променят утвърдени норми в обществото само за да се докажат колко работят, то моля по добре да отидат да копаят канали, може би ще са по полезни.

  7. 7 Профил на КМЕТ В СЯНКА
    КМЕТ В СЯНКА
    Рейтинг: 5405 Неутрално

    много ми е интересно според милиционерите в НС как ще се постъпва ако детето е родено след групово изнасилване и няма установен баща ??? това са човешки съдби , което явно ви е доста непонятно.

    ИСТИНАТА Е ПО-СИЛНА ОТ ВСЯКА ВЛАСТ !ДОБРИЯТ ДАНЪКОПЛАТЕЦ СЕ ОСИГУРЯВА 40 ГОДИНИ И СЕ ВЪЗНАСЯ 2 МЕСЕЦА ПРЕДИ ПЕНСИОНИРАНЕТО !!!
  8. 8 Профил на gesand
    gesand
    Рейтинг: 439 Неутрално

    До коментар [#7] от "КМЕТ В СЯНКА":

    ДНК тест (ако бъдат издирени участниците, де).

    And all that jazz!
  9. 9 Профил на КМЕТ В СЯНКА
    КМЕТ В СЯНКА
    Рейтинг: 5405 Неутрално

    До коментар [#8] от "gesand":

    нали затова точно пиша - когато не е установен.

    ИСТИНАТА Е ПО-СИЛНА ОТ ВСЯКА ВЛАСТ !ДОБРИЯТ ДАНЪКОПЛАТЕЦ СЕ ОСИГУРЯВА 40 ГОДИНИ И СЕ ВЪЗНАСЯ 2 МЕСЕЦА ПРЕДИ ПЕНСИОНИРАНЕТО !!!
  10. 10 Профил на Николай Теллалов
    Николай Теллалов
    Рейтинг: 434 Неутрално

    До коментар [#1] от "karabastun":

    Голям +!

    властта ражда паразити
  11. 11
    ****

    Коментарът беше изтрит по желание на неговия автор.

  12. 12 Профил на Miguel Ramierez
    Miguel Ramierez
    Рейтинг: 307 Неутрално

    Важен е възпитаващия и отглеждащия родител, а не участника във фармвил възпроизводството. Що за тъпотия е тоя закон.

    1.618
  13. 13
    ****

    Коментарът беше изтрит по желание на неговия автор.

  14. 14 Профил на bobhunter
    bobhunter
    Рейтинг: 743 Неутрално

    Да се лъже не е грях, щом има благородна лъжа. Освен това истина е само онова, от което имаме полза. Така че, не е правилно да се задължават осиновителите да разкриват "истинските" родител. Още повече, 30 % от децата не са заченати от мъжете, които им се водят за бащи! Жените се женят за мъжа, който би им осигурил живота: вроден инстинкт поради естествен период от живота на жената около бременността и раждането, през който тя не може да се изхранва и без мъж до себе си не би могла да оцелее; но създават потомство от мъж, когото харесват физически (ей така, от мимолетна връзка, пък може и от мъж- пройдоха). Дяволчето казало:"ще убия майка ти!" - и детето заплакало. Когато опитало с бащата: "ще убия баща ти". Детето се засмяло:" не го знаеш кой е!"

  15. 15 Профил на Snejana Paskova
    Snejana Paskova
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Обръщам се към всички майки и татковци ("осиновители" не ми харесва).Не се плашете да кажете на своето дете,че е осиновено.Аз сън на 50 и знам от 10 годишна.Единственните родители за мен са тези които ме отгледаха и възпитаха.Те вече, не са сред живите.Искам да знам своя род и своите корени.Нямам ли право на това?Защо никой не се замисля,че ние осиновените имаме деца и във въздуха остава да виси страха от кръвосмешение.Не знам дали ще подържам някаква връзка с БМ, братя и сестри,но искам да знам кои са.Търсенето продължава,със или без помощта на закона.

  16. 16 Профил на potrebitel3
    potrebitel3
    Рейтинг: 221 Неутрално

    Мнението на другите - 99% неосиновители - не може да е водещо
    Те дори не подозират с какви извращения в закрилата се сблъскват осиновителите
    Закрилата е продадена

  17. 17 Профил на Kaschei Bezsmertni
    Kaschei Bezsmertni
    Рейтинг: 381 Неутрално

    До коментар [#5] от "Логика":
    Кристиан Таков е преподавател по гражданско право в СУ. Когато проворикара с идеята си за "приватизация" на обвинението ,човекът,ако сте забелязали,изрично подчерта ,че е цивилист и е хубаво по темата да се чуе мнението и да говорят пеналистите. Те,обаче, мълчат,щото "папкат" от много години по различни и безконечни проекти за изменение на НК,НПК ,ЗИН и т.н.
    Ако проявявате някакъв интерес към правото,прочетете нещо от Кристиан Таков. Няма да загубите в никакъв случай. Ако не разберете нещо,посетете някоя негова лекция и упражнение,питайте което не ви е станало ясно.Той,мисля,ще ви обясни ясно и простичко.

  18. 18 Профил на Логика
    Логика
    Рейтинг: 1341 Весело

    [quote#17:"Kaschei Bezsmertni"]Когато проворикара с идеята си за "приватизация" на обвинението [/quote] Провокация- как ли пък не- налудни представи, идеи и мисли- това промотираше г-н преподавателя [quote#17:"Kaschei Bezsmertni"]Ако проявявате някакъв интерес към правото,прочетете нещо от Кристиан Таков[/quote] Аз съм адвокат- цивилист от 17 години, за това и направих сравнението във възприятията на г-на по отношение на гражданскоправната и наказателноправната материя

    ЗЗД Чл. 49. Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа
  19. 19 Профил на Логика
    Логика
    Рейтинг: 1341 Неутрално

    До коментар [#17] от "Kaschei Bezsmertni":
    А сега- сериозно- проповядването за връщането на талионното право като основна и единствена възможност за реформация на българското наказателно право и процес, по същество е гавра с основните му принципи. По логиката на г-на такова, понеже не ми харесват неговите разсъждения и неговата физиономия, мога да отида при него и умишлено да го лиша от живот....Както и да е- спорът е безсмислен.

    ЗЗД Чл. 49. Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа
  20. 20
    ****

    Коментарът беше изтрит по желание на неговия автор.

  21. 21 Профил на owen
    owen
    Рейтинг: 1101 Неутрално

    българина, и особено българския юрист, се отличава с такава липса на въобръжение. има хиляди причини някой да даде дете за осиновяване, и това не винаги е признак на безотговрност.

  22. 22 Профил на gdobranov
    gdobranov
    Рейтинг: 381 Неутрално

    Тези неща не би следвало да се уреждат от закон - те идват от сърцето и душата, а според закона последните две все едно не съществуват. Законът третира личността като студен хладен разум, лишен от емоции - тогава как може закон да урежда неща, които са от сферата на светоусещането, личността, нравствените ценности и чувствата? Ами не може, или поне не може успешно. Затова - всеки който създава дете трябва да разбере, че това е една огромна отговорност до живот, не просто разнообразяване на ежедневието с още един член на семейството и придаване на нов смисъл на връзката. Ако с един човек не си пасвате, създаването на дете няма да ви реши проблема - може да ви подобри отношенията за кратко, но след време проблемите пак ще надделеят, и тогава образно казано, ще го отнесе детето. И тогава законът няма да помогне на детето, уреждайки отношенията помежду ви. Може да помогне на вас, но не и на детето. Така че мислете и дерзайте!!

  23. 23 Профил на Snejana Paskova
    Snejana Paskova
    Рейтинг: 8 Неутрално

    До коментар [#20] от "voltaire":

    Е ,не са ме питали дали искам, но ако имах избор пак тях щях да избера.Те, моите родители,бяха страхотни.Между другото,може ли да ми кажете колко семейства осиновяват чуждо дете,преди да са разбрали,че няма да могат да си имат свое?

  24. 24 Профил на etty1
    etty1
    Рейтинг: 2088 Неутрално

    "Тук има три групи заинтересувани лица – 1) рождени родители, които не искат да бъдат безпокоени; 2) осиновители, които, да кажем, искат да не се знае, че има осиновяване; и 3) самите осиновени. Тези три групи имат коренно различни интереси. Ако разширим защитата на едните, това става винаги за сметка на някои от останалите и е въпрос на правно-политическо, т.е. на нравствено решение, на кого да дадем превес."
    Това е илюстрацията за експертно мнение и то трябва да има най-голяма тежест като равноотдалечено от всички.

    “The greatest enemy of knowledge is not ignorance, it is the illusion of knowledge.” ― Daniel J. Boorstin




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK