Обикновен цинизъм

© Юлия Лазарова

"Надявам се, че един ден здравият разум ще надделее и в България. Ще останем стожер на стабилността, няма да се подведем по всеобщата лудост, колкото и да е модерно, колкото и да е сладко за ухото."

Цитатът е от словото на премиера в оставка Бойко Борисов срещу популизма на тържествения конкурс за "Мистър и мисис Икономика 2016" онзи ден. А поводът за горчивия монолог бе популисткото искане на обединените патриоти за 300 лева минимална пенсия.

Ден по-късно, с окончателното гласуване на бюджета за 2017, "всеобщата популистка лудост" можем да я смятаме за победена.

Без да се церемони и да си слага маска на приличие - ето част от свършеното от управляващото мнозинство на ГЕРБ в едно заседание на парламента:

- Запази бюджета на Националната служба за охрана, същата, която пази и Ахмед Доган, и Делян Пеевски (ако все още ги пази, тъй като на всички питания на "Дневник" досега от НСО отговарят, че информацията е секретна, включително и колко струва на бюджета пазенето).

- Запази високия бюджет на Държавната агенция за технически операции, позната като службата по подслушванията, въпреки самодоказаната й неефективност (според всички статистики години наред едва 3-4 процента от подслушвателните операции дават годни за съда резултати);

- Остави досегашния размер на субсидията от 11 лв. на глас за парламентарните партии, въпреки клетвите на ГЕРБ и лично на Борисов, че волята на народа е глас божи. А над 2 милиона народ каза на референдума, че субсидията трябва да стане 1 лев. Управляващите не я свалиха и с 1 лев. Нещо повече: отказаха да сложат поне таван на субсидията, въпреки че големите партии държат на сметки в банките по над десетина милиона.

- Отряза с разработена предварително хитрост уж одобреното по-рано увеличение на субсидията за БАН и Софийския университет съответно с 10 млн. лв. и с 500 хил. лв.

Но да беше само запазването и рязането на пари...

Да беше спестила властта аргументите си (говора си), да махне човек с ръка на наглостта на числата.

Председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова обвини академиците, че "вместо да се молят за трохи от бюджета за заплати", трябвало да работят по проекти и да си спечелят заплатите през възможностите, които им дават еврофондовете. (Ах, еврофондовете... Тоталната зависимост на икономиката от еврофондовете, сред която си прокарва път и новият бюджет, е дълбока и широка тема, която се нуждае от отделен анализ.)

По-рано финансовият министър Владислав Горанов по повод протеста на учените пък им преподаде фундаменталния урок на пазара: "Застанете отвън и опитайте да продадете нещо, което никой не иска да купи. Ще седите цял ден", заяви им той. С нахалната логика, че е нормално, ако не изпълни преподадения урок, професорът в БАН да получава 750 лева заплата, а главният асистент - 550. Същият Горанов, който не можел да изхрани децата си с депутатската заплата, та затова напусна депутатската банка и отиде - казват - да поработи не в кои да е фирми, след което пак се върна в презряната и злеплатена политика, за да преподаде на академиците усвоената пазарна логика. (Ако Айнщайн беше изкарал на пазарния тезгях своята теория на относителността, щеше да умре от глад, репликира го взрив от постове в социалната мрежа.)

С две думи, това което се чу от властта в парламента само в едно заседание - при гласуването на бюджета, и преди това в обсъждането на проекта, не се побира в спокоен анализ. Аргументите им са арогантни и нагли, но не им пука.

В този смисъл Бойко Борисов може да бъде спокоен - неговата власт е популистка само когато ни плаши с бежанците, за да не питаме за трафика на мигрантите през страната, да забравим за високата корупция, прогнилите институции, върлуващото беззаконие, спряната съдебна реформа... Но не и когато разпределя бюджета. Тогава тя е само цинична.