Добрите новини от изборите

© Юлия Лазарова

Въпросната пресконференция беше завършила 15 минути по-рано. Слушах я внимателно и дори накратко я обсъдих с останалите коментатори в студиото на "Нова". "Ставаме руска губерния" – това не чух. Никой не чу. И до днес не е чул.

Та, на фона на грандиозната истерия, развихрена от Бойко Борисов; и в контекста на апокалиптичните вайкания на негови мисловни адютанти, титулуващи се "истинските десни антикомунисти от стари софийски родове" – да съобщя добрите новини. Не от крайния изход – засега не знаем какви ще ги върши Радев; и още по-малко знаем в кой точно момент прикачената му вицепрезидентка ще се превърне в контрапрезидентша. Искам обаче, след като толкова много колеги вече описаха идващия край на света у нас, да обобщя добрите новини от изборния процес – от "кампанията", ако щете.

Първа добра новина. От много години насам не е имало избори, по повод които толкова много българи да са спорили, карали, разприятелявали, обиждали и попържали

Ако оставим настрана обидите и попържните – този подновен интерес е добра новина. Важно е гражданите да се интересуват от политиката, защото така показват ангажимент към бъдещето на собствената си страна. А и могат, ако гласуват в достатъчни количества и по достатъчно изненадващ (т.е. за партийните паши) начин, да променят нещата.

Втора добра новина. Събраната в обществото ярост не помете политическата система – а се изля в нейните рамки, като така я засили след много години на отслабване

Припомням. Още в началото на март тази година беше ясно за всеки, който истински чува хората от малките населени места, че ГЕРБ виси във въздуха. Онази негова основа, която му даваше сила "от земята", като на Антей едно време – т.е. хората, които мислят себе си като "народа" – я нямаше. Народът се обръщаше, бавно, но трайно и издълбоко, срещу Борисов. Имах възможности да сигнализирам за това месеци наред из медиите, само за да срещам съжалителни погледи ("Ех, този Генчо, от малък все си е голям чешит...").

За деветте месеца между момента, в който констатирах недоволството, и изборите отношението към Борисов се беше превърнало в ураганен гняв. Този гняв обяснява 800-те хиляди гласа преднина на Радев на втория тур. В тези гласове виждаме представени всички слоеве и вярвания на българската нация, както и всички видове населени места – от селата до София.

Нито чупеха инвентара по улиците, нито гласуваха масирано за някой фашист или измамник.

Което ни води до добра новина номер три. В момента, в който Бойко Борисов и Цветан Цветанов все пак позволиха на Цецка Цачева да говори самостоятелно – т.е на диспута с Радев по БНТ – видяхме нещо много важно. И двамата кандидати са просто прилични хора.

Не герои-спасители; не естрадни звезди. Просто – прилични хора. Това е цяло чудо след десетилетие и половина на продавачи на чудеса, на самохвалство и подлост, на крясък и ръмжене в политиката.

Освен чудото "не един – цели двама прилични кандидати" имахме още добри новини от диспута. За пръв път от много години видяхме съдържателен, приличен дебат (е, като изключим някоя и друга сълза) за политики, а не за това кой кого ще бие. Тонът на дебата беше учтив и уважителен – нещо, от което бяхме отвикнали.

Вежливото спорене постигна един изключително важен ефект: легитимира отново доброто възпитание в публичната сфера. Напомни на всички, че на публичната арена не се крещи и заплашва, нито се говорят глупости.

В дебата видяхме и друго важно нещо. И двамата тези прилични и възпитани кандидати един през друг потвърждаваха мястото на България в рамките на Запада. По този начин с един замах делегитимираха всички мераци, изпълзели в последните години, за преориентиране на Републиката от Европейския към Евразийския съюз (Чуйте се, за Бога! "Евразия" е степта между Каспийско море и Великата китайска стена. Там има камили, юрти и ушанки; и там ние работа нямаме). На мястото и на двамата не бих правил онези прекомерни реверанси, които все пак направиха към Русия, но – ще се научат.

Непрестанно унизявана от Борисов, Цачева все пак се представи като приличен човек и на онзи изблик на Борисова истерия, който ГЕРБ нарекоха "брифинг", в нощта на втория тур. Ако Борисов не бе й взел думата по онзи безцеремонен начин, по който й я взе – щяхме да чуем още прилични неща. Просто никой не й даде шанс.

Радев по време на пресконференцията си отказа всички покани да напопържа когото и да е; и не се поколеба и за секунда да влезе в директен словесен сблъсък с Нинова по повод въпроса – държавник ли е Бойко Борисов?

Четвъртата добра новина е, че най-сетне на територията на България сработи грамотна, умерена, здраво конструирана, невраждебна и неплашеща кампания (т.е. на Радев).

И с гръм се провали обичайният модел: хаос, крясък, заплахи и обиди (т.е. на ГЕРБ). Това е добър прецедент, тъй като и най-големите истерици в политиката не може да не са отчели този феномен.

Петата добра новина не се случва за пръв път. Всеки политик, който се самозабрави до степен да вижда само себе си, докато се опитва да събере цялата власт в ръцете си – всеки такъв е обречен, в българския контекст, на гръмовен провал.

Българският народ, макар в повечето случаи страхлив и политически неук, бързо наказва самозабравата. Което си е обеца на ухото на всеки бъдещ кандидат за Крали Марко.

Шестата – и най-добра – новина е следната. В момента, в който светът се подлъгва по истеричния популизъм, ние тук му обръщаме гръб.

И не се лашкаме към друг истеричен популизъм, а – обратно, към норми на приличие и на политическо поведение, които ни връщат към по-цивилизованите параметри на правене на политика, които бяха загърбени в момента, в който народът се прегърна с Бойко Борисов.

Народът, изправен пред двама прилични кандидати, избра единия и сега си има президент.

Аз имам малко по-големи претенции и не гласувах на балотажа. Нямам си, засега, президент. Искрено се надявам, имайки предвид всичко гореказано, да дойде ден, в който да мога да припозная избрания от народа президент и за свой.

Знам, че в журналистиката добрите новини не са новини. В случая обаче иде реч за политика – т.е. за бъдещето на "общото нещо" (res publica). А тук добрите новини, след толкова време диващина, са:
а) истински добри и
б) истински важни новини.