Мисията (не)възможна ли е ООН

Мисията (не)възможна ли е ООН

© Reuters



Организацията на Обединените нации, към която тази година в България имаше голям интерес покрай избора на нов Генерален секретар, е основана на 24 октомври 1945г. След като вече е ясно името на наследника на Бан Ки Мун, ви предлагаме коментара на Петранка Филева от Дружеството на ООН в България за заблудите спрямо ООН и предизвикателствата пред световната организация.


На 13 октомври Общото събрание на ООН прие резолюция за назначаването на Антониу Гутериш като девети Генерален секретар на световната организация. Първите му думи са, че ще работи за реформи в ООН, защото вярва в нейните универсални ценности – мир, справедливост, човешко достойнство, толерантност и солидарност. Прави заявка за активно посредничество в продължаващия шеста година конфликт в Сирия. В същото време напълно осъзнава какви са ограниченията за Генералния секретар при съществуващия ред в ООН.


Можем да предположим, че подобно на предшествениците си ще поема инициативи в областта на образованието, равенството на половете, сътрудничеството с транснационалния капитал. Със сигурност ще бъде добър комуникатор. Ще предлага своите добри услуги като организатор, посредник, координатор, ще помага за намиране на решения, които да съответстват на интересите на всички въвлечени страни. Ще е изпълнителният директор в една мощна корпорация, заявила най-благородната мисия за мир, сигурност и благоденствие, но с твърде много противоречия между членовете на Управителния й съвет и между акционерите. Дали мисията в такава ситуация е постижима? Не са ли повече провалите на ООН, за които често говорим, когато се опитваме да правим равносметка за мястото й в международните отношения.




Горещият интерес към избора на Генерален секретар на ООН у нас вече е отшумял, но все още има навярно смисъл да представим една по-оптимистична визия за развитието и бъдещето на ООН в съвременния глобализиран свят.


Като изходна точка могат да се вземат често цитираните думи на един от Генералните секретари на ООН, че


ООН не е създадена да заведе човечеството до рая, а да го спаси от ада.


Като основна теза може да приемем, че на света днес е нужно управление, способно да регулира стихийните глобализационни процеси и да открива съвпадащия интерес на националните държави като основен субект на международните отношения.


Като ограничител за очакванията ни нека помним, че ООН е междудържавна организация със 193 страни членки, че в нейния най-важен орган има пет постоянни членки с извоювано през 1945 г. право на вето. Интересен факт е в тази посока е, че от 1990 г. насам САЩ са използвали това право 16 пъти, главно по повод израелско-палестинските отношения, а Русия 13 пъти, включително четири пъти по повод конфликта в Сирия.


И още нещо много важно – големите заплахи за мира в днешния свят не идват от държави, а от терористични организации без място в преговорните процеси, стоящи с проявите си извън всяка правна или морална норма.


Ако започнем с провалите, ще трябва да споменем закъснялата намеса на ООН в Руанда и допуснатият геноцид с близо 1 млн жертви, масовото клане на мюсюлмани в Сребреница в зона, охранявана от миротворци на ООН, загубата на доверие в ООН при развитието на конфликтите в Близкия изток. Добавят се обвинения в сексуално насилие от страна на изпратени да пазят мира "сини каски". Разследват се сделки с проправителствени компании при предоставянето на хуманитарна помощ в Сирия. Коментира се загубата на битката с ебола заради липсата на глобална солидарност, критикува се надуването на разходите в системата на ООН, увеличаването на броя на чиновниците.


Списъкът с критики може да бъде продължен, но в много от тези случаи вина носят по-скоро държави членки на ООН или непостигнатият все още между тях консенсус за норми и механизми, нужни за посрещане на големите предизвикателства пред света.


Дали ООН може да стане по-ефективна?


Сигурно, но да припомня, че от 1990 г. насам се говори активно за реформа в ООН и за преподреждане в съзвучие с настъпилите промени в съотношението на силите, но видимо тя не е в интерес на водещите държави в съвременната структура на света.


На фона на критиките могат успешно да се противопоставят успехите на световната организация. Може да се започне с приемането на Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г. и с изработването на широка система от механизми за защита на правата на човека, да се продължи с процеса на деколонизация, да се подчертае ролята на приетите през 2000 г. Цели на хилядолетието за развитие до 2015 г. и тяхното продължение с Целите за устойчиво развитие, очертаващи посока за действие за всяка държава членка на ООН до 2030 г. Успехите могат да се илюстрират с цифри: екстремната бедност е сведена до 14% от населението на света; смъртта на деца до петгодишна възраст е намаляла от 12,7 млн на 6 млн; успешна е битката с острите заразни заболявания.


Цифрите обаче винаги са относителни, защото редом с позитивните показатели остават данните за още много бедствия и страдания във всички точки на света. По-важна е ролята на ООН като носител на ценности, като организация, която дава посоката и влияе върху световното обществено мнение с многобройните пожелателни резолюции и висок дух на една или друга глобална инициатива. По този повод е важно всеки критик на ООН да познава по-добре дейността на специализираните организации в системата на ООН, наричани "второто ООН", да разбира възможностите за влиянине на така нареченото "трето ООН", включващо многобройните международни неправителствени организации с консултативен статус в системата на ООН.


Само така ще си представи, че мисията за свят с по-малко бедност и повече мир е възможна, защото в системата на ООН е централизиран човешки и финансов ресурс, предназначен да се търсят решения за глобалните предизвикателства пред света. Така, без да има наднационален характер, ООН поема част от ролите на световно правителство, от което глобализираният свят определено се нуждае. От своя страна ООН се нуждае от активно глобално гражданско общество, мотивирано да постига промени.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK