Режимът на Борисов

© Георги Кожухаров

Социологията – винаги малко по-назад от политологията при схващане на нови реалности – започна да отчита очевидното. Дори на обикновените хора, които се идентифицираха с Борисов, вече им се повдига от ГЕРБ и от гербаджийските нрави. Това положение на нещата обяснява липсата на видима подкрепа за кандидатурата на Цецка Цачева, както и паническите премятания на властта по всякакви поводи и без такива.

Резкият спад в подкрепата за ГЕРБ – това политологията го знаеше още в началото на годината. Да ви кажа какво знае сега.

След като изтри разликите между трите власти, днес

режимът на Борисов изтрива разликите между допустимо и недопустимо, между редно и нередно, между норма и произвол

България се клати на онзи ръб, отвъд който всякакви правила, приличия и норми на цивилизация отпадат, за да бъдат заместени от закона на джунглата: силните мачкат слабите. Прав е по-силният, а силата на правото остава като блед спомен от далечното минало. Бъдещето се вижда като своеволие, непредсказуемост и разгул на "недосегаемите".

Примерите извират отвсякъде и вече всеки ден. Който не може да срути архитектурни паметници, ги пали. Който може, продава такива на цената на чифт китайски кецове за квадратен метър. Прокуратурата категорично отказва да разследва явни доказателства за беззаконие, както и да разпита човека, който може да каже кой и как обра КТБ. Затова пък главният прокурор се опитва да действа като главен цензор по отношение на това кой в какви медии може да говори. Говорителят на ВСС взема властта във висшия съдебен орган, като разпорежда еднолично кой ще се среща с пристигналите в страната европейски прокурори. Междувременно човекът, неплащал месеци наред заплатите на миньорите си, иска да ги съди за "пропуснати ползи", защото стачкуват.

В тези случаи няма никакви правила, нито закони. Има разгул, произвол и демонстрация на онази сила, която ти съобщава: "Каквото и да си мислиш за мен, аз правя, каквото си искам, защото не завися от теб. Ти си слаб; аз съм силен. Това е". Например разпускам върховната власт, парламента, за да не се чуват неудобни за мен думи от трибуната. Утре може и да го свикам отново. А може и да не. Зависи как ще се чувствам.

Стабилност?

Управлението чрез прищявки е точно обратното на стабилността. Името му е: хаос

А хаосът доста бързо води до насилие.

По примера на върховните власти хаосът и произволът настъпват във всички сфери. По-малките тартори гледат какво правят големите и го правят същото, всеки на своето си ниво.

Да огледаме от тази гледна точка пресни случки от света на здравеопазването. Фондът за лечение на деца в чужбина не праща деца за лечение в чужбина. Вместо това създава максимален хаос, в който децата потъват безследно. Подменят се решения, други не се спазват. Всичко това е опаковано в опашати лъжи, че проблеми няма.

Дотук типично за режима действие. Силният – държавата, тормози слабите – болните деца. Произволът обаче винаги води до насилие и то не закъснява. Всички членове на обществения съвет, които напускат като протест срещу произвола, са привиквани за разпит (т.е. за сплашване) от ГДБОП и разни специализирани прокуратури. При тези разпити се прилагат хватките, разработвани навремето от Държавна сигурност. Защото целта е същата, както при режима на БКП:

гражданите да бъдат сплашвани така, че да не си вирят главите срещу властта

Силните мачкат слабите. Правят, каквото си искат.

Другата случка ненапразно съвпада със закриването на парламента на Републиката. В Медицинския университет се провежда общо събрание. На него не са поканени пълноправни участници. Макар непоканени, те идват да участват. И са изгонени от... охраната. Силните мачкат слабите. Биячите избутват онези, които не умеят или не искат да се бият.

Това е все едно мен да не ме допуснат до заседание на съвета на департамент "Политология" в НБУ. Немислимо е. Но е съвършено мислимо в една друга парадигма – тази на съветската власт.

© Юлия Лазарова

Когато болшевиките превземат властта в Русия, в страната тече гласуване за Учредително събрание, което да преучреди страната след абдикацията на императора. Месеци след болшевишкия преврат надлежно избраните депутати се събират, за да учредяват страната. И са изгонени от залата от шепа въоръжени болшевики, които просто влизат вътре и ги подкарват с пушките към изхода.

Тази случка е жигосана в мозъците на всички лидери на ГЕРБ, както и на подобните тям надолу по веригата, по една много проста причина. Всички те, бидейки дългогодишни и предани членове на БКП, са изучавали тази случка в хода на партийната учебна година. В рамките на това учение случката е преподавана като героична:

някакви идиоти гласуват за някакви други идиоти, а трима от "нашите" разтурят седянката с пушки

Каква сила! Как да не се възхити един млад и пламенен партиен член... Не съм бил такъв, но съм ги гледал отстрани и съм забелязвал блестящите взорове.

Между другото култът към силата пак е от партийната учебна година, в която партийците биваха запознавани със следната дефиниция на Ленин за съветската власт като висша форма на демокрация: "голо насилие, неограничавано от никакви закони"...

В случката с МУ следва съвсем закономерно ескалация към насилие. На следващия ден след общото събрание неколцина се опитват със сила да изселят от кабинета й ректорката, "свалена" предния ден. Протокол от заседанието и бюлетини от гласуването и до днес никой не е виждал.

В тази случка се вижда и обратната страна на силата: как отвързването на произвола се обръща срещу самия режим. МОН иска протоколи и бюлетини от МУ; само че медиците не дават нищо на министерските емисари.
Няма правила и няма ред. Има разгул и отвързване от всякакви правила и норми. Силата (на ГЕРБ) се разкрива като слабост (на МОН).

Винаги става така. Прекомерната сила води до слабост. След местните избори предупредих (защото съм добър човек) гербаджиите: събирането на цялата власт на едно място в съчетание с произвола, който отприщвате, ще доведе не до силно единоначалие, а до разпад на властта ви. На принципа на отвързването все повече хора и групи хора ще се отвързват от вас. Ако нямате силата да ги подчините – защо да ви се подчиняват? Нали всичко е сила?

Поредицата катастрофални развития, показващи слабостта на Борисов (от фиаското с генерален секретар на ООН, през неуспеха на неговото подмазване на Путин, та до липсата на подкрепа за Цецка Цачева), е обяснението за внезапната негова проява на сила спрямо... министрите от РБ. Някого трябваше публично да насили, за да демонстрира сила. Затова ги привика по тъмно в МС и затова ги накара да му се кълнат във вярност.

Което, разбира се, е проява на слабост. И ще бъде разчетена като такава от всички, вкл. от обикновените хора, доскоро радващи се на размера на мускула на премиера.

Слабостта лесно преминава в страх, а страхът – в паника.

А паникьосаният човек е опасен, особено когато единственото нещо, в което вярва, е силата

Слабостта на силния се надушва безпогрешно и затова онова, което следва да очакваме на изборите, е хората да пробват, доколко слаб е станал ГЕРБ, като гласуват за всеки, който не се казва Цецка Цачева. При това положение единственият начин Цачева да постигне любимата на ГЕРБ "убедителна победа" е чрез натиск, сила и мащабни фалшификации на изборите. Това обаче няма как да остане скрито, тъй като колкото по-слаба е подкрепата за Цачева, толкова повече сила (и измама) ще е необходимо да бъде приложена, та тя да стане върховен главнокомандващ. А и силата ще бъде прилагана от паникьосани, т.е. невнимателни хора.

Sic transit, както са казали древните, gloria mundi.