Блус

Анди Томас, "Републиканските президенти"

© Портал Култура

Анди Томас, "Републиканските президенти"



Текстът е от портала "Култура"

Неотдавна попаднах на картините на един съвременен американски художник, почти непознат у нас – Анди Томас. Типичен американски художник. Наричат го разказвач. Рисува предимно сюжети от американската история. На картините, които ме впечатлиха, са изобразени американските президенти, които са оставили следа в историята. На едната са нарисувани президентите републиканци – Линкълн, Буш старши, Рейгън, Буш младши, Айзенхауер, Теодор Рузвелт, Никсън, Форд, а на другата президентите демократи – Андрю Джаксън, Ф. Д. Рузвелт, Картър, Кенеди, Клинтън, Уилсън, Джонсън, Труман. Играят карти и както на всяка игра разговарят, пушат, пият уиски, смеят се, компаниите им са развеселени, увлечени в играта и разговора. Атмосферата е предадена автентично, неповторимо и заразително – като ги гледаш ти става весело, радостно, сякаш чуваш шегите, които си подхвърлят, сякаш си там зад гърбовете им. Атмосферата е еднакво непринудена, топла и весела както на масата на републиканците, така и на масата на демократите.


Но това са президенти, които са живели и управлявали великата страна в различни и много отдалечени една от друга епохи – от началото на XIX век до наши дни. Художникът ги е събрал на една маса, те играят една игра, водят един разговор, смеят се на едни шеги. Това не е само творческо хрумване на Анди Томас. Това, което той е "разказал" в своите картини, е типичен американски разказ.


Картините олицетворяват единството, свързаността, континуитета на американската политика, на американската история и на американското общество. Това е всъщност основната причина Америка да бъде велика и могъща държава – всички играят една и съща игра на една и съща маса. Каквито и различия и противоречия да има, никой не забравя единството в основното. Атмосферата около масата е весела, задружна и уютна. Участниците в играта са приятели и съмишленици, а времето не съществува – всички са около масата в този момент. Това, което е било в началото на XIX век, е същото като това, което е в началото на XXI век. Америка се движи в една посока, движат я едни и същи ценности и всеки следващ президент се вписва в постигнатото преди него и го продължава.




Картините в никакъв случай не са сладникава апология на Америка. В образите на президентите се долавя и малко ирония, и малко шарж. Това също е част от американския дух – американското общество не е безкритично към своите президенти, напротив, едва ли има държавни глави на други страни, които да са подлагани на толкова критика и дейността им да е под такъв обществен контрол, както е в Америка. Американските президенти са отговорни пред американското общество, затова обществото е отговорно пред закона.


Трудно ми е да си представя тези картини в български вариант. Нашата страна е пред президентски избори. Повтаряме, че президентът е обединител на нацията, изразител на националното единство. Обличаме президентската длъжност в красиви изрази, кандидатите от дългата листа говорят за своите намерения в приповдигнат тон, но думите и обещанията им не могат да подсладят нашата горчивина, в нашето съзнание остава недоверието. Този път изборите са задължителни и въпреки това мнозина заявяват намерението си да не участват в тях. Тя и самата санкция е абсурдна – да накажеш този, който не желае да гласува – да няма право да гласува.


Дебатите между кандидатите не ни улесняват. В тях кандидатите ни казват това, което предполагат, че ние искаме да чуем и в края на краищата почти се изгубва различието помежду им. Оставаме с усещането за неосъществими обещания. Може би, защото най-често ставаме свидетели на неизпълнени обещания. А е така, защото в нашето общество не е създаден механизъм за контрол. Точно обратното – съзнателно се елиминират механизмите за упражняване на контрол. В това кандидатите имат консенсус – никой не желае контрол. Но това не е черта само на кандидатите за президент. Нали ни е ясно, че поговорката, която определя закона като "врата у поле", не са я измислили кандидат-президентите. Кандидат-президентите просто се възползват от нашите национални недостатъци.


Гледам по телевизиите анкета със случайно минаващи граждани относно концерта на Слави Трифонов на Орлов мост. Като слушам как коментират, какво казват – заслужаваме президент да ни стане най-незаслужаващият. И май точно така ще стане. Васко Кръпката написа един сърдечен и честен коментар, много медии го споделиха, много хора го сложиха на страниците си във "Фейсбук", но потокът от зрители към концертния подиум е показателен какво се случва у нас.


Подиграваме се на Бареков, след като се превърна в карикатура, но нали чрез нашата дезориентираност, пасивност и късогледство той беше издигнат и избран. А на концерта на Орлов мост зреят още дузина подобни "нови политици". А техните бъдещи избиратели ги аплодират. Съвсем скоро те заслужено ще ги оплюят, но след като им напомпат самочувствието.


И всичко това е, защото не желаем да се отнасяме отговорно към държавата си. Само преди едно поколение Орлов мост беше свидетел на най-светлите надежди и най-чистите пориви. Те бяха стъпкани в калта именно от чалгата и затова е съвсем закономерно сега на Орлов мост да триумфира чалгата. Вината за това е поделена поравно между изпълнителите на чалга и слушателите на чалга. Трябва да ни е станало ясно, че чалгата не е музикален "стил", а политически инструмент.


Сега сред почитателите на политическата чалга е "на мода" да се обругава и отхвърля всичко американско. Но картините на Анди Томас показват нещо красиво и велико, което ние скоро няма да можем да създадем. Ние с лекота и ентусиазъм копираме американски клоунади като Хелоуин, с лекота забравяме и подминаваме нашите будители, които се честват на същия ден. Това, което е нарисувал Анди Томас, дори не докосва съзнанието ни. Ние не го осъзнаваме, то не е наша цел, затова и няма да го имаме. Нито на тези избори, нито на следващите.


Затова блусовете на Васко Кръпката ще стават все по тъжни. Нали е известна дефиницията, че когато на хубав човек му е кофти, това е блус, а когато на кофти човек му е хубаво, това е чалга.


Мисля, че решението е, когато на хубавите хора им стане гневно, но не храня особени надежди, като гледам множеството на Орлов мост днес и като го сравнявам с множеството на същото място преди четвърт век.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (18)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 7091 Весело

    ''Трудно ми е да си представя тези картини в български вариант.''
    Аз пък много добре си представям как Борисов в непринудена атмосфера играе белот с още трима управници / по избор на художника /, а кибици отстрани /пак по избор на художника / дават акъли ...!!!

    karabastun1@abv.bg
  2. 2 Профил на simval
    simval
    Рейтинг: 1153 Неутрално

    България е непоправимо разделена страна.
    За целта работиха и продължават да работят както външни, така и вътрешни сили.
    Не виждам управия в рамките на нашия живот.
    Навярно, няма въобще да прокопса.
    Ако не се хванем за гушите да се изколим като комшиите, просто ще си отмрем.

    Аз не зареждам в Лукойл.
  3. 3 Профил на glog
    glog
    Рейтинг: 624 Неутрално

    До коментар [#1] от "karabastun": Аз пък много добре си представям как Борисов в непринудена атмосфера играе белот с още трима управници.

    Да, прав си! И аз си представям как Хилари и Тръмп седят на една маса и спокойно си играят сантасе за двама.

  4. 4 Профил на chicago514
    chicago514
    Рейтинг: 2460 Весело

    Тя и самата санкция е абсурдна – да накажеш този, който не желае да гласува – да няма право да гласува."Това говори за много лошо ментално здраве на"ковачите"на закони.

  5. 5 Профил на Туриста
    Туриста
    Рейтинг: 369 Неутрално

    Този текст нa сериозно ли е, гж Димова?
    Картината ми прилича на соц теализъм и този анализ е меко казано наивен. Приемственост е относително нещо. Нека говорим за един от президентите на този комикс. Убит през втората половина на 19в. Управлявал по време на гражданската война в която загиват около половин милион от същата тази сплотена нация. Вие някога живяла ли сте в САЩ?

    Приемственост има, баща и син президенти, съпруг и съпруга президенти. Ако беше в България щеше да е шуробаджанащина.

    Нека плювните по България не спират и никога да не забелязваме недостатъците на другите.

  6. 6 Профил на Един препатил
    Един препатил
    Рейтинг: 3291 Неутрално

    Представих си една такава картина - Тодор Живков и Бойко Борисов - "на една маса, те играят една игра, водят един разговор, смеят се на едни шеги".


  7. 7 Профил на convince
    convince
    Рейтинг: 1366 Неутрално

    До коментар [#2] от "simval":

    ТЕЗИ тука дето си представят нещо, що ли не си представят, как съпричастните им комуно уроди, бяха в необявена гражданска война със собствения си народ и държава през период от 25 години 1919 - 1944 с подкрепата на диваци от североизток, след което диваците окупираха за 3 години България и установиха още половин век власт диктувана от анормални политически и икономически апологети с много нисък мозъчен и антрипологичен уровен на развитие.
    Нещата загубиха контрол от всички през 1989 и политическия анормалитет продължава вече цели 27 години в една зона на трудно проходима зона на кал над кръстния пояс.
    За по-удобно и популистки наричана "стабилност"
    Единомислие с престъпници никога неможе да бъде осъществено!
    Поради съществени различия в подхода към съществуването и методите и практиките по осъществяването му.

  8. 8 Профил на Николай Теллалов
    Николай Теллалов
    Рейтинг: 587 Неутрално

    На тая картина наистина липсва нещо - примерно бомба под масата. И тймерът на последната секунда. Да почувства зрителят как след миг ще им се отлепят усмивките от муцуните.

    властта ражда паразити
  9. 9 Профил на thepirineagle
    thepirineagle
    Рейтинг: 726 Неутрално

    Можем само да поздравим Теодора Димова за добрия словесен етюд пречупен през призмата на изкривените балкански сетива, и по-специфичните етно-политически рамки на територията,където повечето от нас са родени.....

  10. 10 Профил на convince
    convince
    Рейтинг: 1366 Неутрално

    До коментар [#9] от "thepirineagle":

    Що ли не им се приподнесе нещо подобно от картината на нашите избиратели?

    Знам що, щот сме набедени, че сме лош мат'риал.
    Мат'риал от недостойни, от които и една такава картина няма кой да изтипоса, та затова и така ни управляват, за наказание...
    И от обида, че им се е паднало да се занимават с нас!...

  11. 11 Профил на Lemmy
    Lemmy
    Рейтинг: 2947 Неутрално

    Онзи, който се измъчва душевно, но упорито продължава да кисне в непоносимата му родна саламура, не може да бъде друго освен завършен мазохист в смисъл на себемразец. "Родина, синко - въздъхнал дъртият глист".

  12. 12 Профил на espresso
    espresso
    Рейтинг: 600 Неутрално

    За българската действителност съм съгласен, но за блудкавата картинка на Анди Томас...
    Малко за отрезвяване - скорошна статия от Гардиън, по повод прословутите мейли. https://www.theguardian.com/commentisfree/2016/oct/31/the-podesta-emails-show-who-runs-america-and-how-they-do-it
    Връзки, надменни политически елити; милиардери, които се обаждат на партийните вождове да свият перките на някой повярвал си депутат; обаждания да уредим нашето момче...
    Е, да не бъдем песимисти - скоро Марс ще бъде колонизиран и там сигурно обществото ще бъде по-читаво.

  13. 13 Профил на джендър  дебне  в храсталака
    джендър дебне в храсталака
    Рейтинг: 2706 Неутрално

    На всички ни е тъжно като гледаме КОЙ ни управлява, но не се получава блус, а тъпа чалга.

  14. 14 Профил на areta
    areta
    Рейтинг: 1438 Неутрално

    Ъъъъ... картината не се различава особено от чалга културата, но е американска чалга. Точно е определението "сладникава апология на Америка".

  15. 15 Профил на choss
    choss
    Рейтинг: 902 Неутрално

    Бе как винаги гербери, комундери и нацита-пишмян патрЕоти сте все у чалгата, как не можете никога да схванете идеята на написаното от Теодора Димова или от който и да било друг, като нея, малко по-умен от вас.

  16. 16 Профил на sluchaynia
    sluchaynia
    Рейтинг: 206 Неутрално

    Хората са слаби същества, податливи на изкушенията си и склонни към трупане на грехове. Всъщност "бащите" на съвременната демократична система са заложили точно на това - на СИСТЕМАТА, която колкото се може повече да игнорира човешките слабости.

    Гниеща бензиностанция: https://www.entrepreneur.com/article/290503
  17. 17 Профил на Станислав
    Станислав
    Рейтинг: 1617 Гневно

    Доста чалга има в коментарите по-горе, но това е по-скоро очаквано, тролчетата не спят!
    Написаното от Теодора Димова е съвсем в синхрон с мислите ми напоследък относно президентската институция у нас, особено ако опитаме да я сравним с най-яркия пример за това колко е важна фигурата на президента, а именно със ситуацията в Щатите. Няма как да разберем картините и посланията на Анди Томас, нито пък можем да си представим подобни картини с български "управници" и причината не е само в историята и липсата на политически традиции у нас. Всичко започва с обидното отношение на Законодателната власт, която позволява на президентски избори да се явяват и да ни заливат с простотията и наглостта си "лица" като Банев, Марешки, Ганчев, Пищова и други знайни и незнайни Сульо и Пульо и свършва с пренебрежителното и често подигравателно отношение на Изпълнителната власт към президентската институция. Да ви припомням ли изказванията на т. нар. министър-председател, или на сивата му сянка Цецерон? Или позорното поведение на тези двамата към техния кандидат-президент за настоящите избори, като не оставят Тетка да отговори сама на нито един въпрос и дори не я оставят да се яви на дебат с останалите?! Ясно ни е защо го правят, но това е подигравка с всички нас, не само с госпожата-кандидат-президент... Мдаааа, блус отвсякъде!

    “Wine makes daily living easier, less hurried, with fewer tensions and more tolerance” B. Franklin
  18. 18 Профил на venelingeologia
    venelingeologia
    Рейтинг: 827 Неутрално

    Пак директна аналогия! Става за повод на есе, но не става като база за анализ. Всяко сравнение е валидно при останали равни критерии, Теди. На електората му предстои "тихата ферментация", а тя трае дълго. И затова, какъвто е народа ни - нерационален, непрекипял, такива са и политиците, и интелектуалците ни. Хората, пренебрегнали удобствата в името на далечни цели, са много, много малко. За мая не стигат, камоли за "критична маса".





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK