Съдебният съвет погази закона и избра председател на Административния съд в Перник

© Цветелина Белутова, Капитал

"Дневник" публикува текста на експерта от Института за пазарна икономика Любомир Авджийски по повод поредния скандален избор, който съдийската колегия на Висшия съдебен съвет проведе днес. Той беше за председател на Административния съд в Перник и се проведе за втори път. Повече детайли вижте в текста. Заглавието е на редакцията.

На редовното си заседание на 18 октомври съдийската колегия избра за председател на Административен съд - Перник, Десислава Ахладова, която досега беше председател на Районен съд - Перник. Другите двама кандидати бяха Роман Николов, съдия в Районен съд – гр. Брезник, и Ивайло Иванов, съдия в Административен съд - Перник, и изпълняващ временно длъжността председател на същия съд. Ще се опитам да обясня защо това решение е скандално, макар скандалността да не е изключение в дейността на този Висш съдебен съвет.

С последните изменения на Закона за съдебната власт (чл. 169, ал. 1) беше уредено, че "За административен ръководител, с изключение на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор, се назначава съдия, прокурор или следовател от същото или от по-високо ниво на орган на съдебната власт... По изключение може да се назначава съдия, прокурор или следовател от по-ниско ниво на орган на съдебната власт."

Хипотезата на чл. 169 е ясна - ако сред кандидатите няма такъв, който е съдия от същото или по-високо ниво и отговаря на всички останали изисквания, то тогава може да се премине към избирането на кандидат, който е от по-ниско ниво.

При този конкурс имаше само един кандидат от същото ниво - Ивайло Иванов.

Освен това

1. той е съдия от същия съд, за който се избира председател,

2. изпълнява длъжността на временен председател към момента на избора,

3. всички членове на съдийската колегия на ВСС потвърдиха, че се е справил много добре с тази дейност и че е отличен юрист, включително онези, които в крайна сметка гласуваха за Ахмадова,

4. има положително становище от съдиите в съда, за който се избира председател.

Въпреки че има един кандидат, който отговаря на първата и основна хипотеза на чл. 169, ал. 1, осем от членовете избраха за председател кандидат, който не отговаря на тази хипотеза, а е съдия от по-ниско ниво на орган на съдебната власт. Гласувалите в тази посока бяха Димитър Узунов, Георги Колев, Галя Георгиева, Даниела Костова, Милка Итова, Светла Петкова, Каролина Неделчева и Мария Кузманова.

Мотивите на мнозинството бяха шаблонни, а някои и в противоречие с други принципи,

уредени в Закона за съдебната власт. Галя Георгиева мотивира решението си да подкрепи

Десислава Ахмадова с това, че по този начин може да се запълни незаетата щатна бройка за съдии в съда. Нещо, което не би могло да се случи, ако бъде избран Иванов, който е от същия съд. Милка Итова мотивира своето решение да гласува за Десислава Ахмадова, като каза, че не може да се говори за порочно тълкуване или порочна практика. Точните думи на Итова бяха "уважавам вашето тълкуване, но аз имам мое тълкуване на въпросната разпоредба".

Не може да има две правилни тълкувания на една разпоредба,

особено когато тя е ясна и не оставя "празнота в закона", която следва да бъде запълнена. Тълкуването е способ за намиране на действителния смисъл на една разпоредба, а не за неговото пренебрегване.

Шестима членове на съдийската колегия гласуваха за назначаването на кандидата, който отговаря на изискването на чл. 169, ал. 1 - Ивайло Иванов. Това бяха председателят на съдийската колегия Лозан Панов, Соня Найденова, Калин Калпакчиев, Юлия Ковачева, Галина Карагьозова и Камен Иванов. Част от тях отбелязаха директно, че ако бъде избран за председател съдия, идващ от съд с по-ниско ниво, при наличието на кандидат от същия съд, това би било нарушение на разпоредбата на чл. 169, ал.1 от ЗСВ.

Макар да е колективен орган, вярвам, че

членовете на ВСС носят персонална отговорност за своите решения.

Ето защо установеният принцип на явно гласуване следва да послужи на обществото за преценка на дейността на всеки от членовете на кадровия орган. Такъв бе и смисълът на измененията в конституцията, приети през декември 2015 г. , които установиха явното гласуване при вземането на кадрови решения в съдебната система.

Мнозинството от членовете на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет тълкуваха превратно изискването на Закона за съдебната власт за назначаване на административен ръководител. Направиха го съзнателно и след дълго и продължително обсъждане.

Превратното тълкуване и прилагане на закона е незаконосъобразно (незаконно).

Изникват два въпроса:

1. Незаконосъобразната процедура по избор може ли да демотивира качествените кадри да участват в конкурси за административни ръководители?

2. Как би изпълнявал своята съдийска и административна функция председател на съд, който е избран по незаконосъобразен начин?