© Цветелина Белутова, Капитал
Меглена Кунева - министър на образованието
Състоянието на свободно падане във висшето ни образование ще продължи ако не се осъзнаят ограниченията и възможностите, които имаме за да решим тази проблемна ситуация.
Демографската криза е само един от проблемите. Един випуск от около 60 - 70 000 абитуриенти не може да осигури препитание и развитие на 54 университета, регистрирани понастоящем в България. Преди всичко, голямата част от тях са
"университети" в кавички
Това са фирми, упражняващи разновидност на хазартни игри - бинго без данъци. Влизането в "университета" се купува, изпитите се купуват, дипломите се купуват. Купува се евтино и безнаказано.
Сериозните академични институции
- не повече от 10-15 на брой
- също практикуват "игра с нулев резултат". Те се състезават за мършавите държавни субсидии и се конкурират за намаляващите ресурси на платеното обучение. Повечето младежи, които имат акъл и/или пари, разбира се, предпочитат да учат в чужбина. Тези, които остават все по-лесно влизат там, където желаят или - ако нямат интелекта и подготовката за това - са в състояние да си купят от някой "университетски" дюкян дипломата, която им е необходима за да станат държавни чиновници.
Придобиването на висше образование се превръща в една все по-инструментална цел, която има малко общо със знанието и с развитието на специфична професионална компетентност. Мерките за изход от този порочен кръг на обнищяване на университетското образование са предмет на специално изградени стратегии - на държавата, на университетите (истинските) и на целеполагането в предходната фаза на средното образование.
Мисля, че една от предпоставките за успешна промяна на академичната система е
най-после да си отворим очите за факта,
че живеем в един отворен свят
Ние сме част от Европа, от Балканите и от постсъветското пространство на общуване между големи групи от хора - включително в областта на образованието. Не е възможно един университет да планира развитието си единствено на основата на поредния български випуск абитуриенти - значителна част от които, както казахме, заминава да учи в чужбина.
Ние не сме на национален пазар - ние сме на европейски, регионален и световен пазар за академично образование. Всеки университет трябва да развие свои административни ресурси за проучване и таргетиране на младите поколения от европейските страни (да, цените ни са конкурентни - вижте Медицинския университет във Варна), в постсъветското пространство - Украйна, Централна Азия, Молдова, Русия, в Близкия изток...
При разумно съчетаване на цени, качество на обучение и перспективи за реализация на завършилите, българските университети все още имат добри шансове да се конкурират с останалите европейски образователни институции.
Ефективното набиране на студенти от чужбина
отваря за България още една възможност
Напоследък е особено тревожна и актуална темата за нарастващата лавина от мигранти, идващи от юг и от изток. Не е реалистично да мислим, че ще се опазим от приемане на някои от тях. Въпросът е - кого ще приемем? Тези, които не ги мързи да дойдат до оградата и да я прескочат, или тези, които са готови да инвестират - пари, усилия и добри намерения - за да учат и да останат да живеят у нас. Ние можем да избираме сред най-добрите от тези, които сме образовали. Това е едно напълно неизползвано преимущество на европейската ни принадлежност.
Необходимо е да се създават учебни програми на английски и на руски език, да се проучват специалностите и проблемите, които са от нарастващо значение за страните в гореизброените региони. И разбира се - да се ориентира системата на знанието към изграждане на практично компетентни професионалисти, а не единствено на "академици" с "широка обща култура".
Не на последно място - необходимо е да се постигнат пазарни резултати, които да дадат възможност за прилично заплащане на преподавателите. За да не се налага да се превръщат в академични чергари - да преподават в няколко различни университета едновременно, или да поддържат по 2-3 работни места на "пълен работен ден".
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
