Защо Путин изкара в морето единствения си самолетоносач

Защо Путин изкара в морето единствения си самолетоносач

© Reuters



Някъде през есенните ветрове и дъждове в Северно море единственият руски самолетоносач пътува на юг.


Според ТАСС авионосещият кораб "Адмирал Кузнецов" и още 7 кораба са отплавали в събота от Североморск, основната база на Северния флот. За осми път този кораб и ескортът му се отправят към Средиземно море и това плаване се превърна в ключова част от стратегията на руския президент Владимир Путин да демонстрира морската сила и размах на военноморския флот.


Този път обаче ситуацията е различна. Москва вложи значителни ресурси през последното десетилетие, за да разработи способност да извършва операции от самолетоносача, пуснат на вода в последните години на бившия СССР. Но за разлика от самолетоносачите на САЩ, Франция, Великобритания и Италия този никога не е бил използван в бойни действия.




Това ще се промени. Вероятно в рамките на две седмици неговите Су-33 и Миг-29 ще изсипват бомбения си товар в Алепо и други части от Сирия.


От една страна, Кремъл не изпитва особена необходимост да използва самолети, базирани на кораб. Ако иска да увеличи броя на машините си, действащи над Сирия, просто може да изпрати още по летищата на Башар ал Асад.


Да изпратиш самолетоносач с бойната му група е далеч по-скъп и сложен начин за постигане на същите цели. Не е защитен и от рискове – в миналото руски бойни кораби понякога са показвали тревожна тенденция да се повреждат и често са плавали в съпровод с други кораби, способни да ги теглят на буксир.


Москва очевидно иска да демонстрира, че може да постъпва като Вашингтон и да изпраща целева сила на хиляди мили и след това да провежда с нея военни операции седмици или месеци наред. Това е упражнение, което да изтъкне подновените военни способности на Русия. И, разбира се, то предоставя възможност да се напомни на доста държави в Северна Европа, че Москва не може да бъде пренебрегвана.


При предишни преминавания през Северно море самолетоносачът умишлено изпращаше изтребители и други самолети близо до норвежки петролни платформи – това беше акт на тормоз, принудил приземяването на цивилните хеликоптери в района. Този път има съобщения, че от самолетоносача може да бъдат извършени бомбардировки в международни води северно от Шотландия.


Британският военноморски флот ще съпровожда руснаците при преминаването им край бреговете и през Ламанша, което вероятно ще предизвика значителен медиен интерес и от двете страни.


Командването на руския ВМФ ще се надява тази мисия да подсили позициите им в конкуренцията с другите части от армията. Досега повечето от славата от последните военни кампании – в Украйна през последните две години, в Грузия през 2008 г., в Чечения и сега в Сирия – отиваше при сухопътните и военновъздушните сили. Сега те могат да направят демонстрация и да натрупат опит и способност да развият реални ударни умения на самолетоносач.


От 2013 г. насам Русия поддържа постоянно военноморско присъствие в Сирия и това кара САЩ и съюзниците им да следят какво точно умее и какво не умее преоборудваният руски флот. Няма спор, че и Китай ще се интересува, най-малкото защото първият им самолетоносач "Ляонин" всъщност е бившият съветски "Варяг", подобен на "Кузнецов".


Москва и Пекин влагат значителни ресурси във въоръжение за обезсмисляне на американските самолетоносачи. Разработването на подобни технологии е поне толкова важно, колкото превръщането на собствените им самолетоносачи в оперативна сила. Американски представители казват, че най-новото поколение противокорабни и крилати ракети не са доказали, че са непреодолима заплаха.


САЩ и съюзниците им разполагат със собствени средства за елиминиране на противникови самолетоносачи, както и с десетилетен опит в подобна тактика. Американският ВМФ може да е разпръснат по целия свят, но също така е способен да сглоби достатъчно бойна мощ – подводници, кораби и базирана на сушата авиация – за да свърши конкретна задача.


В случая с руснаците няма да лесно. Основната мисия на бойната група около "Кузнецов" е да удря цели в Сирия, но тя също е способна да се отбранява срещу противници в морето. За самолетоносача се твърди, че разполага с дузина хеликоптери за борба с подводници, което означава, че която и да е подводница на НАТО трудно ще се промъкне наблизо. Руските медии твърдят, че в ескорта участват и ракетният крайцер "Петър Велики" и два кораба за борба с подводници. При конфликт те също може да бъдат потопени, но почти със сигурност ще отнесат със себе си към дъното и кораби на НАТО.


Удари, нанасяни от самолетоносач, може да са нещо ново за руските моряци. Но те също са единствените, които са били обект на противокорабна ракетна атака от войната за Фолклендските острови през 1982 г. насам. Това стана по време на войната с Грузия през 2008 г., когато руският и грузинският флот са участвали в кратък, но кървав сблъсък, подробностите за който са противоречиви. Ясно е обаче, че и от двете страни е имало доста жертви предвид броя на сравнително малките кораби, участвали в тази битка.


Всичко това има значение за сраженията на суша и в частност за бъдещето на Сирия и Алепо. САЩ вече знаят, че спирането на сирийските и руските атаки може би изисква военна операция, включително сваляне на няколко самолета или удари по летища.


Сега вече това може да означава катаклизъм в открито море – битка с гордостта на руския боен флот. Което, разбира се, почти сигурно няма да се случи при администрацията на Барак Обама или тази на следващия президент.


Руски самолетоносач, нанасящ въздушни удари в Средиземно море, не само демонстрира силата на Москва, но и допълнително усложнява световната геополитика. А Владимир Путин иска точно това.


Питър Апс е бивш репортер с 12 години кариера в "Ройтерс и коментатор на агенцията, основател и изпълнителен директор на неправителствения институт Project for Study of the 21st Century (PS21), базиран в Лондон, Ню Йорк и Вашингтон. От 2016 г. той е резервист от британската армия и член на Лейбъристката партия. Изразеното в текста мнение е лично.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK