Референдум 2016: За всепоглъщащата корупция и партийните субсидии

От концерта на Слави Трифонов на Орлов мост по повод предстоящия референдум

© Георги Кожухаров

От концерта на Слави Трифонов на Орлов мост по повод предстоящия референдум



Последният въпрос от предстоящия референдум ни пита "подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?". И е по мое мнение най-интересният и противоречив от трите, които в крайна сметка останаха след становището на Конституционния съд. Да видим защо.


За да бъде задаван въпросът за субсидиите, трябва едно от следните две положения да е налице:


или парите са твърде много и партиите да нямат за какво да ги използват,
или съществува някакъв елемент на корупция, който трябва да бъде премахнат




Първото положение подлежи на сравнително лесен анализ. Ако погледнем накратко какви субсидии взимат партиите в момента, става ясно, че най-голямата партия ГЕРБ получава малко повече от 12 млн. лв. за една година, най-малката парламентарно-представена АБВ - около милион и половина, а най-малката субсидия от около 420 хил. лв. отива за "Глас Народен" на Светльо Витков. Имайки предвид, че избори и референдуми в България има на практика всяка година, тези суми би следвало да бъдат използвани за следните цели: поддържане на партийните структури, организация и администрация; провеждане на събития и кампании, целящи да информират граждани и партийни членове за идеологията, идеите и тезите на партията; кампании на партийните кандидати на ежегодните избори и разяснителни кампании за позициите на партията на референдумите.


Груб поглед върху количеството пари, които партиите получават показва, че ако те наистина се използват по предназначение, сумата им не е фрапиращо различна от предполагаемите разходи. Допълнително - приблизително 5 млн. и 700 хиляди лв. коалицията "БСП лява България" трябва да разпредели не само за дейностите на БСП, но и на другите дванадесет партии, за които предполагаме, че имат отделни структури и различна идеология от "партията-майка". Същото се отнася и за 3.3 млн. годишна субсидия за "Реформаторския блок", които трябва някак да бъдат разпределени между консервативния реформизъм на ДСБ, либерализма на ДБГ и БНД, дясно-народняшкия профил на СДС, земеделската идеология на БЗНС, християндемокрацията на ХПБ и каквито там политически идеологии изповядват другите (непартийни) субекти в обединението. В действителност, както знаем, парите се разпределят на принципа на приблизителната електорална тежест на партиите и отиват предимно за поддържането на организациите им, а не за разширяване на подкрепата за различните им идеологии.


Това води до по-сериозния въпрос


дали парите се използват по предназначение


И отговор лесно можем да получим от публичните финансови отчети на различните партии. На първо място впечатление прави, че почти всички субсидирани партии пазят значителни финансови резерви. Рекордьори са ГЕРБ, в чиято каса в края на отчетната година обикновено има над 20 млн. лв., въпреки че партията традиционно не приема дарения. Другите партии също имат значителни финансови резерви, включително равняващи се на повече от едногодишната им субсидия, а за разлика от ГЕРБ събират повече пари и от дарения и от членски внос.


Накратко, по всичко личи, че от някое разходните пера, се спестяват пари. И предвид колко рядко човек може да прочете нещо, или да отиде на събитие, на тема, например, "Каква е новата лява идеология", или "Бъдещето на християндемокрацията в България", мисля, че е ясно кое ще да е това перо. С това вдигаме


първия жълт картон на партийните субсидии – партиите използват ресурсите, дадени им от данъкоплатците, предимно с цел взимане и запазване на властта


а отказват да изпълняват другата си функция – да защитават и развиват идеология съобразена със световните и местните традиции и характеристики. Това, разбира се, е корупция (от англ. "разложение") в широкия смисъл на думата.


В тесния смисъл на думата, съществува друг тип корупция, който наричаме "черни каси". Това са парите, които в крайна сметка отиват за партийна дейност, без да бъдат отчетени по ред, отговарящ на закона или морала.


И докато по-горният тип корупция е типичен за нашата си фасадна демокрация (защото в същинската Европа партиите гледат дългосрочния си интерес и инвестират в идеологиите си), то черните каси се намират лесно и в развитите демокрации. Най-фрапиращият пример за това беше скандалът от 1999-та г., когато Хелмут Кол отказа да обяви източниците на дарения за партията си в мащаб от милиони марки, а други десетки милиони имаха очевидно лобистки привкус.


В други демокрации "схемата" е различна, но винаги съществува. В САЩ черните каси са на практика легализирани под формата на така наречените Super PACs ("Супер комитети за политически активизъм" – очевидно нарочно обскурантно име, целящо да скрие истинската логика на организацията). Суперпаковете позволяват на политическите кампании да заобиколят ограниченията за размера на даренията под предлога, че не са директно подчинени на предизборните щабове. Така например в момента 95% от директните дарения за кампанията на Хилъри Клинтън са на стойност под 250 долара, а 75% от близо единия милиард долара, дарени за суперпаковете, са дошли от дарения, по-големи от половин милион долара. Или казано иначе – фрапиращ случай на институционализирана корупция в мащаби, възможни само в САЩ.


Но да се върнем в България. Тук си нямаме нито закон за лобизма, нито традиция в избелването на черните каси, така че схемите са значително по-непрозрачни. Само в последните месеци имаше няколко случая на разкрития, свързани с непрозрачното финансиране на партиите. Най-фрапиращият беше покрай неясния произход на парите, влизащи в касата на "Атака", за който Сметната палата прати доклад до прокуратурата. И казаното досега се отнася само за пари, които партиите се опитват, по един или друг начин, да "избелят". Под повърхността остава вероятно основното перо в черните каси, които са пари, които официално никога не стигат до партиите, но се използват за техните политически цели.


Така стигаме до друг важен въпрос свързан със субсидиите. А именно, че в момента имаме два типа надфинансирани партии – в първия тип влиза само ГЕРБ, чиято огромна субсидия е, без значение дали ни харесва или не, получена изцяло по правилата; във вторият тип са партиите, които получават колосални (за нашия си стандарт) суми за да защитават корпоративни или чуждестранни интереси. От другата страна стоят партиите, които не влизат в тези две категории и са значително по-зле финансово, без значение в каква степен използват парите си по предназначение. Така, парадоксално, евентуалното драстично намаляване на субсидиите ще засегне в най-висока степен ГЕРБ и всички по-малки партии, които са сравнително свободни от корпоративно и външния финансово попечителство.


Така виждаме, че колкото и лесен да изглежда на пръв поглед отговорът на последния въпрос от референдума, реалността е значително по-сложна. От една страна някои партии са в действителност свръхфинансирани от субсидията, а повечето партии изобщо извършват само част от функциите, които парламентарната демокрация им вменява. Въпреки тези проблеми, десетократното намаляване на субсидията е мярка, която


ще удари непропорционално точно тези партии, които имат най-малки черни каси
и най-почтено изпълняват функциите си


Разбира се, ако ние като общество вярваме, че "всички са маскари", то е логично да искаме да намалим разхода си за партийни субсидии – защо данъкоплатците да дават толкова пари, като политиците и без това си имат други начини да крадат, а от прокуратурата и съда не можем да очакваме да следят за изпълнението на иначе някои от добре написаните закони? Но в крайна сметка, ако наистина "всички са маскари", тогава защо изобщо правим опит да живеем в демокрация от западен тип?


По традиция завършвам с кратък списък на причините да се гласува за или против на въпроса "годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори":


За:


- Ако смяташ, че в момента партиите са значително надфинансирани;
- Ако вярваш, че партиите не използват парите си по предназначение и намаляването им е начин това да се промени;
- Ако не се страхуваш, че намаляването на субсидията ще доведе до това партиите да станат по-корумпирани, разчитайки повече на черните си каси.


Против:


- Ако смяташ, че намаляването на субсидиите ще доведе до по-големи черни каси и още по-малко прозрачност в политическия процес;
- Ако не си съгласен партиите, които в момента имат относително най-малък дял на черни пари, да бъдат ударени най-силно;
- Ако вярваш, че ключът към спирането на корупцията (от англ. "разложението") не е намаляване на държавните субсидии, а повече контрол.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK