Референдум 2016: За мажоритарните избори и имитацията на демокрация

Слави Трифонов и предаването му "Шоуто на Слави" са инициатори на референдума

© Георги Кожухаров

Слави Трифонов и предаването му "Шоуто на Слави" са инициатори на референдума



Интересно нещо е отражението на политическия живот на едно общество в медиите. Ако гледаме и четем основните мейнстрийм медии, ще останем с впечатление, че най-важният политически въпрос е кого ще си хареса Борисов за съсед от другата страна на "Дондуков". Ще останем с впечатлението, че живеем в държава с уникална политическа система, в която премиерът назначава президента, а има някакви си там избори, просто като формалност. А всъщност не е така. Нито изборите за президент са просто една формалност, нито да си жена от Източна Европа е достатъчно за да застанеш начело на ООН (трябвало и да имаш подкрепа, моля ти се!).


Нещо подобно се случва и с предстоящия, заедно с президентските избори, референдум.


Партиите се държат сякаш
ако просто игнорират съществуването му,
той ще отмине




няма да събере необходимия процент гласували, за да е задължителен, и след това ще могат в парламента да си вземат, каквито решения са им угодни. А по света постоянно се правят и референдуми и избори, които ясно показват, че нищо не е просто формалност. Онзи ден поданиците на кралицата решиха, че не искат да са в Европейския съюз. Неотдавна колумбийците решиха, че харесват гражданската си война. За малко американците да решат, че искат Тръмп за президент.


В родна България имаме насрочен референдум. Основните политически партии отказват да водят разяснителна кампания или изобщо да заемат позиции по въпросите.


А когато политиците отказват да се държат като политици


последната бариера пред разрухата на обществото е, гражданите да се държат като граждани. За това да видим, по същество, за какво ще гласуваме.


Освен за комшийка на Борисов, де. Вече разбрахме, че Цецка ще се мести в апартамент 2 на улица "Политически институции". Само да не стане така че вотът на хората да промени съседските планове?


Първият въпрос, на който се търси отговор от нацията е, дали "народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура". Едната добра новина е, че въпросът е зададен ясно и точно. Всякаква по-малко конкретна формулировка със словосъчетанието "мажоритарни избори" би била абсолютно неясна, защото хипотетичните мажоритарни избирателни системи са безкрайно много. Другата добра новина е, че можем да погледнем картата на света и да видим в кои държави се използва в действителност такава система и да проверим до какви резултати е довела.


Мажоритарна избирателна система в два тура имаме в една единствена консолидирана европейска демокрация – Франция. Извън Европа такава система се използва на само още две места по света – в Централна Африка и около Иран. На практика системата има два различни исторически генезиса – единият е френският, под чието влияние освен Франция и Централна Африканска Република, Конго и Габон я използват, а другият е персийският, под чието влияние Иран, Туркменистан и Узбекистан избират така парламентите си.


Персийският случай е лесен за проследяване и много показателен за системата. След Ислямската революция на Хомейни през 1979-та, аятолахът има свобода да нарисува такава политическа система, каквато желае. Решава, че за целите на Революцията му е необходим парламент, който да изпълнява следните условия: да дава легитимност; да има по-скоро консултативни, отколкото законодателни функции; да бъде едновременно представител на народа и на районите. Така се стига до еднокамарния парламент избран с мажоритарната система в два тура. И системата върши работата, за която е избрана. Партиите издигат два типа кандидати – такива, които са специалисти в дадена обществена област (и които впоследствие влизат в консултативните комисии на парламента) и такива, които представляват различни местни интереси пред централната власт. В Туркменистан и Узбекистан решението "да си избираме парламента като в съседен Иран" е водено от значително по-проста логика – мажоритарната система в два тура има потенциала да бетонира еднопартийната система.


До тук добре – мажоритарните избори в два тура се използват и за добри (в случая на Иран) и за лоши (Туркменистан и Узбекистан) цели. Но и двата случая нямат много общо с България. Нито живеем точно след шиитска революция и се нуждаем от парламент, който да дава цялата възможна легитимност, без да се бърка много-много във властта на аятолаха, нито трябва да се правим пред света, че имаме демократични избори, докато всъщност властта се държи от вожда на нацията.


Да видим другият исторически корен на системата – френският. Пак попадаме на два типа – добър и лош пример. Лошият виждаме в Централната Африканска Република, Конго и Габон и следва същата логика както в централноазиатските републики. В Габон целта е да се бетонира властта на Демократическата партия (която допреди 1990-та управлява като единствена законна партия), а в Конго сценарият е същият с дребната подробност, че властта е в комунистическа партия. Централната Африканска Република си няма авторитарно еднопартийно управление, но за сметка на това може да се похвали с гражданска война и с това, че е най-лошото място за живеене в целия свят. А логиката на мажоритарната система в два тура е, да се затвърди икономическият модел, в който местният бабаит печели от експлоатацията на природните ресурси.


Дори не е нужно да отбелязвам, че във всички изброени досега политически системи, мажоритарните избори в два тура са абсолютно успешни. В Конго, Габон, Туркменистан и Узбекистан безпроблемно гарантират пълно мнозинство, граничещо със спечелване на всички депутатски места на една партия. В ЦАР бетонират местните бабаити. В Иран дават национална и местна легитимност на парламента, без да му позволяват да се бърка твърде много в изпълнителната власт. Нито една от тези страни обаче няма много общо с това как българските граждани си представят страната си.


Да видим дали френският пример ще бъде по-положителен и по-подходящ. Във Франция тази система се използва в три различни исторически периода. Първо, спорадично на различни избори преди 1956 година. След това между 1956-та и 1981-а. И накрая от 1988-а и нататък. В трите периода съществуват факторите за предпочитането й са различни. Преди 1956-та основната причина спорадично да се гласува така е, че се следва средновековната логика, в която правото да избираш идва с определена земя. Това, разбира се, не е релевантен аргумент към днешна дата нито в България, нито във Франция. Във вторият период причината е съвсем различна. След края на Втората световна война Френската република се оказва управлявана от коалиция между комунисти, християндемократи и социалисти с независим премиер в лицето на героя от войната генерал Де Гол.


Скоро след като трите партии забравят за сътрудничеството си по време на нацистката окупация, Четвъртата република се оказва в несъстояние да провежда последователна политика заради огромните противоречия в идеологиите на трите партии и приблизително равната им електорална подкрепа. Така към 1958-ма генерал Де Гол, предимно благодарение на личния си авторитет, успява да промени системата към мажоритарни избори в два тура, а десетилетие по-късно и президентска република. И в този случай мажоритарната система в два тура изпълнява функцията си, която е да премахне нестабилността породена от трите противопоставени политически идеологии, които иначе не биха могли да излъчат работещо правителство.


Последвалото създаване на президентска република затвърждава, че дори и парламентът да е блокиран, изпълнителната власт ще може да функционира независимо. Отново, обаче,


ситуацията няма нищо общо с българския политически живот


Нито разполагаме с герои от войната, които да обединяват нацията с личния си авторитет, нито имаме проблем с това парламентарно представените партии да влизат в коалиции. Даже напротив, по-скоро имаме проблем, че партиите са твърде склонни да влизат в безпринципни такива.


Така стигаме до третия период на използване на системата във Франция. На президентските избори през 1981-ва социалистът Митеран печели и веднага разпуска парламентът, в който партията му има едва около 20% от депутатите. За да се предотврати необходимостта от това всеки път, когато президентът не разполага с мнозинство в законодателния орган, да се налагат нови избори (а хипотетично би могли на изборите отново да не спечели "правилната" партия и тогава биха се наложили още и още нови избори), французите решават да минат на пропорционална система на изборите през 1986-та. И резултатът е, че антисистемни партии като националистите от Националния фронт на Жан-Мари Льо Пен се представят изненадващо силно, а социалистите на президента Митеран са далече от мнозинство.


Става ясно, че промяната изобщо не увеличава шансовете за стабилен парламент и Франция се връща към мажоритарната система в два тура от 1988-ма до днес. Така в нито един от трите периода във френския случай не откриваме съществени прилики с България.


Ако погледнем към нас си, ще видим, че всъщност


на два пъти в най-новата си история
сме флиртували с мажоритарен елемент на изборите


През 1990-ва на първите демократични избори за парламент депутатите бяха избрани наполовина пропорционално и наполовина мажоритарно и през 2009-та, когато 31 депутати бяха избрани мажоритарно и 209 пропорционално.


Към днешна дата историографията приема, че срамът от това България да бъде една от малкото бивши социалистически страни, които да преизберат комунистическата си партия на първите демократични избори се дължи поне отчасти на изборни манипулации. Бонусът, който бившите комунисти печелят от мажоритарния елемент в изборите, се оказва решаващ, защото в противен случай е възможна коалиция на всички, или повечето, парламентарно представени партии срещу бившите комунисти. Така първият опит за мажоритарен елемент се оказва в полза само на управляващата преди това партия (точно както в Конго, Габон, Узбекистан и Туркменистан, между другото).


През 2009-та видяхме другата страна на мажоритарния елемент в изборите (както, между другото, се случва на няколко пъти във Франция) – от смесената система спечели тогавашната опозиционна партия ГЕРБ и така успя да си осигури еднопартийно мнозинство за първи път от управлението на СДС през 1997-ма. Същинският проблем на тази смесена система не беше в това, че даде пълно мнозинство на ГЕРБ, а в това, че не изпълни функцията си да издигне надпартийни личности за парламента. Всички мажоритарни депутати бяха от ГЕРБ или ДПС и аз лично нямам спомен кой мажоритарен депутат е представлявал мен (може да е бил Борисов, кой знае?).


Накратко - предложението за мажоритарни избори в два тура е не е базирано на предишен положителен опит у нас (изборите от 90-та и 2009-та го показват), нито на сходство между България и страните, които го практкуват (никаква релевантна връзка с нито един от случаите). Основният аргумент на защитаващите отговор "да" на референдума е, че това ще накара партиите да издигат по-свестни хора на избори – логика, която е най-малкото недоказана. Вторичният аргумент е, че "по-зле не може да стане", което вече е друг въпрос. От една страна може (Узбекистан, Туркменистан, Конго, ЦАР), от друга наистина България продължава твърдо да стои на последно място по почти всички важни обществени показатели в Европейския съюз (върховенство на закона, богатство и демографско положение).


Завършвам с кратък списък с причините да се гласува


за или против "народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура":


За:

  • Ако вярваш, че мажоритарните избори ще накарат всички партии да пуснат честните, свестни и известни хора в битката за депутатските места (ако партиите изобщо имат такива хора и ако тези хора ще продължат да бъдат такива и в парламента);
    Ако искаш една голяма партия да доминира парламента (Конго, Габон, Туркменистан, Узбекистан);
    Ако искаш коалициите да са правят преди, а не след изборите (Франция).
    Ако искаш страната да поеме път към президентската или "аятолашката" Република (Франция, Иран);
    Ако вярваш, че "по-зле не може да стане".
Против:
  • Ако смяташ, че парламентът трябва да представлява повече, а не по-малко хора;
    Ако не искаш една партия да доминира парламента;
    Ако гласуваш за партия, различна от ГЕРБ или ДПС

Празна бюлетина:
  • Ако искаш да спечели "За" и след това в парламента да се направят, че нищо не се е случило.


Мажоритарните избори в два тура би трябвало да изглеждат по следния начин. На първо време се преначертават в малка или по-голяма степен избирателните райони, така че да отговарят точно на броя на депутатите. Това е процедура, която трябва да се прави отново и отново на определен период от време, но при адекватен административен капацитет не би следвало да представлява сериозен проблем. След това се определят правилата, при които партиите и отделни граждани могат да се кандидатират за парламента. В първия изборен тур, във всеки район имащите право на глас избират предпочитания си кандидат от всички. Във втория тур остават двамата кандидати с най-висок резултат, между които отново гражданите избират. На практика изборните правила са подобни на тези за президентски избори, с разликата че в зависимост от това колко са изборните райони, вървят толкова отделни и по презумпция сравнително независими кампании.


    Всичко, което трябва да знаете за:

    Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
    С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK