Déjà vu или нов шанс за демокрацията

© Георги Кожухаров

Даването на оставка, защото си загубил народното доверие, изглежда като позитивен прецедент в политическата ни история. Но, този пример не може да стане универсален – просто не е необходимо партия, загубила президентски избори да дава оставка и на правителството си. И най-важното - очевидно е, че Борисов действа не толкова заради принципа, а иска по този начин да минимизира загубите си: да насрочи избори преди БСП и ДПС да са го задминали и да опита да стане отново първа сила в парламента. Тук идва и идеята с "мажоритарната система", която на теория дава несъразмерен бонус на двете най-големи партии. Надеждата е ГЕРБ да е от печелившите.

***

Още от 2015 г. ГЕРБ и Борисов следваха две стратегически цели:

- да разградят Реформаторския блок (РБ) и да останат единствена сила в дясно;
- да релегитимират ДПС и БСП с поредица от жестове към тях, за да могат да формират по-стабилно управление в една центристка коалиция (Голяма коалиция).

По отношение на първата задача части от РБ помагаха ентусиазирано, а по отношение на втората Борисов запази посявките на ДПС из съдебната система и службите, "даде" омбудсманството на Мая Манолова (въпреки "Костинброд 1"), прие номинацията на Ирина Бокова и т.н.

***

Двете цели бяха постигнати напълно и в резултат на това ГЕРБ загуби президентските избори през 2016 г. Пътят към големи части от десните избиратели се оказа отрязан за Борисов. Фактът, че над 240 000 от собствените му избиратели и 80 000 от избирателите на РБ са гласували за Радев говори, че тези хора не виждат нито в ГЕРБ, нито в Реформаторите смислено представителство.

***

Ако само тези 320 000 бяха гласували за Цачева, на нея щяха да й са нужни още около 180 000-200 000 гласа за сигурна победа. Тогава поне БСП нямаше да може да се хвали, че печелят и без гласовете на ДПС.

***

Реабилитацията на БСП и ДПС пък беше дотолкова успешна, че те вече нямат нужда от Борисов за да управяват сами. Подготвяйки ги за удобни коалиционни партньори, той такова лустро им удари, че сам се вкара в опозиция.

***

Демокрацията и недоволството винаги са били свързани: идеята е недоволството да се канализира през системата на изборите и народното представителство, а да не се излива в нерегламентирани форми. През последните години се появиха предприемчиви бизнесмени, които решиха покрай тази работа да изкарат пари: да комерсиализират недоволството.

***

Средството за това е партията-медия, която възниква на основата на телевизия, генерираща и разпалваща масово недоволство. У нас примери за това има много: СКАТ (произвел две партии-медии), ТВ 7 и "България без цензура", а сега и Би Ти Ви. Бизнес-моделът е следният: недоволството води до гледаемост, гледаемостта води до реклами и повече средства, повечето средства водят до по-голям обхват, още повече гледаемост, още повече недоволство и т.н. Като страничен ефект, като своеобразно "риалити шоу" в един момент телевизиите регистрират и собствена партия, отразяват подробно дейността й, генерират повече гледаемост и доходи и т.н.

***

Този модел не сме го измислили ние – Берлускони беше първопроходец. Но сега, когато гледаме назад във времето, Берлускони изглежда безобиден, леко невъзпитан либерал-демократ: недоволството, от което той се възползваше, беше изцяло в рамките на демократичната култура. Днес нещата са далеч по-груби и заголени: медийните империи на Мърдок успяха да произведат гротескни и опасни политически фигури и на двата бряга на Атлантика: Тръмп и Фарадж най-вече. Извод: комерсиализацията на недоволството води до ескалация и екстремизъм.

***

С "Шоуто на Слави" в комерсиализацията на недоволството се включи и най-голямата частна телевизия у нас - БТВ. Марката "Слави Трифонов" представлява около два часа от най-гледаното време на тази медия – т.е. тя е значима част от Би Ти Ви без значение на договорните им отношения. Ако по два часа на ден, пет дни в седмица някой ви пее "Стани, стани, юнак балкански!" и ви убеждава, че положението по пътищата е нетърпимо, понеже вместо в дясно, трябва да караме в ляво като във Великобритания, какво ще се случи? Сигурно в един момент ще започнете да "чувате" аргументите на продуцентите-партийци: "в най-богатите страни карат вляво (Великобритания, Япония, Австралия и т.н.); да се допитаме до народа; за народната воля няма табу; лъжат ви адвокатите на корпорациите, произвеждащи коли с ляв волан и т.н".

***

Е, в нашия случай продуцентите-партийци са избрали не движението по пътищата, а избирателната система уж на Великобритания или Франция, но най-вече тази на собственото си въображение – системата за гласуване "Шоуто на Слави". Оттук нататък задачата е проста. Шоуто ежедневно тръби:

- животът при старата избирателна система е нетърпим и то точно заради нея;
- всички богати държави използват системата "Шоуто на Слави" (невярно, но да не му връзваме кусур);
- Ако не приемете системата "Шоуто на Слави" ще стане чудо, Слави ще тръгне като Бареков по страната да вдига хората.

***

Комерсиализацията на недоволството върви ръка за ръка с комерсиализацията на патриотизма. Схемата е същата, партиите-медии са обикновено същите. Отново се пее "Стани, стани, юнак балкански!", но този път "опасността" идва не от избирателната система или от финансирането на партиите, а от нашествие от марсианци.

Те се промъкват през оградата на границата, разселват се между нас с цел да ни унищожат, крият се вечер по храстите. За да се предпазим, трябва да гласуваме за хора, които мразят марсианците и обичат да строят стени. Ако аналогията ви е неясна, заменете "марсианците" с "бежанци и мигранти" – бройката и на двете категории в България е статистически идентична (между 0-0.01% от населението).

***

През 1938 г. Орсън Уелс изкарал акъла на американците с радиопиесата "Война на световете" (по Хърбърт Уелс) за нашествие от марсианци. Днес на хората ежедневно им вадят акъла със същата технология. Подобни инструменти работят, когато в обществото вече има натрупана голяма страхова невроза. Истински страшното е, че след 38 година е последвала 39 г. А у нас вече имаме около 15% готови да ни защитават от марсианци и други опасности. В света днес, слава Богу, няма нацизъм и фашизъм. Но за сметка на това генераторите на виртуални опасности – медиите – са станали толкова мощни, че искрата може да пламне и без реална опасност.

***

Медиите на Пеевски отново се обръщат към новите победители в организиран боен ред (по старшинство из службите). Сега непосредствените им цели ще бъдат Плевнелиев и периферното дясно, но вече те славославят Радев, а след седмица, две – ще се насочат към Борисов. Първо към обкръжението му и малко по малко и към самия него. На Цветанов най-вероятно няма да му се налага да връща само часовници на Борисов.

***

Спасението понякога не е там, където го търсиш. При около 2 млн. души, гласували за Радев, за ГЕРБ може да бъде фатално въвеждането на мажоритарна система на следващите парламентарни избори. Ако се запази преливането на "патриотичен" вот към БСП на втори тур и ако се стигне до някаква предварителна договорка между БСП и "патриотите", ГЕРБ могат да се окажат в ситуацията на социалистите, когато въведоха 31 мажоритарни района и ги загубиха всичките.

От френския опит е видно, че при (мажоритарни) парламентарни избори непосредствено след президентски, спечелилият президентските печели и парламентарните.
***

Какво е малоумие на квадрат: 0 лева субсидия за партиите. Малоумие субсидията да бъде намалена до 1 лев – премахването й вече е нова степен. Човек се пита, а защо не я направят отрицателна - направо да си плащат партиите, за да съществуват?

***

Най-доволни от резултата от изборите могат да бъдат ВСС и Сотир Цацаров. И най-малката забежка на Радев към "румънския модел" беше пресечена в зародиш, въпреки широко-тръбената независимостта на генерала. Той обяви, че ще се допитва до Цацаров за всякакви реформи.

***

Моделът на февруари-май 2013 г. беше следният:

- Обръщане на медиите на Пеевски към очаквания победител;
- Изчистване на имиджа на БСП и ДПС;
- Овладяни служби и прокуратура;
- Очерняне на ГЕРБ, Плевнелиев и др.;
- Протести по страната, "Стани, стани, юнак балкански!";
- Безумни идеи за Велико народно събрание, промяна на конституцията, изборното законодателство и какво ли още не;
- Телевизии, раздухващи протеста и протестния вот.

***
Какво ще се случи след 13 ноември? Déjà vu или нов шанс за демокрацията? Аз съм скептик.