Честита Нова 1917

Честита Нова 1917

© Jason Reed, Reuters



2017 г., а се усеща като 1917 г. Като че ли някой е измислил машината на времето и тя действа наобратно. Пиршествo на национализмa и реставрация на авторитаризма. Ситуацията е като в Оруеловата "Животинска ферма" – култ към личността, безметежна пропаганда и терор. Книгата е художествена алегория на Октомврийската революция, за чиято 100 годишнина през 2017 г. Путин вече издаде указ за честване.


2016 г. наистина е повратна точка. Преди всичко за либералната демокрация


Атаките срещу нея идват от две страни: веднъж от национализма, който черпи от т.н. политики на идентичност под формата на щурм срещу малцинствата и втори път от неолиберализма като идеологическа шапка на отчитането на печалба за капитала на всяка цена, дори и тази цена да са дълго отвоювани права и свободи.




Наслагването на тези две паралелни линии води до логичните си кулминации. Фукуяма публикува статията America: The Failed State в края на преломната 2016 г., в която посочва като главен проблем за поляризацията в американското общество нарастващото неравенство. Неравенство, което обезвласти мнозинството и даде политическо гориво на Господаря на Туитър, който им обеща, че ще ги направи отново велики. Поляризация, която беше характерна и за Европа.


Референдумът за излизането на Англия от ЕС и заявките на Тръмп за отръпване на САЩ в НАТО притисна европейските политици да предприемат необичайни мерки. Военните министри на Франция и Германия излязоха през ноември с план за обща военна отбрана на ЕС, който предвижда отделянето на огромни средства за въоръжение. Сигнали за подкрепа към плана изразяват Испания и Италия. Политическата 2017 г. обаче ще е тест за европейските общества, тъй като предстоят избори в Германия, Франция, Италия и Холандия. Дали ще се запази европейският социален и политически модел или ще се върви към дезинтеграция, за която вече се обявиха Марин Льо Пен и Герт Вилдерс предстои да разберем.


Структурно икономическо неравенство, военни конфликти и въоръжаване на Стария континент, управляващи диктатори.


Предпоставките за революционна година са налице. Къде е България в тази съвкупност?


Първият път, когато политическата система в България буксуваше дойде един генерал. През януари идва друг генерал – отново в момент на политически вакуум. Президентските избори у нас бяха шок за системата, след който още в първите дни имаше конвулсии. ГЕРБ падна тежко и реши да повлече със себе си останките от Реформаторския блок, като изкара жаждата им за власт публично. В агонията си Борисов изглежда решен да сложи край на опита за пропукване на статуквото с подкрепа за въвеждането на мажоритарна система с абсолютно мнозинство в два тура. Проблемът е, че ИК за референдума постави идеални цели: личности в политиката, отваряне на партиите, отчетност в действията на политиците, но предлаганият инструмент ще доведе точно до обратното: бетониране на статуквото, огромна властова дистанция, ниска представителност и като цяло политическа дисфункционалност.


Политическите партии отсъстваха от дебатите за референдума, забравяйки че освен да печелят избори те имат и функции по политическото ограмотяване. Пространството се зае от


Главния прокурор, който очевидно преборил престъпността подхвана избирателната система


Проблемите под повърхността обаче са далеч по-сложни. Преходът, чийто дизайн през всички тези години е изключително и само неолиберален, без значение какви правителства идват на власт, има за резултат общество, чиято социална структура е като на държава от третия свят. Хранителна среда за диктатура, която при нас минаваше под формата на мек авторитаризъм, който сега ще се предложи на публиката като загрижен патриотизъм. Истината е, че както и да го наричаме, България е пленена държава, при която институциите са под диктата на центрове за подготовка на решения извън легитимните и публични институции, които просто се официализират през държавните органи. Корупцията, в тесен и широк смисъл, е етосът на политическата ни машина. Дори и членството в Европейския съюз не пречи на олигархичната клика да оперира безпроблемно.


Здравеопазване, образование, национална сигурност и т.н. са системи, обградени и изсмуквани от срастването между държава – обществени поръчки – организирана престъпност – политически партии. Домогването до законодателната и изпълнителната власт на хора, чиито основен мотив за влизане в политиката е просто, за да живеят по-добре, не може да даде необходимата сила за изчистване на тази желязна зависимост.


При разрастващ се популизъм, темата за корупцията ще бъде изтласквана от политическия дневен ред


Разбирането, че единствено независима и ефективна съдебна власт може да служи като бариера за защита на публичния интерес следва да се пренесе от гражданското в политическото поле.


2017 г. е година, в която 44-то Народно събрание ще трябва да избере до 3 септември половината от състава на Висшия съдебен съвет, чийто мандат изтича на 3 октомври. Другата половина се избира пряко на общи събрания на магистратите. Изборът на членове на ВСС от парламентарната квота за първи път ще бъде с квалифицирано мнозинство от 2/3, по подобие на избора на инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет. При гласуването на ИВСС обаче депутатите показаха как точно решенията са взети извън сградата на НС като без проблем избраха 10 човека за инспектори без да отделят и една секунда за дебати по мотивацията, професионалните и морални качества на кандидатите. В условие на предсрочни парламентарни избори е от първостепенна важност да се изиска от политическите партии да съобщят по какъв начин смятат да извършат процедурата по номинации на членовете на ВСС. За да се хвърли светлина върху това кой е източникът на влияние върху народните представители по отношение конкретните номинации на съдии и прокурори е необходимо да се изиска осветляване на процеса като в хода на парламентарната процедура по избор в мотивите се посочва по какъв начин народният представител или парламентарната група е взела решение да номинира един или друг магистрат.


Ако съдим по "решителността", с която мнозинството във ВСС взема безпринципни решения и солидното прокурорско лоби нищо чудно настоящият състав на съдебния съвет да направи всичко възможно да избере следващия председател на Върховния административен съд, тъй като мандатът на Георги Колев изтича на 15 ноември. Във ВАС се гледат делата по обществените поръчки и е логично, че натискът за тази процедура за избор ще е огромен. Последният елемент от тази процедура е указът, който се издава от президента.


Новоизбраният президент вече няколкократно заяви, че съдебната реформа и борбата с корупцията ще е основна тема на президентската му администрация. Тепърва предстои да видим дали стандартите за публичност, прозрачност и отговорност на ВСС и Румен Радев ще съвпаднат.


2017 г. ще е година, в която обществото ни ще трябва да се справи с огромни предизвикателства


Преди обаче да можем да плуваме редом до останалите в новия световен хаос, ще трябва да подредим собствените си институции. Опасността да бъдем изхвърлени от процесите в ЕС на фона на все по-силна политическа интеграция в сърцето на Европа и Еврозоната за сметка на периферията е голяма. 2016 г. беше тежка, но 2017 г. крие далеч по-взривоопасен за България момент – да пропусне възможността да се измъкне от задушаващата прегръдка на корупцията.


Теодор Славев работи в Български институт за правни инициативи (БИПИ).


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK