Вам мир (краят на няколко бежански истории)

В лагера в Харманли

© Преслужба на Министерски съвет

В лагера в Харманли



Това е последната част от разказа на Иван Димитров. Първа част може да прочетете - тук, а втора - тук. Представлението "Мир Вам" излезе преди месеци, а моята пиеса "Вам Мир" най-вероятно никога няма да бъде написана. За късмет обаче се появи този текст, в който успях да вложа малка част от историите, с които се сблъсках по време на работата си по този проект, написа той за "Дневник".


През следващите десетина дни в София посещавахме територията на Женския пазар, където отново изскочиха интересни истории. Имаше бивш генерал на Садам Хюсейн, който вече говореше български. Имаше сириец, установил се отдавна в България с млада жена - скорошна сирийска бежанка. А друга преломна среща беше със сирийка с български корен, която обаче не говореше нашия език. На нейната история ще се спра и мисля, че ще разберете защо.


Тя не била родом от Сирия, но се омъжила за сириец и се преместила да живее в тази страна. В началото й било трудно, защото културата била много по-различна. Мъжът й я уверявал, че рано или късно ще свикне. В първите месеци, например, на него му се наложило да пътува и тя останала сама в жилището им. На вратата й се звъняло, но на нея не й се общувало с никого, затова не отваряла. Накрая пред вратата й се вдигнала такава глъчка, че тя била принудена да се покаже пред хората и да им обясни. Хората отвън били загрижени. Казали й, че знаели, че мъжът й не е при нея и се притеснили дали тя е добре. Казали й, че тя е нова, до някаква степен чужденка в техния свят, но не трябвало да се притеснява.




Те я разбирали и искали да й кажат,
че сега те, съседите, са нейното семейство тук
и ще й помагат с каквото могат


След това дошла войната, тя имала две деца (син и дъщеря). Оказала се в един от най-бомбардираните градове. Навън се стреляли, хвърчали бомби, а на цивилните жители им било забранено да излизат, за да нямат проблеми. Тогава дъщеря й започнала да получава паник атаки. Тя била болна и се нуждаела от успокоителни, но хапчетата свършили. Лекарят бил близо, на една-две преки разстояние, но било немислимо да се излиза по улиците, защото било адски опасно. Затова тя напила дъщеря си с водка. Представяте ли си? Ей така, напила дъщеря си. А после, колкото й да не й се искало, осъзнала, че трябва да избяга от войната и го направила. Дала сума ти пари на каналджии. Първо на такси да я изведе от града. После се добрала малко по малко до България. Сега тя била тук с двете си деца.


А в един момент изпитала неистово желание да се върне, за да вземе някакви неща от апартамента. Била го напуснала рязко (ако може така да се каже). Притеснявало я, че там имало много ценности. Мъжът й някак се съгласил да я пусне да се завърне сред разрухата, макар и за кратко, за да вземе ценности, които да могат да продадат. Така тя си хванала едно такси, което я отвело до покрайнините на града. Каква била изненадата й, когато се прибрала! По улиците на града често пъплели някакви хора, с които тя много-много не си общувала. Този път било различно. Прокудените и аутсайдерите я посрещнали като вестител от външния свят. Обградили я, поздравявали я. На къщата й липсвала единствено една част от покрива. Тя влязла вътре, даже предварително си била направила списък. Но каква била изненадата й, когато вместо да вземе неща с физическа стойност, тя се разчувствала. Вместо пръстени, взела бебешкото одеялце на сина си. Напълнила багажа си с такива неща, материалните ценности оставила. Когато се върнала при съпруга си, той щял да я убие.


Затова ли рискувала живота си? За едно детско одеялце?


Най-голямата мъка в живота на тази жена беше положението на Сирия и как тя видяла как войната променя хората. Въпреки цялата си любов към страната, тя беше категорично решена, че никога няма повече да се върне да живее там. Дори ако положението се оправи. Това нямало значение, защото тя вече била видяла страни от характерите на хората, която войната с дивата си варварщина изкарала от тях.


Междувременно ние пуснахме обяви във "Фейсбук, че иракчанинът си търси работа. Беше открил възможност да преподава фитнес в Националния стадион "Васил Левски", където му бяха дали не особено добри часове (10-11 или нещо подобно). В крайна сметка въпреки опитите ни да му помогнем с изявления в стила на: тренирайте с бежанец, нещата там не се получиха. И той се върна в Харманли, смятайки този опит за неуспешен.


Ходихме още веднъж в Харманли. Още преди да стигнем дотам, разбрахме, че има развой (а може би дори и обрат) с нашия приятел иракчанина. Той много се беше обезкуражил от положението, в което се намираше. На сирийците много по-лесно и бързо им даваха статут на бежанци. По закон решението трябвало да излезе в рамките на 2-3 месеца, но след два месеца той се осмелил да попита как се движат неговите неща. Казали му, че документите му току-що (след два месеца!) са изпратени в Агенцията по бежанците в София. Тъкмо тогава той вече беше свършил и парите. Имаше проблеми в отношенията с жена си, на която май не й понасяше тяхната отдалеченост.


На него просто нещо му щукнало.


Знаел, че по закон няма право да напуска България,
докато не му стане ясен статутът, но го свило и решил да премине нелегално границата,
за да се види с жена си и да я успокои


Опитът бил неуспешен. Хванали го, но добронамерено му обяснили, че така само си създава проблеми. Вкарали го за три дни в лагер от затворен тип (който по думите му си е истински затвор). После го пуснали.


Отново отидохме в Харманли. Да, събрахме още истории, но вече чувствахме, че имахме гръбнака на бъдещото представление. Разполагахме и с видео клипове, снимани от оператора, на които сирийският кюрд, иракчанина и сирийската жена разказваха своите истории. Идеята беше да ги оставим в представлението сами да се изкажат.


За мен най-впечатляващият момент беше интервюто с иракчанина, което беше снимано, когато го докарахме към София. Беше в "Червената къща". Там той говори за проблемите си, за бягството. Спря се и на това, което постоянно чувахме – по думите му ислямът бил мирна религия и онези, които го изопачавали и го приемали по войнстващ начин, не били истински мюсюлмани.


Но гвоздеят (и най-тежката част от интервюто) беше личната история как на вратата му чукали военните, може би искали да го откарат някъде и той никога да не се върне. Той се изплашил, не им отварял, а накрая те разбили вратата. Точно в този момент от другата й страна била невръстната му дъщеричка. Вратата се строполила върху нея и я затиснала. Той видял как крехкото й телце се пречупило, как тя беряла душа и не бил в състояние да й помогне. Издъхнала скоро след това.


Докато ни разказваше за нея, той замълча, а после бузите му се обляха в сълзи. Страшно е да гледаш как толкова физически здрав мъж плаче. Той беше вперил поглед в земята. Продължаваше да мълчи. Личеше си, че чувства вина. Ако не беше той, ако не го бяха погнали, тя щеше да е жива, нали? Няма по-тежко от това един родител да загуби детето си. Децата трябва да умират след родителите, такъв е редът в света, но този ред често се разпада пред все по-хаотичния и объркан свят.


А войната – това не може да се опише


Никой не искаше да ни я опише. Но ние я виждахме в очите на хората. В сълзите на иракчанина. В липсващата ръка на сирийския кюрд. В зачервените очи и треперещите пръсти със запалена цигара на сирийската бежанка с български произход. Така е то. Война.


Колко още истории намерихме, няма да разказвам. Репетициите на представлението трябваше да започнат скоро, когато лични неща ми попречиха и така и не успях да помогна на Неда за завършването на текста. Това е причината името ми да не го пише на флаера на представлението като драматург. Там пише, че идеята е моя и на Неда Соколовска. Неда ме беше помолила да напиша втори театрален текст, който да представи само българската гледна точка към проблема. Да се опре само на интервютата с наши сънародници. Тази ненаписана пиеса трябваше да се казва: "Вам Мир" (представлението се казва "Мир Вам"). Но аз така и не написах тази пиеса. Може би не е бил моментът. Може би не съм правилният драматург, не знам. Но ето, рано или късно тези истории излизат наяве и аз съм много щастлив, че мога да ги споделя с читателите на "Дневник".


Тъкмо личните истории помагат
да се върне образът на човешкото в бежанците


Само така бежанците няма да се поредното обобщение, поредното неразбирателство. Да, не всички разбират този проблем по начина, по който го разбирам и аз. Но здраве да е.


Междувременно сирийският кюрд е успял да се добере до Германия. Сирийската съпруга най-вероятно продължава да живее в апартамента си близо до известен столичен хотел и да пуши цигара след цигара с треперещите си ръце. Иракчанинът вече има работа в София и най-сетне е успял да докара жена си и децата си в България и съм сигурен, че това го е направило много щастлив.


Представлението "Мир Вам" излезе преди месеци, а моята пиеса "Вам Мир" най-вероятно никога няма да бъде написана. За късмет обаче се появи този текст, в който успях да вложа малка част от историите, с които се сблъсках по време на работата си по този проект.


Не искам да казвам какво е мнението ми за бежанската криза. Предпочитам да замълча и да оставя историите да говорят сами за себе си. Не искам да давам оценки, защото нямам самочувствието, че моето мнение е единствено вярното. Всъщност това, в което безусловно вярвам, е именно липсата на вярно мнение.


По днешни данни от Уикипедия днес на Земята съществуват 7.3 милиарда верни мнения,
а броят им ще продължи да се покачва


Единственото, което не трябва да забравяме, е, че всички сме хора. Че каквито и определения да ни лепват, ние носим своите истории. Че това приключение, наречено живот (понякога светло, друг път – тъмно), е една безспирна среща с другите, различните. Един постоянен обмен на опит. Все пак съпреживяваме една планета. И колкото и да сме различни, сме земляни. Така е то. Да, ние сме с различни култури, от различни националности. Но това не ни пречи да си общуваме, нали?


Първа част може да прочетете - тук, а втора - тук.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

Коментари (16)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на bitaka
    bitaka
    Рейтинг: 470 Любопитно

    честно някой чете ли я тая сълзлова история? аз бих им кзал "вам със здраве" и дано тая година папта не целува арабски крака ,че виждте кво получаваме в замяна....

    харпун
  2. 2 Профил на Grizacha ot Razgrad
    Grizacha ot Razgrad
    Рейтинг: 572 Гневно

    Много добре измислено и скалъпено да се трогнат душите на тези които не знаят истината.

  3. Оня пущил сама жена си да се върне при положение, там има война. На другия пък детето било смазано от врата?
    Изобщо какви са тези глупости и има ли кой да повярва на тях?

  4. 4 Профил на Мойше! Толкоз!!!
    Мойше! Толкоз!!!
    Рейтинг: 887 Неутрално

    [quote#3:"Wornoxmaniak 🙄"]Оня пущил сама жена си да се върне при положение, там има война. На другия пък детето било смазано от врата?
    Изобщо какви са тези глупости ... [/quote]

    Не са глупости, а непознат за повечето четящи..."местен манталитет"

    Пътува някакъв западняк през пустинята с джипа си, и вижда малък керван-напред Айшето, после щерките и, после магарето, а след него-Мохамад.

    Западнякът пита Мохамед-защо ти не си начело на кервана, както повелява твоят адаш-пророка Мохамед?
    --Щото по времето на пророка не е имало противопехотни мини-му отговаря захилен днешния Мохамед!

    Иначе питаш правилния въпрос:

    [quote#3:"Wornoxmaniak 🙄"] На другия пък детето било смазано от врата?
    Изобщо какви са тези глупости и има ли кой да повярва на тях? [/quote]
    Това за детето го вярвам, щото съм го виждал ЛИЧНО десетки пъти (като ми го казаха да го очаквам-не вярвах): Арабин-мюсюлманин НИКОГА няма да отвори сам вратата на двора си/къщата си на непознат, той ще прати жена си или някое дете да направи това. Изключенията бяха САМО християните и друзите в Ливан.
    До коментар [#3] от "Wornoxmaniak 🙄":

    THOSE ARE MY PRINCIPLES! AND IF YOU DON'T LIKE THEM...WELL, I HAVE OTHERS, TOO!
  5. 5 Профил на pupil24
    pupil24
    Рейтинг: 264 Неутрално

    Авторе, поне днес имай малко срам! Или може би това трябва да го кажа на редакцията, която се енадявало на този ден хората да са по-разнежени и да са изключили мозъците си и да следват емоциите.

  6. 6 Профил на Ciaran
    Ciaran
    Рейтинг: 547 Неутрално

    А историята на някой атентатор няма ли да чуем? Или тези, които идват в България са само душички?

  7. 7 Профил на marina1981
    marina1981
    Рейтинг: 213 Неутрално

    Вървете си с мир.
    Може да си гостуваме,помагаме,уважаваме,но да се придържаме към библейското"махни си крака от дома на съседа,за да не те намрази той".
    Важи и за вас,и за нас.

  8. 8 Профил на Натътрузен десебар, слуга на БСП
    Натътрузен десебар, слуга на БСП
    Рейтинг: 984 Неутрално

    А оргазмичното кафе ме дразни. Сменете картинката.

    Няма шики-мики.
  9. 9 Профил на Натътрузен десебар, слуга на БСП
    Натътрузен десебар, слуга на БСП
    Рейтинг: 984 Неутрално

    [quote#3:"Wornoxmaniak 🙄"]На другия пък детето било смазано от врата? [/quote]

    Тука ептен недомислено. Той се криел, но видял как вратата затиснала дъщеря му. Но пък ония дето я разбили, не са видели него.

    Няма шики-мики.
  10. 10 Профил на Vladimir St Radoslavov
    Vladimir St Radoslavov
    Рейтинг: 8 Гневно

    Доживяхме до края ... дано "афтора" не реши все пак да продължи в стила на "турксите сапунки". Аз не подкрепям неговото разбиране за имигрантите нарочени за бежанци заради политичската коректност в ЕС

  11. 11 Профил на ban
    ban
    Рейтинг: 647 Неутрално

    Ами разкажете ни и кой воюва в тези страни! Путин ли нападна ирак, заради фалшиви обвинения, или афганистан се управлява путин! Казвайте цялата истина!

  12. 12 Профил на Vladimir St Radoslavov
    Vladimir St Radoslavov
    Рейтинг: 8 Неутрално

    До коментар [#1] от "bitaka": "мир вам" и връщайте се там от където сте дошли !

  13. 13 Профил на zzatke
    zzatke
    Рейтинг: 264 Неутрално

    така се заработват хонорари от дедо дьорo шварц /сатаната 'сорос'/...

    reddit.com/r/The_Donald/
  14. 14 Профил на lil_alex
    lil_alex
    Рейтинг: 1025 Неутрално

    То бива коледно, ама все пак един журналист трябва да е скептичен до болка. Ама как така я обичаше тая дъщеря? Ама какво правеше зад вратата? Защо не я скри първо?

    И викате тия тука са като нас, дето треперим на децата да не изядат 5 грама глутен повече, пишем им Детски Дневник сакън да не поскучаят през уикенда...а на този Путин му е виновен, че не си пази дъщерята (или дори преднамерено я е изложил на опасност).

    Сори, ама не знам как може човек да е стигнал до зряла възраст, без да е разбрал безспорния факт- мъжете от арабския свят лъжат. Лъжат така, както дишат, и сами си вярват. Културна особеност.

  15. 15 Профил на pupil24
    pupil24
    Рейтинг: 264 Неутрално

    До коментар [#14] от "lil_alex":

    Само да добавя, че не са само мъжете - и жените им лъжат.

  16. 16 Профил на marina1981
    marina1981
    Рейтинг: 213 Неутрално

    Вярвам в написаното и затова смятам,че съжителството с тази култура е вредно за нас.
    Всякакви опити да ги обгрижваме,интегрираме,изхранваме,спасяваме,образоваме,хабят времето и енергия,които дължим само на себе си и семействата си.
    Вместо благодарност,получаваме тяхната омраза и бомби заради вмешателството си в живота им.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK