© Сакарнюз
Харманли, бежанският център в четвърътк
Реакцията на събитията в Харманли на Мария Спирова е от "Фейсбук". "Дневник" я препечатва със съгласието на автора
Харманли е инфектирана рана, защото ни удари по най-слабото място. Ужасът от отдавна изгубеното достойнство.
Хората в лагера не издържаха на унижението и бяха помлени. Пред нас, като общество на предалите се, на скършените, зейнаха гнусни въпроси, които нямат отговор, а само позорна присъда, ако можехме да се видим в огледалото поне за миг.
Защо толкова от нас не можаха дори за момент да се вживеят в конкретиката на случилото се, а забегнаха в жалейка за други слаби и онеправдани - пенсионерите и сираците? Защото пенсионерите и сираците са наистина неспособни да се организират, да се защитят. Ние се идентифицираме с именно тях - безсилните, премазаните.
Съкрушените мразят борещите се много повече от съкрушителите си. За тях не намираме милост, защото това би означавало да признаем, че нашите нещастия, барабар с техните, са наша пряка отговорност.
Големият въпрос за всеки от нас е прост:
Искаме ли, наистина ли желаем и страстно одобряваме, българската полиция да пребива цивилни, по какъвто и да е повод? Просто да суспендира правовия ред и да цепи глави наред, виновен, невинен, без значение?
Това ли е, което и ние, и афганистанците в Харманли, действително заслужаваме?
Искаме ли, действително ли желаем, държавните власти, смучещи нашите пари, да се гаврят с беззащитни хора като с животни и да им отказват елементарна медицинска грижа, да ги затварят като овце, само защото сме позволили на същите власти вече да го сторят с мнозина от нас?
Защо сме на страната на палачите си?
Защо търпим нетърпимото и изискваме от хора, успели да се спасят от невъобразими неща, да се предадат тук и сега, след като са се преборили да не бъдат смачкани у дома?
Толкова ли е страшно да се разпознаем в 18-годишно момче с окървавена глава, което иска от живота същите прости неща като нас? Здраве, топлина, свобода, сигурност, достойнство?
#харманли #тукасемълчи
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
