Дневник
Анализът е от Седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика.
Като продължение на поредицата от статии за изпълнението на консолидирания бюджет в периода 2008-2015 г., която ИПИ публикува от средата на октомври, тази седмица фокусът е върху разходите за образование.
Въпреки натрапчивия рефрен, че средствата за образование са много малко, това е разходна функция, която бележи едно от най-големите увеличения в периода 2009-2015 г., макар и сравнително неравномерно. Така например за разглежданите осем години разходите за образование се увеличават с 43% или близо 940 млн. лв., като през 2015 г. достигат около 3,1 млрд. лв. Това обаче се дължи на огромното им увеличение през 2008 г. в размер на около 590 млн. лв., а през останалите години се наблюдават и понижения.
Като дял от бюджетните разходи те възлизат на около 10% през по-голямата част от разглеждания период, като през 2008-2009 г. достигат 11%, а през 2015 г. се свиват до 9%. Това е и другата заблуда около този сектор – въпреки че всяко правителство твърди, че образованието е сред водещите приоритети, предвидените средства като дял от бюджета са почти постоянни. Т.е разходите за други функции се увеличават по-бързо, което навежда на мисълта, че те са и по-важен приоритет за управляващите.
Ситуацията е малко по-различна, ако бюджетът за образование се съотнесе към БВП на страната. Такова сравнение показва, че отношението расте до 2009 г., когато достига близо 3,9% от БВП, след което се наблюдават две години на спад по време на усилията на правителството за фискална консолидация. В периода 2012-2014 г. отново се отчита ръст и тези разходи надминават 3,9% от БВП. През 2015 г. съотношението отстъпва до 3,5%.
Източник: МФ, собствени изчисления
Докато понижението на разходите за образование през 2010-2011 г. се обяснява със стремежа за фискална консолидация, то понижението им през 2015 г. буди изненада. Това се дължи почти изцяло на спада на средствата по европейски програми, а голямата част от тях са насочени към:
- осигуряване на достъп до образование и обучение;
насърчаване на иновациите и научно-развойната дейност с цел изграждане на икономика, основана на знанието;
разработване и изпълнение на стратегия за учене през целия живот;
транснационално и междурегионално сътрудничество.
И ако спадът на разходите за образование през 2015 г. се обяснява основно с по-малко европейски средства, то резкият им скок през 2008 г. се дължи на провеждане на реформи. Така например, тогава се въвеждат делегирани бюджети за училищата, които са съпроводени с ръст на разходните стандарти с 24%. Заедно с това в края на 2007 г. се увеличават заплатите в сектора с 18%, а от началото на 2008 г. те се дерегулират. Отпуснати са и допълнителни средства за компенсиране на нетния доход от въвеждане на пропорционално подоходно облагане, както и за прилагане на Национална програма "Диференцирано плащане".
Структурата на разходите в образованието също се променя значително през годините. Така например делът на разходите за ВУЗ се увеличава с около 4 пр.п., а разходите за детски градини нарастват с 2 пр.п., докато този на общообразователните училища се увеличава само с 1 пр.п. В същото време разходите за професионалните училища и паралелки намаляват заради по-ниски интерес към тях.
Източник: МФ, НСИ, собствени изчисления
Независимо от постоянно увеличаващите се разходи и насочването на повече средства към средното и висшето образование, ефектите от тези разходи не се виждат. Както вече писахме резултатите от висшето образование са далеч от желаното, а реформите при финансирането му не просто буксуват, а понякога са дори стъпка назад. Не е много по-различна ситуацията при средното образование, както се вижда от резултатите от международната класация PISA 2015. И докато при нея резултатите поне се покачват, макар и позицията ни в световната класация да спада заради по-голям напредък на останалите страни, то резултатите от матурите (които ще коментираме следващата седмица) се влошават през всяка следваща година. Започналата реформа в образованието (както в средното, така и във висшето) може би ще даде резултати, но те няма да са видими в непосредствено бъдеще, а пазарът на труда вече боксува при рекордна липса на подходяща работна сила.
Трудно може да се каже, че финансовият ресурс в образователната система е недостатъчен, но ясно се вижда как средствата не се използват по най-добрия начин. Ако тази тенденция продължи, пълният ефект от негативните резултати от нея ще стане ясен след години, когато реформирането на системата ще е още по-трудно и още по-скъпо.
vlado1978
Рейтинг: 575 НеутралноТо с коя ли сфера не е така. качеството даже в повчето случаи се влошава
neut
Рейтинг: 2758 НеутралноРазчита се на европейски средства и не се вижда националният принос за реформи във финансирането. Образованието не е първа грижа на политиците.
In the forest all animals are equal except a few that are more equal than the restkarabastun
Рейтинг: 7875 ЛюбопитноУчилищата ще се инспектират на 5 години от Национален инспекторат по образованието (НИО) – нов орган, който тепърва предстои да бъде създаден към МС. Все още не са ясни критериите, по които ще се правят проверките – те трябва да се уточнят в правилника за дейността на НИО, който следва да бъде подготвен от МОН…???
karabastun1@abv.bgxmm
Рейтинг: 1313 ЛюбопитноА защо?
Кой трябва да направи анализ и да преструктурира към правилно използване на разходите?
Все си мислех,че това е МОН.....
PETZL
Рейтинг: 724 НеутралноВсички даскали са се юрнали на авантата.Никой не го ебе образованието.Важното е проектчета да има и да капе парата.
99,9% от всички хора, умрели от рак, приживе са яли краставици.chicago514
Рейтинг: 2740 НеутралноСъщото положение е и в Зравеопазването - Милицията - Армията - Правораздаването.
tokkay
Рейтинг: 617 НеутралноНе зная кое се увеличава, кое се намалява. Дори и най-реномираните училища изнемогват заради недостиг на средства за елементарни неща.
No Pain No Gainnenad
Рейтинг: 459 НеутралноПоредната манипулативна статия. Защото се говори за абсолютните стойности на разходите, а не за международно приетия стандарт за оценка: дела от БВП. По този показател се движим в много тесни и винаги НИСКИ граници / между 3,2 - 3,9/. Само за сравнение - в повечето страни на ЕС тези стойности са между 4,5 - 7,9%, средно е около 5,5%.
При такова недофинансиране да се разсъждава дълбокомислено върху това, как увеличаването на разходите не водело до реално подобряване на ситуацията е чиста форма на малоумие - все едно някой да се чуди защо някой, който преди се е давел , когато главата му е била натисната на един метър под водата, продължава да се дави и днес, когато от спасителната повърхност го делят само 50 см....
Комедия! Разбира се, в ИПИ отлично знаят тези неща. И публикуват своите лъжи с една съвършено конкретна цел - унищожаването на българското образование!
Nil satis nisi optimum
Рейтинг: 552 НеутралноПоредно доказателство - и с пари не всеки може...
disclosure: "УКРАИНА, ГРУЗИЯ, МОЛДОВА не са Русия."Роси
Рейтинг: 9002 НеутралноТо и в здравеопазването е същото, черни дупки. Колкото и да налееш, ще потъне, а ефект , никакъв.
deaf
Рейтинг: 2686 НеутралноКогато се въведе това в образованието,тогава ще прокопсаме:
www.iskamdaznam.com/finlandiya-premachva-uchebnite
И когато почне да се изучава безсмъртният Георги Марков.
полувишис
Рейтинг: 287 НеутралноНе се увеличават разходите за образование.
http://labs.capital.bg/201601/agentite-dnesА разходите на някакви институции, под косматата мишница на образователнито министерство...
dtd
Рейтинг: 584 НеутралноЗа мен е грешно схващането, че като се дават повече пари за образувание то автоматично става по-добро. Там е като навсякъде в държата има корупция и некадърност. Вижда се по съдържанието на учебниците и учебните програми. Много повече зависи от учебните и университетски програми и от това кои са учители и преподаватели и колко образовани са. Особено внимание трябва да се обърне на съобрзяването на материала и натоварването на децата с възраста им. А защо не се коментира дисциплината и насилието в училищата, причините за него и мерките които ще предприеме държавата. Как няколко стотин млн. ще спрат насилието, причината за него липсата на пари ли е? Ако не е то тогава как парите ше решат този проблем.
Sofianeclone wolf
Рейтинг: 2692 Неутрално[quote#0:"Статията"]Разходите за образование се увеличават без особен ефект за качеството му[/quote]
ТРОЛЕТАРИИ ОТ ВСИЧКИ СТРАНИ! ОБЕДИНЯВАЙТЕ СЕ!Етническия състав на учениците също се променя!
Сори, ама според изследователите Рачард Хърнстейн и Чарлс Мъри, в тяхната книга "The Bell Curve", си доказват, че цвета на кожата има значение!
Достъпна е и на pdf!
https://lesacreduprintemps19.files.wordpress.com/2
Така, че си е изливане на вода в пясък!
himler
Рейтинг: 568 НеутралноИма незнам си колко броя университети с почти всичките им ректори милионери! -- ХТМУ, МГУ, УАСГ, ВТУ, ТУ (известни с голямата си корупция). Излишни _библиотекарски, съобщенията, университетите в Габрово, Сливен, Ямбол и т.н.т.
Например в ХТМУ има факултет металургия с 10 студента и над 30 преподаватели (на един студент професор и половина). В УАСГ въпреки трудностите с финансирането новият ректор измисли нова специалност със записани 5 студента, висшето строително училище в Суходол (което копира някои специалности на УАСГ) няма студенти (под 50% от отпуснатите им места). В ТУ също "мъртви" специалности, така е и в РУ, където преподавателите ходят по селата да търсят студенти, ВТУ си похарчи всички пари и от фалит ги спасиха само допълнителните няколко милиона отпуснати от Бат Бойко!
А колко нещя има, които не знам и не съм описал...
Е няма как да има висще (че и низше) образование в България
dobrich
Рейтинг: 1328 ГневноЩото е най лесно да се дават едни пари в нереформирани сфери....Аз давам, аз вземам, аз разрешавам, аз не разрешавам, аз пускам, аз спирам.....Пък накрая аз не съм виновен, те другите ни прецакаха!?
Nimart
Рейтинг: 4483 ЛюбопитноОстана ли град в България без ВУЗ?
dorn
Рейтинг: 1239 НеутралноТо оставаше и да си стоят на едно и също ниво. Естествено че се увеличават но в абсолютни стойности. Това е все едно дадено семейството да протестира че му повишават наема за квартира без собственика да повишава качеството на имота.
Натиск, постоянство и търпение.penetrating
Рейтинг: 10772 НеутралноБъдещето е несигурно и затова има промяна в генеричния код на българите предвид голямата емиграция в чужбина. Не трябва да се обвиняват само бюджета, училищата, програмите и учителите - децата се променят, а резултатите измерват тези, които са останали в класните стаи...
Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David HilbertАко се обвинят политиците, че засилват емиграцията, тогава обвиненията ще са верни.
atmanpg
Рейтинг: 2069 НеутралноРеформи от типа "дайте да налеем едни пари", водят до ВЛОШАВАНЕ на състоянието в сектора.
Тук има нужда от генерална промяна на правилата по които се провежда учебният процес, а не от пари.
Само две-три вътрешни правила да с въведат и образованието ще дръпне нагоре, но няма желание за това.
Много по изгодно е да бъде организация за източване на пари от държавата и родителите.