
© Георги Кожухаров
Слаб (2) без право на поправителен - оценката на Евгений Дайнов за втория кабинет на Борисов. За президента Плевнелиев - отличен
Каква е добрата новина на годината
a) Катастрофалната загуба на ГЕРБ на президентските избори, която демонстрира, че хората по места надмогват страха от тормоза на местните ГЕРБ феодали и вече си връщат за унижението.
б) Оставането (забелязано от всички, включително от продавачите на пазара в Дряново оня ден) на Радан Кънев в политиката като глас на разума плюс поемането на подобна роля от нови говорители като Христо Иванов и Кристиан Таков.
Коя е лошата новина
а) Че към мястото на ГЕРБ във властта се е засилила една (отново) нереформирана БСП.
б) Че българският патриот-фашизъм (местният вариант на световния популизъм) очевидно расте като влияние.
Личност/ личности на годината?
- Христо Иванов – първият министър, употребен от месомелачката на ГЕРБ, който не се оттегли с хленч в мрака, а застана на принципни (и постоянно споделяни с публиката) позиции, не се уплаши от главния прокурор Цацаров и накрая заяви нова политическа перспектива.
Откъде идват заплахите за страната?
- От вътрешния популизъм, бързо прерастващ във фашизъм, както и от отдръпването на света от Просвещението и постепенното му потъване в популисткото блато. Заспиването на разума ражда чудовища – а в момента разумът заспива и у нас, и по света.
Оценката ви за втория кабинет на Борисов?
- Направи устойчив опит за окончателното феодализиране на обществото, т.е. за заместването на равенството и свободата с подчинение и неравенство (всеки да си има господар). По пътя към феодализма мина като валяк през малкия и средния бизнес, паралелно с това заграбвайки по-атрактивни бизнеси по брутален начин – да се знае кой е силният. Борисов взе решението да запази и доразвие "модела КОЙ", за чието сриване беше избран. Затова си получи бунта на президентските избори.
Във външнополитически план – смехотворни опити за "балансиране" между "големите", все едно сме в края на XIX век и никога не е имало международно право, ООН, ЕС и НАТО.
Слаб (2) без право на поправителен.
Оценката ви за президента Росен Плевнелиев?
- Неочаквано се оказа устойчив – в точно обратната на Борисов посока. Докато Борисов буташе нещата към някакво разбойническо-главатарско средновековие, Плевнелиев отстояваше ценностите на западната цивилизация, на модерния ред и на Просвещението. Заставайки в противовес на всичко, олицетворявано от Борисов, Плевнелиев успя да играе негов контрапункт; и в решителна степен обезсили опита за запазване на "модела КОЙ" като дефолт състояние на страната. Представяте ли си президентът да беше Цв.Цв.?
Отличен 5.50 (свалям половин бал заради невнятния флирт със ски мафията).
Оценката ви за главния прокурор?
- Опитва се да вземе цялата власт – да стане Ришельо, т.е. реален господар на страната. Няма да му се получи – не е на онова ниво, на което би му се получило. Смайващото е, че не си е направил изводите от съдбата на Цветан Василев, който също искаше да става Ришельо, преди да бъде сритан и отпратен.
Какво ви изненада през 2016?
- Това, че историята излезе от своето русло. Досега знаехме: всяка лудост, родена в континентална Европа, намира отпор в Англия; откъдето впоследствие тръгва възраждането на нормалността (в последните стотина години – с помощта на Америка). Този път популистката лудост мина като танк през Англия (Брекзит) и дори завладя Америка (Тръмп). Този път ще трябва да се оправяме сами.
Промени ли се нещо тази година и какво си струва да се запомни/да научим от 2016 г.?
- През тази година видяхме ясния избор - да пазим Просвещението или да потънем в мрака на някакво ново средновековие/фашизъм/фундаментализъм и да горим вещици на площадите. Това е изборът и той трябва да бъде направен, в едната или в другата посока. В този смисъл наистина сме в края на дните.
Четете всеки ден в "Годината" още оценки за 2016, истории и портрети със смислени и интересни хора.
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.