© Велко Ангелов, Капитал
Ноември 2014 - Борисов и лидерите на партиите в Реформаторския блок при връчването на списъка на кабинета на президента.
Какъвто и вид да придобие Изборният кодекс, за каквито и финални решения да се спазарят партиите, събитията от петък насам дадоха да се разбере, че Реформаторският блок е мъртъв, а смъртният акт все още не е издаден единствено защото смятат, че като имат обявена обща кандидатпрезидентска двойка на блока, трябва криво-ляво "общо" да я подкрепят и да се преструват на... блок.
Скандалът в петък заслужава внимание с обратна сила по няколко причини. Най-напред той е
огледало как според партиите се прави политика на Територията
(по Комарницки) и какво представлява Реформаторският блок.
Да караме поред: ГЕРБ отказва да се регистрира и проваля два пъти кворума за извънредното заседание с аргумента "опозицията да си осигури кворума". (Точно обратното казваше ГЕРБ чрез своя лидер през краткия си опозиционен период преди две години, когато напускаше демонстративно залата - "Управляващите да си направят кворума" - припомням го, за да е по-ясен образът в огледалото, не от дребнавост).
Като добавим, че това се случва, след като именно ГЕРБ с Патриотичния фронт гласува скандално дългата ваканция под претекст да нямало предизборна агитация от парламентарната трибуна. Разбирай да бъдат спестени критиките от опозицията, ако наричаме така БСП и ДПС, естествено че ще настане гюрултия из кулоарите, медиите ще транслират партийните децибели, ГЕРБ ще предприеме контраофанзива, а кресчендото на Цвета Караянчева ще се състезава "на живот и смърт" с алтовите откоси на Корнелия Нинова.
И тогава лидерът "пристига с гръм"
И... той вместо да каже онова, което каза по-късно - че ГЕРБ ще влезе в залата и ще подкрепи исканията за поправка на Изборния кодекс, Борисов нападна реформаторите. И фокусът на скандала бе изместен светкавично. "Вторник е ден разделен, не може в Министерския съвет да сте коалиция, а в парламента – опозиция. Искам да знам какво правим – заедно ли сме или не сме."
Конгениално!
След което свика министрите и нахока реформаторските сред тях с ултиматум.
Щеше да се срути таванът на Министерския съвет ли? Или Борисов щеше да извади пистолет? И ефект нямаше да има, но щеше да бъде спасено достойнството на тия няколко... жалки останки от минало величие (неволен повей от митингите на СДС в началото на 90-те).
А те се хвърлиха в нозете му, за да потвърдят колко добре работи правителството
И да се обясняват кой колко е реформатор в подкрепа, а не в опозиция. С което закопаха себе си, изкопаха гроба на блока, че му сложиха и кръста.
Няма да бъдат заличени имиджовите поражения, които си нанесоха и на себе си, и на партиите си Кунева, Зеленогорски, Ненчев (Москов го пропускам - той няма какво да си донанася след употребата на прокуратурата за разправа с Фонда за лечение на деца, и Лукарски също отминавам - след "трика" му от предишните избори, но не само, далеч не само...).
Опитите и на Кунева, и на Ненчев постфактум да съчиняват някакви увъртени декларации с условия, които, ако бъдели изпълнени, тогава щели да останат във властта: Напр., ако Трайчо Трайков спечелел 200 хил. гласа ?!, каквото условие ДБГ след два дена мъки успя да роди, е трагикомична въртелива димка на държащи се с нокти за властта субекти, изпитващи смъртен ужас от изпадането от каруцата. Сигурно е добре изчислен броят бюлетини, но каква е логиката при добър резултат да не напуснеш коалицията, а да си пазиш постовете в нея - изводите оставям на вас, не са приятни...
С тях е свършено и те го знаят - все някога ще дойдат следващи избори и тогава тяхното спасение ще е в милостта на Борисов - да ги прибере под крилото си в отплата за сегашната им вярност. Но ако той е намислил да се отърве от "РБ", да преформатира коалицията си и е намерил повода в петъчното междупартийно надвикване, те нямат изход. Тоест един е изходът им - да се държат за пешовете на шлифера му и да се молят за милост. Колкото толкова.
Но какво правим с Трайчо Трайков?
А Кънев, вмeсто да пуска инфантилно-нецензурните си лафове по телевизора с претенция на баш куражлия и после да се обяснява из мрежата, би могъл да свърши нещо по-целесъобразно: да погледне истината в очите и да се раздели с илюзията, че РБ можел "да се консолидира като единна организация", която и вчера в същото интервю обяви. И да не чака да минат изборите, а
да обяви смъртта на блока, независимо дали ще напуснат постовете кадрите на ДСБ
Като не си напуснат затоплените местенца, значи оставаш сам и... ако те последва някой, пробваш политическо бъдеще. Ако не - значи си сбъркал. И отстъпваш лидерството.
Да де, ама Трайчо Трайков? Ами да продължи участието си в състезанието не като избраник на политически формации, а
да обяви кауза и приоритети, на които държи
- на първо място промяна на конституцията, за да се въведе механизъм за ликвидиране на паралелната тайна власт в Територията и тя да заприлича на държава, в която политиката не се прави като цирка в петък. Нещо, което хвърлящите се в плонж пред Борисов реформатори изобщо не споменават. Изборите са мажоритарни и това дава възможност на кандидата за президент да направи крачката на разграничението, която само привидно е неразумна.
Нямат друг шанс Трайков и Кънев пред хората, които някога викаха по площадите "СДС" (а той, СДС, горкият, стигна до... министрите на Пеевски в кабинета "Борисов") и продължават да търсят своя избор.
Реформаторският блок - роден в грях, си отиде закономерно. Да спасят - който може - личното си достойнство и да покаже почтеност, тогава хората може и да ви разберат.
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
