© Дневник
Ирина Бокова, Кристалина Георгиева
"Ако не сте разбрали - с ветото си срещу официалната кандидатура на България за генерален секретар на ООН в Съвета за сигурност - Москва откри ловния сезон у нас."
Това коментира в статус във "Фейсбук" Илиян Василев, бивш посланик на България в Русия. Той прогнозира, че предизборната кампания ще истеризира и че "Путин изигра Борисов и ще приведе в действие следващия етап от плана за дестабилизация на България. Не изключвам нова провокация от типа "Костинброд", ще се форсира искането за недоверие на правителството /ДПС вече дадоха заявка/". В друг текст Илиян Василев коментира избора на генерален секретар на ООН и българското участие. Публикуваме го едно към едно, а заглавието и акцентите са на редакцията:
Съществува и хипотетичната опция Франция и Китай да се дали негативен вот. Така че редовете, които ще прочетете оттук нататък, са просто приемания.
Първо, не допуснах, че Борисов може да издига Кристалина, без да си е осигурил поне "въздържал се" в разговорите си с Путин и от другите постоянни членове. Не за пръв път от Москва му спретват капан, но никой не му е виновен, че сам влиза в него.
Второ, че Русия няма да тръгне на коварно действие срещу официалната кандидатура на България. Ветото е явен и официален акт на отрицание.
Трето, заиграването с идеята на Меркел за намеса в последния момент с дясната кандидатура на Георгиева, за да спре левия Гутериш, е тотално недооценяване на възможностите на Германия в системата на ООН. Да не говорим - без да си е осигурила подкрепа дори в самия ЕС за тази кандидатура. Подкрепата на Орбан пък беше направо гротеска с двойно дъно. Точно както в случая с подкрепата за Шенген - дойде, видя и предпочете да ни види буфер и извън Шенген.
Ето, работя от 16 години по българо-руските отношения и всеки път, когато допусна, че може да има и добронамереност в отношението на Кремъл към нас, греша. Просто приемам желаното за действително, все по-рядко, но още го правя.
Истината е, че това не е специфично отношение само към нас, а почти към всеки представител на Източна Европа. Русия и този път предпочете всеки представител на Западна Европа, но не и да даде шанс на човек от нашия регион. Тук принципът е - ако не си с нас, си срещу нас.
Случилото се е жесток урок за всеки, който забрави основния определящ мотив на руската външна политика спрямо България - липсата на равноправно и уважително отношение. Нито подкрепата им към Бокова беше такава, че реално да й помогнат. Тя самата направи много, за да демонстрира излишна близост с Путин, пък и политическият и бекграунд предопредели гафовете за Фолклендските острови и Палестина.
Както в много други случаи - Москва успя да се намеси във вътрешните работи на България по начин, който остави обществото настроено едно срещу друго.
Колкото и да се мъчим да намерим по-добра поука - пак ще се върнем към горчивите думи на лидера на българските русофили Драган Цанков за политиката на имперска Русия - "не ти ща ни меда, ни жилото".
А във вътрешен план изводът е още по-неутешетелен - без вътрешен консенсус и солидарност - само защото номенклатурата реши, че Бокова е единственият, безспорният и най-ценният й кадър, като загърби чувствителността на другата част от българския народ - не става. Само с арогантност и високомерие, че само кадрите на БКП стават за международна кариера, няма да се получи.
Не само днес, но и утре и вдругиден. Изнасяйки на глобален показ разломите в българското общество, не само губим престиж и "височина", губим шансове за оздравим вътрешните си процеси и да намерим на общоприемлим и печеливш път по най-важните въпроси на развитието си.
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
