© Фейсбук на Бойко Борисов
Борисов на срещата с Ердоган в края на август 2016г.
"Всеки може да твърди каквото си иска."
(Зам.-директорът на "Гранична полиция" Светослав Манолов на брифинг на 18 октомври по повод твърденията, че седмината експулсирани турски граждани ги очакват репресии в Турция.)
"Те са отказали да подпишат заповедта за временно настаняване в дома в Любимец и са предпочели реализирането на принудителната мярка."
(Зам. главният секретар на МВР Георги Арабаджиев пред "Дневник" на 20 октомври.)
Тъй като е невъзможно да обяснят разумно как в рамките на 24 часа "Гранична полиция", ако спазва законите, може да прехвърли през границата седем души, притежаващи лични документи, затова съответните отговорни фактори раждат горните цитати. Според логиката на зам. главния секретар на МВР, щом като седмината са отказали да бъдат настанени в бежанския лагер (ако е вярно), значи са предпочели да бъдат върнати в Турция. Забележително (най-меко казано).
Цитатът на първия отговорен фактор обаче е опасен -
с агресивното зачеркване на всяко питане и твърдение, на всяко съмнение в правото на силовата власт
Докато той говори пред медиите, Би Ти Ви и "Нова телевизия" предават в телефонен разговор думите на близки на седмината в Турция, които разтревожени съобщават, че нямат връзка с тях и не знаят какво се случва със задържаните в страната им. А са имали мобилна комуникация с тях от петък вечерта до събота сутринта - очевидно това е времето, през което седмината са били на българска територия. И в тази комуникация те твърдели пред близките си, че тук, в България, искат закрила и ще бъдат изправени на съд.
"Всеки може да твърди...", отвръща арогантно властта чрез своя служещ силов орган
(Щом е така - в края на този коментар органът ще чуе какво твърдя пък аз (но не само аз) за неговата власт, по-точно за причините да прехвърлят като кашони през Капъкуле хора, заплашени от репресии, изтезания и дори смърт - малко търпение.)
Да си припомним. През август живеещият от близо две години в България със семейството си Абдулах Бююк, с работеща софтуерна фирма в София, бе заварден от цивилни служещи на улицата в "Младост", откаран на Капитан Андреево и хвърлен на турските власти въпреки забраната на съда за екстрадиция. С обяснението, че бил опасен за националната сигурност. С какво опасен - тайна, така твърди властта, тя има право да твърди, ние трябва да вярваме. (Адекватното име на такова действие е отвличане, само че извършено от служещи, облечени във власт, а тъй като операцията беше придружена и с отказ за политическо убежище, се превръща в заговор срещу човека, и то заговор, който не му оставя никакъв шанс: оттогава някой да е чул нещо за Бююк? Някой да знае дали е жив? Да, това питам, и с въпроса обяснявам мимоходом заглавието.)
Докато пиша, чувам по радиото в новините, че 35 турски дипломати и военни аташета, търсени от Ердоган след опита за преврат, са поискали убежище в Германия със семействата си. На парламентарно питане германското МВР в официална позиция заявява, че въпросите на екстрадицията се решават само от съдилищата.
В България е обратното.
Съдът пречи, затова - никакъв съд, той трябва или да бъде елиминиран, или подчинен
Скандалът с Бююк, понеже се разчу, послужи за урок на органите и те вече изцяло игнорират съда. Как? В конкретния случай - чрез Русенската прокуратура. В камиона на Дунав мост са открити освен седмината турци и двама сирийски граждани. Срещу тях прокурорът образува досъдебно производство и поне за жената сирийка е потвърдено, че е била изправена пред съда и е получила условна присъда. Срещу седмината турски граждани не е образувано, за да не се налага да имат адвокати, а да бъдат откарани на Капитан Андреево.
С две думи - прокуратурата, вместо да контролира силовия орган, както я е оправомощила Конституцията, подсигурява тила на полицията да си върши произвола. Тъй че който казва, че това не го засяга, да има предвид, че ако се окаже натясно и с отнети права - той е свършен.
А за да остане в пълна тайна цялата операция, игнорират и омбудсмана. С абсурдното обяснение, че нямало механизъм да го извикат, понеже европейската директива не била ясна (главен комисар Георги Арабаджиев). Каква директива, какъв механизъм - пише го ясно в Закона за чужденците, трябва им само телефон. Без да им мигне окото, нарушават закони, конституция, Европейската конвенция за правата на човека. С едничкия "аргумент": ами те не поискаха съд.
Близките твърдят обратното.
Ами да си твърдят.
Но защо българската власт прие позора да бъде видяна като партньор на репресивния режим на Ердоган?
(Ха - само мимоходом - че от кого ли пък да бъде видян позорът? Нали по телевизора нонстоп депутати и цялата останала многоцветна партийна гмеж, за да се изпишат предизборно за защитници на народа, и бездруго наплашен от бежанските вълни, притурят в един кюп и мигрантите от Близкия изток, Африка и Афганистан, и бегълците от Турция с редовни паспорти, които бягат от репресиите на Ердоган, и отгоре на всичко наричат манипулациите си национален интерес (по Цецка Цачева). И международен скандал не може да стане, понеже няма кой да го вдигне - задържаните нямат думата ("всеки може да твърди..."), а двете държави (Ердоган и Борисов) имат съвпадащ интерес, така излиза. Къде ли са националистите да коментират феномена.
И все пак защо, защо?
Как така България се оказа единствената държава в ЕС, която без съд предава хора
на друга държава, заподозрени там за политически врагове на режима, без гаранции не само за справедлив процес, но и за живота им?
Защо България стигна дотук?
Само едно обяснение издържа на логиката: зависимост от Ердоган
А има ли защо?
Да видим. Повече от две години турски и български медии съобщават за разкритията на специалните служби на Турция и конкретно на Дирекцията за борба с организираната престъпност и Службата за борба с финансовите измами, че цигари с марката "Булгартабак" се продават контрабандно на турския пазар: през фирми в Северен Ирак, контролирани от кюрди, или през свободната зона в Дубай каналите стигат до турска територия. Спомняме си и малко необичайната среща на главния прокурор Сотир Цацаров с Ердоган в Турция - сигурно го е уверявал, че "сме взели всички мерки". А източници на "Капитал" разказаха в началото на годината, че от най-високо държавно ниво турските власти са поставяли няколко пъти въпроса с контрабандните цигари, но "по принцип", без да са предоставяли "конкретни данни". По същото време те просто отнеха правото на Пеевски и Доган да влизат в Турция.
"Конкретните данни" на турските специални служби - в тях ли е скрит дяволът?
От макар откъслечните данни може да се съди, че службите за сигурност на Ердоган разполагат с информация, която би могла да помете не само управляващото дистанционно у нас трио Пеевски - Доган - Цацаров, а и легалното правителство, нещо повече - да застраши националната сигурност (и не онази по Цецка Цачева). Но, осъзнавайки огромния шантажистки потенциал на информацията на своите служби, защо му е на Ердоган да помита някого, като може да я използва при нужда. За да доставяме през границата политическите му противници като кашони "франко" (термин в търговското право докъде се изпраща дадена пратка - бел. ред.) турските полицейски участъци.
Какви бежанци, какъв национален интерес, каква европейска директива...
Но, ще си каже читателят, нима партньорските служби на ЕС нямат информация за тези тези неща? Нима не знаят кой е сключил дяволската сделка и защо? Сигурно знаят. Но си имат достатъчно грижи, за да се занимават с него, с България.
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
