© Reuters
Осми ноември 2016 година. Традицията повелява изборите за президент на САЩ да се провеждат във вторника на първата пълна седмица от месец ноември. Никъде другаде по света няма такова правило, но в Щатите е така още от времето, когато са аграрна страна, а повечето хора пътуват с часове, дори и с дни, за да упражнят правото си на глас. В неделя отиват на църква, в понеделник стягат багажа и тръгват, за да стигнат рано сутринта във вторник до урните. Бързат да се върнат, защото сряда е пазарен ден.
Всеки щат решава в колко часа да отвори и затвори гласуването и повечето се гордеят с традицията си. Върмонтци започват да гласуват първи още в пет часа местно време, защото са ранобудни. Малко като канадците. От Върмонт всъщност беше основният опонент на Хилъри Клинтън за номинацията на демократите. Ню Йорк пък се хвали с най-дългия изборен ден – от шест сутринта чак до девет вечерта. Защото нюйоркчани са известни с работохолизма си. И двамата кандидати за президент възприемат Ню Йорк като домашния си щат. Това е добре, защото със сигурност им предстоят 24 часа без сън.
В деня на изборите американците всъщност избират много повече от президент.
Освен основните избори се провеждат и още много други – за Сената, за Камарата на представителите, за губернатори, местни парламенти, кметове. Има и стотици дребни референдуми по локални въпроси. Има много работа за вършене и затова денят е натоварен. Но обикновено всичко протича спокойно.
Администрацията работи толкова добре, че първите резултати от изборите започват да се получават още със затварянето на изборните секции. А те затварят една след друга заради различните правила и часови зони. На всеки четири години това дава материал за страхотно шоу по телевизията – резултатите идват едни след други, а новинари и анализатори говорят на живо за значението на всяка малка информация.
Фотогалерия: Напрегнатата изборна нощ в САЩ >
Около 12 часа след отварянето на първите изборни секции започват да стават ясни и първите предварителни резултати. На повечето президентски избори няма никакви изненади в първите часове – демократите с лекота взимат Мейн, Върмонт, Масачузетс, Кънектикът, Делъуеър и Роуд Айлънд. Но анализаторите не им обръщат твърде много внимание, защото и без това са малки щати и не дават много гласове в електоралната колегия. Големите щати в северната част на Източния бряг са Ню Йорк, Ню Джърси, Пенсилвания, Мериленд и Вирджиния. Първите резултати от тях също категорично дават вотовете си на Клинтън, и то с голяма преднина. Всички са изненадани, когато научават, че въпреки демократическата доминация на североизток Тръмп май ще спечели малкия щат Ню Хемпшир. Предварително анализаторите знаят, че резултатът там е важен не заради самия щат, а защото обикновено показва колко конкурентен е републиканският кандидат. Явно изборите още не са приключили.
Точно навреме идват и първите резултати от южните щати на Източния бряг. Южна Каролина, Джорджия, Алабама, Тенеси и Мисисипи са изцяло за Тръмп и никой не е изненадан. Шокът идва от Северна Каролина и Флорида, които в предварителните проучвания клоняха към Клинтън, но Тръмп води с по няколко процента. Не остава достатъчно време за анализ, защото идват и следващите резултати – Тръмп печели в почти всички големи източни щати, в които предварителните проучвания му даваха минимален шанс – Охайо, Мичиган, Айова и дори Уисконсин се оцветяват в червено.
И някъде тук паниката започва да обзема целия телевизионен ефир.
Водещите и повечето анализатори обикновено прикриват пристрастията. Но в момента, в който виждат, че Тръмп е вероятният бъдещ президент, шокът се чете в очите им. Започват да се коментират възможностите Клинтън все пак да спечели. "Ако някак вземе Юта и Аризона... може би ако резултатите във Флорида се обърнат?" Изреченията им бавно стават некохерентни.
Един тъмнокож анализатор в национална телевизия казва: "За първи път, откакто отразявам президентски избори, чувствам... физически дискомфорт от това, което виждам. Страхувам се за... за себе си."
Световните пазари реагират мигновено.
Американският долар поевтинява с 2-3%. Петролът - с четири. А мексиканското песо губи фрапиращите 13% от стойността си за няколко минути. Златото се покачва с 3% като единствената сигурна стока.
А сайтът на имиграционната служба на Канада пада
от множеството американци, търсещи информация за бъдещето си.
Драмата, шокът и паниката по света бяха впечатляващи, но вече са минало. Резултатите са такива, каквито са, и е по-важно бързо да се ориентираме в какъв свят ще живеем от утре.
Първо, и без това динамичната международна ситуация току-що стана още по-хаотична.
Кампанията на Тръмп получи значима помощ от Русия и множество анализатори виждаха Тръмп като кандидат на Путин. Същевременно Тръмп постоянно сменяше позицията си по отношение на Русия и на всички други важни геополитически и международни въпроси. Накратко казано, нивото на сигурност в международната система падна няколко пъти в последните 24 часа. И в България трябва да сме подготвени за това.
Второ, ако е имало един момент в последните 25 години, в който геополитическата ориентация на България е била поставена на карта, това ще да е сега.
Обикновено разбирам добре принципа на българската външна политика по време на управленията на Борисов – да се балансира между великите сили (САЩ, Европа и Русия) с цел да се извличат максимални ползи, а въпросните сили да не проявяват интерес към това да водят конфликтите си на българска територия. И доколкото досега тази стратегия малко или повече работеше, в момента има съвсем реалистичен шанс да доведе до излизане от евроатлантическата орбита и влизане в зоната на пълно руско влияние.
В новата ситуация единствената приемлива позиция на България е изцяло да се придържа към общоевропейската политика спрямо Русия. Положителното е, че външният министър все още е Даниел Митов. Отрицателното е, че Росен Плевнелиев скоро няма да е президент.
Трето, за пореден път в последните месеци се видя, че изборите (и референдумите) не се правят нито на шега, нито са предрешени, нито са формалност.
И че корупцията рано или късно винаги довежда до криза и убива стабилността. Да си припомним: демократите прецакаха Бърни Сандърс, за да може Клинтън да спечели номинацията им. Мислиха си, че никой техен кандидат не би загубил срещу Тръмп, въпреки че Сандърс имаше в пъти по-голям потенциал срещу всички републиканци. Демократите не се посвениха да използват всички мръсни номера срещу по-силния си кандидат. И резултатът е, че загубиха президентството.
По същата логика, че изборите не са важни, че са предрешени и че няма значение кой ще бъде издигнат от ГЕРБ, ние тук получихме Цецка Цачева. А изведнъж, точно между двата тура, се оказа, че всъщност никога не е имало по-голямо значение кой ще е следващият президент.
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
