Избори 2016: Пробивът (и предупреждението)

© Надежда Чипева, Капитал

Бяхме свикнали с ГЕРБ като със старите си обувки. Бяхме стигнали дотам да приемаме за даденост една партия и един лидер, който независимо от изборния си резултат, стига да е първи, всякак може да си осигури управлението, благодарение на лакомията за власт и привилегии на добралите се до парламента партии и групички.

Бяхме се примирили, че каквито и позорни гейтове и скандални потвърждения на произвол и обслужване на олигархична ненаситност да излизат на бял свят, статуквото на слетите власти с един символ - вождът, си остава непоклатимо и едва ли не вечно.

Бяхме почнали да мислим, че нищо ново и изненадващо не можеше да бъде поднесено - всичко вече се беше случило. Политическата система бе заприличала на наситен разтвор като в онeзи стъкленици в часовете по химия, в които захарта от един момент нататък спираше да се топи - разтвор от произвола на управляващите и примирението на народа, от което всъщност се храни всяка власт.

Изведнъж - изненада: изглеждащата като вечна ГЕРБ изгуби изборите за президент в 20 големи града, сред тях София и Пловдив. Румен Радев, подкрепен от БСП, печели на първи тур.

И ГЕРБ, и БСП в ступор

Опозиционната водачка Корнелия Нинова, свръхсериозна и с ледено мълчание отминава медиите пред партийната централа, а по-късно не се реши да произнесе думата оставка по адрес на правителството в отговор на три пъти зададения въпрос на журналистите.

Десетки репортери стоят часове пред централата на ГЕРБ, за да научат кога и къде ще се появи лидерът. И когато най-сетне се появява, телевизиите показват кадър, който е исторически (клишето е точно). Виждаме водач, на когото сякаш му е все едно какво ще каже, тъй като няма да каже единственото, което има значение: ще подаде ли оставка правителството в съответствие със заканите му, ако кандидатът му Цачева загуби на първи тур.

Въпросите на репортерите валят и се застъпват, лидерът хаотично се залавя за един после за друг въпрос... Накрая махва с ръка по повод досадно-напиращия Сашо Диков - "абе, другия понеделник... като толкоз искате..." - или нещо подобно, не се чува ясно в шумотевицата. Цецка Цачева взема думата и спасява лидера си да продължи мешавицата лишени от причинно-следствена връзка съждения.

Но министрите! Кадърът е уникален заради тях - наредени зад него плътно един до друг, неподвижни, някои с гипсирани изражения, което би трябвало да изразява сериозност съответна на свръхзначимия момент, видимо надаващи слух - сякаш не са твърде сигурни какво следва от думите на лидера, макар да са обсъдили предварително... А Цветанов - с усмивка. Пресилена.

Защо Борисов предпочете да се самоунижи още веднъж, вместо да покаже достойнство и да се оттегли както е обещал?

Казват че в партията му го разубедили, водени от инстинкта за самосъхранение - лидерските партии съществуват докато го има лидерът им, това е исторически доказано. Говори се и друго - че бил се допитал според обичая навън - и самата г-жа Меркел го посъветвала да не мърда от поста....

Каквато и да е причината; каквито и пазарлъци да се проведат тази седмица зад завесата за огромния близо 30-процентен дял гласове на Обединените патриоти, ДПС, управляващото крило на Реформторския блок и АБВ; каквито и номера да се направят в изборния ден -

пробивът е направен, политическата система получи жесток шамар

Тепърва политолозите ще обсъждат и претакват причините.

Но шамарът трудно е сравним с предишни случаи, защото е нанесен след девет последователни победи и две правителства на Борисов, който изглеждаше - да повторя - вечен. Забележителната активност и в референдума (не обсъждам рационалността на въпросите) показва, че българското общество не е напълно деструктурирано, не е окончателно унищожено. Изборът разобличи политическият естаблишмънт, независимо от високия резултат за парламентарни партии като Обединените патриоти - в ситуация на мигрантска опасност вотът за тях е обясним, и това се случва не само тук, а в почти цяла Европа.

Далеч по сериозният знак на избори 2016 е

Марешки - той символизира загниването, ако не края, на партийната система в нейния класически български вид

Един субект без партия, без медии, обратното - игнориран от медиите и остракиран от съюзената политико-бизнес-система, бранеща яростно икономическия си монопол, успява да вземе над 10 процента вот. Защото е разпознаваем. И не чрез медии, а... с по-евтините си лекарства и бензин.

С какво са разпознаваеми чисто политическите "програми" РБ-ДСБ (Трайчо Трайков), АБВ (Ивайло Калфин), БСП (Румен Радев), ДПС ? Единствено Татяна Дончева излезе със свой проект за конституционна реформа за прокуратурата и... получи 2 процента.

С какво би бил разпознаваем нов десен политически проект? Какво е дясно и ляво в България днес? Лозунгите за гаранциите за евроатлантическата ориентация вече не впечатляват. И то защото хората виждат двуличието - самите евроатлантически лидери забравят що е отговорност за действията и решенията, които вземат.

И Марешки е голямото предупреждение именно за това - че

избирателите излизат от зомбирането на идеологиите

и се оглеждат за прагматичните решения, както сами ги разбират.

И ако не се появят "политически агенти" в скалата на нормалните политически проекти, тоест честни, работливи, можещи лидери и най-вече готови да носят отговорност включително морална , пробивът, направен на тези избори не е за надежда, а предупреждава за опасности, най-малкото за пълна непредвидимост.