© Георги Кожухаров
Бойко Борисов и други водещи фигури на ГЕРБ
Коментарът на проф. Николай Слатински е от "Фейсбук". Заглавието е на редакцията
Това, което напоследък много силно е приковало мисълта ми е свързано с острата необходимост от обществена равносметка за тежките последствия най-вече от процесите след 2010 г. у нас. Да, и след 2000 г. И след 1990 г. Но главно след 2010 г.
Ние живеем в царство на посредствеността
на простото и нерядко просташко мислене, на безпардонното и слабо грамотно управление на процеси на всички нива. Среднякът, илитератът, зле образованият, арогантен фелдфебел командори навсякъде. Той смята, че всичко му е ясно и да си началстващ е много лесно. Той централизира властовите ресурси, мрази знаещите и можещите, налага си фатмашки волята, затяга до пръсване дисциплината, мачка до унижение подчинените, гърчи се пред тези над него и дерибейства над тези под него.
В България това е стихийно бедствие
Спускат го с парашут или с псевдодемократичен избор и той се разпасва, развихря и разкомандва. Започва с вземане на страха у тези, които са му подвластни. Не се и опитва да вникне в същината на работата. И няма смисъл. Той не е от тук и е за малко. Това е само крачка в кариерата и полигон за растене нагоре. Затова гледа да отиграва ситуациите, да хвърля пясък в очите на по-големите босове и да оплита нови връзки с ония, които ще го изтеглят нагоре.
Фелдфебелщината днес е повсеместна
Фелдфебелският манталитет се е разплодил навсякъде. Свещена простота и свръхкариеризъм. Никакво владеене на съвременен мениджмънт и пълна липса на модерни управленски технологии. Груба сила и груб език. Арогантност, облечена във власт и Власт, парадираща с демонстративно презрение към интелекта. Подчинените са нищожества, които не трябва да виждат бял ден и да треперят на работните си места,защото всевиждащото око на Боса или подлизурковските очи на неговите доносници знаят всичко за всяка тяхна минута работно време...
България се превръща в диктатура на фелдфебелщината.
Тази диктатура дава нови и нови метастази
Насажда се от самите върхове на държавата и се възпроизвежда чрез перманентни мутации надолу, надлъж и нашир.
Това е една от главните причини да смятам, че ние трябва - като общество - да започнем да осмисляме какво се случва в нашата държава след 2010 г. и какви тежки последици има то за всички нас.
Дължа и държа да подчертая, че тези управляващи не са първите, които плодят подобна фелдфебелщина. Но техните ужасни грехове са поне два:
1. Те отвориха шлюзовете за нахлуване в управлението на всички нива и всички структури, вкл. в частния бизнес, впрочем, на простака, на некадърника, на посредствеността и дилетанта и това елиминира кадърните и професионалистите.
2. Те унищожиха институционалната култура в организациите и администрациите, а тя доскоро дисциплинираше, учеше и научаваше дори лаиците (пример са кадрите на НДСВ и ДПС преди години), задаваше стандарти и създаваше експертиза. Сега, с влизането на тези пълчища тя е разрушена и вече хаосът ражда анархия, а анархията ражда хаос.
Моите изводи може и да изглеждат твърде песимистични, но те са плод на безпощаден реализъм...
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
