Дневник
© Портал Култура
Анди Томас, "Републиканските президенти"
Текстът е от портала "Култура"
Но това са президенти, които са живели и управлявали великата страна в различни и много отдалечени една от друга епохи – от началото на XIX век до наши дни. Художникът ги е събрал на една маса, те играят една игра, водят един разговор, смеят се на едни шеги. Това не е само творческо хрумване на Анди Томас. Това, което той е "разказал" в своите картини, е типичен американски разказ.
Картините олицетворяват единството, свързаността, континуитета на американската политика, на американската история и на американското общество. Това е всъщност основната причина Америка да бъде велика и могъща държава – всички играят една и съща игра на една и съща маса. Каквито и различия и противоречия да има, никой не забравя единството в основното. Атмосферата около масата е весела, задружна и уютна. Участниците в играта са приятели и съмишленици, а времето не съществува – всички са около масата в този момент. Това, което е било в началото на XIX век, е същото като това, което е в началото на XXI век. Америка се движи в една посока, движат я едни и същи ценности и всеки следващ президент се вписва в постигнатото преди него и го продължава.
Картините в никакъв случай не са сладникава апология на Америка. В образите на президентите се долавя и малко ирония, и малко шарж. Това също е част от американския дух – американското общество не е безкритично към своите президенти, напротив, едва ли има държавни глави на други страни, които да са подлагани на толкова критика и дейността им да е под такъв обществен контрол, както е в Америка. Американските президенти са отговорни пред американското общество, затова обществото е отговорно пред закона.
Трудно ми е да си представя тези картини в български вариант. Нашата страна е пред президентски избори. Повтаряме, че президентът е обединител на нацията, изразител на националното единство. Обличаме президентската длъжност в красиви изрази, кандидатите от дългата листа говорят за своите намерения в приповдигнат тон, но думите и обещанията им не могат да подсладят нашата горчивина, в нашето съзнание остава недоверието. Този път изборите са задължителни и въпреки това мнозина заявяват намерението си да не участват в тях. Тя и самата санкция е абсурдна – да накажеш този, който не желае да гласува – да няма право да гласува.
Дебатите между кандидатите не ни улесняват. В тях кандидатите ни казват това, което предполагат, че ние искаме да чуем и в края на краищата почти се изгубва различието помежду им. Оставаме с усещането за неосъществими обещания. Може би, защото най-често ставаме свидетели на неизпълнени обещания. А е така, защото в нашето общество не е създаден механизъм за контрол. Точно обратното – съзнателно се елиминират механизмите за упражняване на контрол. В това кандидатите имат консенсус – никой не желае контрол. Но това не е черта само на кандидатите за президент. Нали ни е ясно, че поговорката, която определя закона като "врата у поле", не са я измислили кандидат-президентите. Кандидат-президентите просто се възползват от нашите национални недостатъци.
Гледам по телевизиите анкета със случайно минаващи граждани относно концерта на Слави Трифонов на Орлов мост. Като слушам как коментират, какво казват – заслужаваме президент да ни стане най-незаслужаващият. И май точно така ще стане. Васко Кръпката написа един сърдечен и честен коментар, много медии го споделиха, много хора го сложиха на страниците си във "Фейсбук", но потокът от зрители към концертния подиум е показателен какво се случва у нас.
Подиграваме се на Бареков, след като се превърна в карикатура, но нали чрез нашата дезориентираност, пасивност и късогледство той беше издигнат и избран. А на концерта на Орлов мост зреят още дузина подобни "нови политици". А техните бъдещи избиратели ги аплодират. Съвсем скоро те заслужено ще ги оплюят, но след като им напомпат самочувствието.
И всичко това е, защото не желаем да се отнасяме отговорно към държавата си. Само преди едно поколение Орлов мост беше свидетел на най-светлите надежди и най-чистите пориви. Те бяха стъпкани в калта именно от чалгата и затова е съвсем закономерно сега на Орлов мост да триумфира чалгата. Вината за това е поделена поравно между изпълнителите на чалга и слушателите на чалга. Трябва да ни е станало ясно, че чалгата не е музикален "стил", а политически инструмент.
Сега сред почитателите на политическата чалга е "на мода" да се обругава и отхвърля всичко американско. Но картините на Анди Томас показват нещо красиво и велико, което ние скоро няма да можем да създадем. Ние с лекота и ентусиазъм копираме американски клоунади като Хелоуин, с лекота забравяме и подминаваме нашите будители, които се честват на същия ден. Това, което е нарисувал Анди Томас, дори не докосва съзнанието ни. Ние не го осъзнаваме, то не е наша цел, затова и няма да го имаме. Нито на тези избори, нито на следващите.
Затова блусовете на Васко Кръпката ще стават все по тъжни. Нали е известна дефиницията, че когато на хубав човек му е кофти, това е блус, а когато на кофти човек му е хубаво, това е чалга.
Мисля, че решението е, когато на хубавите хора им стане гневно, но не храня особени надежди, като гледам множеството на Орлов мост днес и като го сравнявам с множеството на същото място преди четвърт век.
Виж видео 
Виж видео 
karabastun
Рейтинг: 7437 Весело''Трудно ми е да си представя тези картини в български вариант.''
karabastun1@abv.bgАз пък много добре си представям как Борисов в непринудена атмосфера играе белот с още трима управници / по избор на художника /, а кибици отстрани /пак по избор на художника / дават акъли ...!!!
simval
Рейтинг: 939 НеутралноБългария е непоправимо разделена страна.
Аз не зареждам в Лукойл.За целта работиха и продължават да работят както външни, така и вътрешни сили.
Не виждам управия в рамките на нашия живот.
Навярно, няма въобще да прокопса.
Ако не се хванем за гушите да се изколим като комшиите, просто ще си отмрем.
glog
Рейтинг: 692 НеутралноДо коментар [#1] от "karabastun": Аз пък много добре си представям как Борисов в непринудена атмосфера играе белот с още трима управници.
Да, прав си! И аз си представям как Хилари и Тръмп седят на една маса и спокойно си играят сантасе за двама.
chicago514
Рейтинг: 3115 ВеселоТя и самата санкция е абсурдна – да накажеш този, който не желае да гласува – да няма право да гласува."Това говори за много лошо ментално здраве на"ковачите"на закони.
Туриста
Рейтинг: 406 НеутралноТози текст нa сериозно ли е, гж Димова?
Картината ми прилича на соц теализъм и този анализ е меко казано наивен. Приемственост е относително нещо. Нека говорим за един от президентите на този комикс. Убит през втората половина на 19в. Управлявал по време на гражданската война в която загиват около половин милион от същата тази сплотена нация. Вие някога живяла ли сте в САЩ?
Приемственост има, баща и син президенти, съпруг и съпруга президенти. Ако беше в България щеше да е шуробаджанащина.
Нека плювните по България не спират и никога да не забелязваме недостатъците на другите.
Един препатил
Рейтинг: 3202 НеутралноПредставих си една такава картина - Тодор Живков и Бойко Борисов - "на една маса, те играят една игра, водят един разговор, смеят се на едни шеги".
convince
Рейтинг: 1519 НеутралноДо коментар [#2] от "simval":
ТЕЗИ тука дето си представят нещо, що ли не си представят, как съпричастните им комуно уроди, бяха в необявена гражданска война със собствения си народ и държава през период от 25 години 1919 - 1944 с подкрепата на диваци от североизток, след което диваците окупираха за 3 години България и установиха още половин век власт диктувана от анормални политически и икономически апологети с много нисък мозъчен и антрипологичен уровен на развитие.
Нещата загубиха контрол от всички през 1989 и политическия анормалитет продължава вече цели 27 години в една зона на трудно проходима зона на кал над кръстния пояс.
За по-удобно и популистки наричана "стабилност"
Единомислие с престъпници никога неможе да бъде осъществено!
Поради съществени различия в подхода към съществуването и методите и практиките по осъществяването му.
Николай Теллалов
Рейтинг: 466 НеутралноНа тая картина наистина липсва нещо - примерно бомба под масата. И тймерът на последната секунда. Да почувства зрителят как след миг ще им се отлепят усмивките от муцуните.
властта ражда паразитиthepirineagle
Рейтинг: 819 НеутралноМожем само да поздравим Теодора Димова за добрия словесен етюд пречупен през призмата на изкривените балкански сетива, и по-специфичните етно-политически рамки на територията,където повечето от нас са родени.....
convince
Рейтинг: 1519 НеутралноДо коментар [#9] от "thepirineagle":
Що ли не им се приподнесе нещо подобно от картината на нашите избиратели?
Знам що, щот сме набедени, че сме лош мат'риал.
Мат'риал от недостойни, от които и една такава картина няма кой да изтипоса, та затова и така ни управляват, за наказание...
И от обида, че им се е паднало да се занимават с нас!...
Lemmy
Рейтинг: 3124 НеутралноОнзи, който се измъчва душевно, но упорито продължава да кисне в непоносимата му родна саламура, не може да бъде друго освен завършен мазохист в смисъл на себемразец. "Родина, синко - въздъхнал дъртият глист".
espresso
Рейтинг: 439 НеутралноЗа българската действителност съм съгласен, но за блудкавата картинка на Анди Томас...
Малко за отрезвяване - скорошна статия от Гардиън, по повод прословутите мейли. https://www.theguardian.com/commentisfree/2016/oct
Връзки, надменни политически елити; милиардери, които се обаждат на партийните вождове да свият перките на някой повярвал си депутат; обаждания да уредим нашето момче...
Е, да не бъдем песимисти - скоро Марс ще бъде колонизиран и там сигурно обществото ще бъде по-читаво.
джендър дебне в храсталака
Рейтинг: 3230 НеутралноНа всички ни е тъжно като гледаме КОЙ ни управлява, но не се получава блус, а тъпа чалга.
areta
Рейтинг: 1343 НеутралноЪъъъ... картината не се различава особено от чалга културата, но е американска чалга. Точно е определението "сладникава апология на Америка".
choss
Рейтинг: 1188 НеутралноБе как винаги гербери, комундери и нацита-пишмян патрЕоти сте все у чалгата, как не можете никога да схванете идеята на написаното от Теодора Димова или от който и да било друг, като нея, малко по-умен от вас.
sluchaynia
Рейтинг: 232 НеутралноХората са слаби същества, податливи на изкушенията си и склонни към трупане на грехове. Всъщност "бащите" на съвременната демократична система са заложили точно на това - на СИСТЕМАТА, която колкото се може повече да игнорира човешките слабости.
Гниеща бензиностанция: https://www.entrepreneur.com/article/290503Станислав
Рейтинг: 1510 ГневноДоста чалга има в коментарите по-горе, но това е по-скоро очаквано, тролчетата не спят!
“Wine makes daily living easier, less hurried, with fewer tensions and more tolerance” B. FranklinНаписаното от Теодора Димова е съвсем в синхрон с мислите ми напоследък относно президентската институция у нас, особено ако опитаме да я сравним с най-яркия пример за това колко е важна фигурата на президента, а именно със ситуацията в Щатите. Няма как да разберем картините и посланията на Анди Томас, нито пък можем да си представим подобни картини с български "управници" и причината не е само в историята и липсата на политически традиции у нас. Всичко започва с обидното отношение на Законодателната власт, която позволява на президентски избори да се явяват и да ни заливат с простотията и наглостта си "лица" като Банев, Марешки, Ганчев, Пищова и други знайни и незнайни Сульо и Пульо и свършва с пренебрежителното и често подигравателно отношение на Изпълнителната власт към президентската институция. Да ви припомням ли изказванията на т. нар. министър-председател, или на сивата му сянка Цецерон? Или позорното поведение на тези двамата към техния кандидат-президент за настоящите избори, като не оставят Тетка да отговори сама на нито един въпрос и дори не я оставят да се яви на дебат с останалите?! Ясно ни е защо го правят, но това е подигравка с всички нас, не само с госпожата-кандидат-президент... Мдаааа, блус отвсякъде!
venelingeologia
Рейтинг: 1191 НеутралноПак директна аналогия! Става за повод на есе, но не става като база за анализ. Всяко сравнение е валидно при останали равни критерии, Теди. На електората му предстои "тихата ферментация", а тя трае дълго. И затова, какъвто е народа ни - нерационален, непрекипял, такива са и политиците, и интелектуалците ни. Хората, пренебрегнали удобствата в името на далечни цели, са много, много малко. За мая не стигат, камоли за "критична маса".