© Надежда Чипева, Капитал
Зад извънмерното забавяне на избраника на ГЕРБ вече не се крият някакви тънки и умни сметки, а търсене на варианти за постигане на балотаж с удобен съперник на неизвестния победител.
А удобен е онзи съперник, който няма да види "слона на мафията в стаята"
Ако на територията България по някакво чудо можеха да се появят микроелементи на държавническо разбиране за президентския пост като гарант за правов ред, върховенство на закона и нетърпимост към високата корупция, то непременно би се влязло в дебат за сегашния мафиотизиран модел на властта във всичките й проявления - от криминалния грабеж на банковите активи на КТБ до фиктивното разделение на властите, което гарантира грабежа. Тоест дебат върху разрушаване (именно разрушаване) на модела Пеевски - Цацаров - Борисов би станал център на състезанието на идеи и ценности.
Кандидатът на Реформаторския блок Трайчо Трайков вече заяви, че върховенството на закона и реформата на съдебната власт са негови приоритети. Татяна Дончева обяви, че е необходима конституционна реформа, която да гарантира правовия ред.
Остава ген. Румен Радев - а той е особено опасен прогнозен участник в балотажа (зад него стои БСП, посочвана от социолозите като втората политическа сила след ГЕРБ), а самият той - неизвестният до вчера, лишен от харизма и публичност, просто не е участвал в политическата власт, която е създала или поне крепила модела "Кой".
С други думи, ако този генерал има идея що е то разделение на властите, ако съзнава какво означава разбиването на този модел и ако знае, че само независима прокуратура и съд може да свърши това, тоест ако намери кураж да изрече името на главния прокурор -
тогава този кандидат за президент става много опасен
за модела, част от който е и ГЕРБ.
Орешарски в този смисъл спасява ГЕРБ, през двата мандата на Борисов моделът "Кой" заякваше и Пеевски се превръщаше в символ на мафиотизираната държава. Спасява ГЕРБ, защото Орешарски ще обере "по право и по заслуги" негативите в кампанията и същевременно ще насочи стрелите към БСП, която управляваше заедно с ДПС-корпорацията и която избра Пеевски за шеф на ДАНС.
Така генералът кандидат на БСП ще трябва и да чисти образа й, да отбива резонните нападки - та нали в правителството на БСП-ДПС самият Орешарски беше премиер по волята на Станишев. И сега той - сламеният премиер, се връща на терена по волята на онези, които искат да напомнят ролята на БСП за генезиса на модела, която междувременно се представя като опозиция.
Първото интервю на Орешарски по БТВ след новината беше достатъчно да свали колебанията на внимателния зрител дали той сам е решил да се кандидатира или "не е могъл да откаже и на кого". Твърде повдигнатият тонус, зле прикритата нервност пред очаквания въпрос "сам ли решихте" и преди всичко логически противоречивите отговори дадоха да се разбере, че Орешарски е бил потърсен и не е можел да откаже, каквото и да твърди сега, че сам се е издигнал.
Веднага след появата на Орешарски, Цветан Цветанов с присъщата си непосредственост потвърди тази хипотеза - в профила си във "Фейсбук" написа статус срещу него, като го определи като " още един кандидат на БСП, един от многото, с които тя играе". Станишев пък обяви, че се разграничава, като заяви, че бил изненадан от номинацията.
Много хитро. Наистина. Започва масираната предизборна кампания - следете заглавията в медийната империя на Пеевски. Какви ти дебати за президентския пост като гарант на върховенството на закона и сломяването на корупцията, какви пет лева...
Пускането на Орешарски на терена освен това ще преброи и гласовете, които на балотажа ще могат да бъдат предложени на кандидата на ГЕРБ, разбира се срещу определени ангажименти.
Целта е опазване на статуквото, от което имат интерес и моделът Пеевски (защото е негов), и Борисов (защото не може да се измъкне от него невредим), като бъдат неутрализирани свободните кандидати, които могат да атакуват. Чрез саможертвата на несвободните, които поемат ударите. Те (Орешарски) така или иначе показват, че нямат граници, които не могат да преминат.
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
