Денят след годината, в която промяната дойде

Радан Кънев - лидер на ДСБ, в парламента

© Юлия Лазарова

Радан Кънев - лидер на ДСБ, в парламента



"Дневник" препечатва текста от блога на Радан Кънев "Записки на реформиста"


Нова година е време за равносметка и пожелания. Годината, която си отиде, беше тежка, а очакванията за тази, която дойде, не са за цветя и рози.


2016-та беше година на огромна промяна. И не точно тази, за която се борехме през последните две-три десетилетия. Беше - простете шаблона - краят на "нашия" свят, какъвто го знаем - консуматорски задоволен, относително мирен и вечно недоволен, че Раят не е дошъл на земята. Връщане към болезнената реалност, че Адът е много по-близо до нас, а човешките общества и силите, които ги ръководят, са по-склонни на лесно разрушение, отколкото на труден и упорит градеж. Че хората, на които е обещан непостижим земен рай на лесно богатство и безплатен мир, съвсем естествено изливат разочарованието си в различни форми на отхвърляне и насилие, а не в глобален уудстокски фестивал на цветята. Че 1968 г. е преди всичко годината на Офанзивата Тет, убийството на Мартин Лутър Кинг, смазването на Пражката пролет и още десетки трагедии, а не повечко трева и секс. И половин век по-късно светът може да е станал по-добро място за мнозина, но не е измислил и няма да измисли ваксина срещу фанатизма, диктатурата, неравенствата, глада и омразата.


И докато Западът затъваше в служебни мечти за безкласово, безрасово, безрелигиозно, безпроблемно и безконфликтно общество, сякаш покойният Джон Ленън е взел властта, стъписано откри, че болестите на човечеството съвсем не са излекувани. Напротив - развиват се бурно вътре в свободните държави и намират солидна опора в множество техни граждани, които се раделят с илюзията за края на историята, окончателната победа на либералната демокрация и непогрешимостта на глобалния капитализъм.




2016 г. отбеляза счупването на два консенсуса в Западния свят. Избирателите ясно отмениха консенсуса от Маастрихт за вечно разширяващата се и всичко интегрираща Европа, която налага безспорен политически и икономически модел не само над цялото постсъветско пространство (в перспектива - дори над Русия), но и над целия Близък изток (включително чрез приемането на Турция в ЕС и специални отношения за цялото Средиземноморие). Още по-категорично беше отхвърлен и т.нар. Washington consensus по отношение на икономическите политики, водещи през последния четвърт век. По-категорично, защото отхвърлянето на консенсуса беше основен елемент от програмата, с която Тръмп проби "ръждивия пояс" в американския север и взе властта в самия Вашингтон.


Промяната на Запад - от Америка до България - дойде като силен демократичен рефлекс на разочарование от доминиращата последните десетилетия политика. Той може да не ни харесва, но да го отдаваме на глупост, необразованост или елементарна заблуда е фатална грешка. Много рисково е и да прилагаме обичайните двойни стандарти - да наричаме демонстрацията на десетки хиляди срещу климатичните промени "протест", а вотът на десетки милиони срещу обедняването на семействата им и повишеното усещане за лична и обща несигурност - "популизъм".


Промяната е вече факт. Стои обаче въпросът в каква посока ще поеме Западът. И преди всичко - как това ще се отрази на България?


1. Европа няма да остане същата.
На първо място, управлението на Съюза не може да остане толкова отдалечено от гражданите. Безкрайната и неясна процедура по вземане на решения е неразбираема за 90% от гражданите, отчуждава ги и ако не бъде коригирана, Брекзит ще бъде само стъпка от политическия разпад на континента.

На второ място, валутната и икономическа политика на ЕС са обречени - още политическите титани на 80-те предупреждаваха, че валутен съюз без обща данъчна и стопанска политика е опасен, а в перспектива - невъзможен. Днес срещу него се бунтуват и богатите "донори" от север, и фалиралите "получатели" от юг.
На трето - общата политика по миграция и сигурност трябва или да бъде отменена, или най-сетне да възникне. Мигрантската криза е само едно от лицата на проблема и тя няма скоро да бъде преодоляна. Но също толкова траен и още по-тревожен проблем е увеличаването на напрежението между Европа и Турция. То намалява гаранциите, които НАТО дава за сигурността на ЕС и особено на Балканите.
Българският интерес в европейските кризи е ясен: за нас разпад на ЕС или на отделни негови системи е непосилен политически риск.


Интересът ни е по-силна и по-консолидирана Европа с ясна и отговорна политическа власт, способна да управлява общ дълг, да инвестира пряко в изостаналите си райони и да прилага общи стопански политики, които да осигурят конкурентност на един световен пазар, на който всички играят с белязани карти. И преди всичко - Европа, способна да охранява външните си граници и да осигурява вътрешна сигурност чрез общо действие на секретните служби.


Няма причина да вярваме, че натам ще върви ЕС. Много държави дърпат в друга посока. България не трябва да бъде наблюдател, а двигател на процеса на консолидация заедно с държавите, които имат сходен интерес - балтийските републики, Румъния, средиземноморският юг.

2. Отношенията между САЩ и Русия ще се променят. 2017 г. най-вероятно ще бъдем свидетели на опит за сближаване. За България това не е лоша новина. Ние нямаме никакъв интерес от изостряне на конфликта между Америка и Русия.


Но трябва да е ясно, че България няма да допусне нова Ялтенска конференция и договаряне на сфери на влияние, в което може да се включи и другия регионален супериграч - Турция.


За разлика от 1945 г., ние не сме нито победена, нито изолирана държава. Ние сме равноправен член на ЕС и НАТО и това са нашите гаранции за икономическо развитие и сигурност. Независимо какъв е интересът на новата американска администрация и на властта в Кремъл, ние трябва да ангажираме целия ресурс на държавите в сходно положение в ЕС и НАТО за блокиране на всеки опит за договаряне на наш гръб. Тук съюзници отново са Балтийските републики, Румъния и донякъде Гърция, но и Вишеградската група.


Независимо от това България трябва да инвестира интензивно в собствената си сигурност и въоръжение.


Общата отбранителна политика с държавите от източния европейски фланг - от Гърция до Естония - е основна гаранция за сигурността ни. Тя е и предпоставка за икономическо развитие - в променения свят държавите, които инвестират в отбрана, ще бъдат и привлекателни за бизнес инвестиции. Новата политика по сигурност трябва да се разглежда и като двигател на развитието и модернизацията на собственото оръжейно производство и технологии.

3. Европейската социална система ще трябва да се съобрази с реалностите. Европейската социална пазарна икономика е създадена за общества, в които - по силата на вековна религиозна и социална етика - не работят единствено хората, които нямат тази възможност. И социалната държава предвижда те да бъдат временно обезпечени с парите на данъкоплатците. Масовата миграция и социалните промени създават общности от хора, които желаят да ползват социалната система, без да полагат усилия и труд. Демографската картина се влошава трайно, а идеята за заместване на липсващата работна ръка с мигранти от Близкия изток претърпя категоричен провал. Успоредно с това, постоянното изтичане на работна ръка от Източна към Западна Европа изтощава и парализира солидарните системи в бившия социалистически лагер, създава условия за крайна бедност и засилено неравенство.


В тези условия България трябва да се бори за въвеждане на минимален общоевропейски пенсионен и здравен пакет - минимална вноска и минимален размер на европейска пенсия, които да гарантират жизнения минимум на целия континент. А демографската криза налага все по-голяма част от пенсионните права да се гарантират през лични схеми за осигуряване, застраховане и спестяване. Далеч по-разумно е парите на данъкоплатците да бъдат инвестирани в демографска и образователна политика, отколкото да продължава дълговото финансиране на пенсионния модел.


Наш приоритет трябва да бъде и ограничаването на социалното покритие за хора, които имат възможност да полагат труд, но не проявяват мотивация нито да работят, нито да се обучават. Социалната политика трябва да осигурява страдащия човек, а не да създава общности от неработещи "избиратели".

4. Икономиката и енергетиката няма да се съобразяват с политическите лозунги.
Голяма част от протестната енергия за промяна през 2016 г. дойде от натрупаното недоволство в региони с традиционна индустриална икономика. Независимо дали става дума за английския север, френския североизток, американския "ръждив пояс" или практически цялата бивша Източна Европа, недоволството избухна не толкова в зони с големи мигрантски общности, колкото в райони със западнала индустрия и енергетика.


Обещанията на политическите победители бяха за връщане на отминалата промишлена слава, сигурни работни места и относително високи заплати. Те обаче много добре знаят, че лозунгите са неизпълними. И ще опитат да възродят силата и богатството на бившите индустриални региони чрез нови инвестиции в инфраструктура, модерна икономика и енергетика, семеен и старт-ъп бизнес и преди всичко - чрез възраждане на успешните технически образователни традиции.

България не прави изключение. Приоритет трябва да бъдат семейният бизнес и технологичният, пристанищната и ЖП инфраструктура и преди всичко - професионалното и инженерно образование.
5. Пазарът на труда ще се реформира в целия ЕС, заедно с икономическите и енергийни модели. Държавите, които успяха да съобразят трудовия си пазар с модерната икономика - основно Великобритания, Германия и балтийските републики, Полша, във все по-голяма степен и Испания - успяха да преодолеят последиците от кризата и да поемат ускорено напред. Те зададоха и успешен модел, който други държави следват с променлив успех.
Обратно - коалиция от пазители на статуквото - основно синдикати, партийни централи и раздути администрации - успешно блокират реформите в Гърция, Италия, Франция и държат тези страни в постоянен фалит и парализа. Не трябва да подценяваме ефекта на този фалит върху политиката по сигурност, която е системно недофинансирана за сметка на излишна бюрокрация.
България трайно поддържа проваления модел на Южна Европа - икономически отношения от края на ХХ век, огромни бюрократични пречки пред бизнеса, тежка и излишна администрация. Център на този модел са синдикатите, администрациите и партиите, а не работещият човек. Крайният резултат са ниски доходи, корупция и изкуствено забавяне на икономическия ръст.
6. Образователната конкуренция между нациите ще се задълбочи. И България ще продължи да губи, ако не се променя.
Няма общоевропейски образователен модел - и не може да има. Традициите и културите са различни и всяко общество залага на своите силни страни. Има обаче общо правило - силните образователни системи са децентрализирани - те оставят власт и пари в семействата, бизнеса и преди всичко в общините. Там, където нуждите от образование са близки и видими. А държавите играят само силна контролна роля по отношение на качеството на процеса и злоупотребите с публичните финанси. За пример - Министерството на образованието на Финландия има около десет пъти по-малък щат от българското. А разходите за образование са над десет пъти по-високи.
България заложи на свръхцентрализация на образованието, огромен административен персонал и централизирани делегирани бюджети. Десет години са достатъчен период, за да констатираме провала на този модел и да не предлагаме повече от същото.
7. Бюрокрацията ще провали Европа - от Брюксел до Бусманци, ако не се промени издъно.
Провалът е в две посоки - заместване на политическата воля на гражданите от служебните решения на бюрократите и задушаване на усилията на бизнеса и гражданите под планини от излишна хартия. "Повече Европа" не бива да значи повече чиновници и директиви, а повече обща воля за мир, сигурност и богатство през общо политическо представителство. Истински Европейски парламент и истинско политическо лидерство се постигат не през администрация, а през политически дебат, в който изборите дават глас на отделния гражданин.
В България и други корумпирани държави от изтока и юга, проблемът се задълбочава от традицията на партийни назначения в държавния и общинския апарат и заместване на меритократичния принцип с партийни привилегии. Моделът, който провали социалистическия тоталитарен режим, заплашва да провали и демокрацията - защото убива мотивацията за труд, образование и успех на отделния човек.
Какво значи, обобщено, тази промяна за България?
Означава коренна промяна на управлението в седем прости точки:
1 Премахване на корупцията и силно правосъдие
Борбата за силно правосъдие и премахване на корупцията е главната национална цел – това не може да бъде просто задача на Брюксел. Освобождаването от корупцията и налагането на закона е в основата на националната ни сигурност. Политиката на послушание и на похвали умря. България е в епицентъра на европейските кризи и трябва да бъде силна, за да се защити от ролята на пешка на шахматната дъска на Близкия изток и Черноморието.
2. Независима външна политика и отбрана
Това не става с последователно кланяне в Анкара, Москва и Вашингтон, а със силна дипломация вътре в ЕС и НАТО. България ще бъде силна с допълнителни инвестиции в собствената си отбрана. Трябва да бъдем активен участник в създаването на силни регионални съюзи, които да наложат нашия интерес в Брюксел.
3. Хуманна социална политика
Тази политика не е насочена към тези, които по собствено желание не работят. В центъра на тази политика трябва да бъде страдащият човек. Разграничението ще стане възможно само след децентрализация и създаване на пряка връзка между социалните служби и хората в нужда. В основата на успешен пенсионен модел е връзката между осигурителен принос и пенсионни права, а не дълговото финансиране. България трябва да се бори за минимален общоевропейски социален модел, тъй като днес милиони наши граждани финансират чужди солидарни системи.
4. Икономика, енергетика и транспорт от ХХI век
За да бъде България "врата на ЕС на изток", трябва да изградим транспортните връзки с нашите търговски партньори в Европа. Това изисква целенасочени инвестиции в пристанища, летища, железопътна мрежа.
Специалното внимание към семейния бизнес и технологиите ще възроди националната промишленост – става дума за мрежа от бизнес инкубатори, въвеждане на модели на семейно облагане и осигуряване на фирмите. Но преди всичко - възстановяване и повишаване на качеството на техническото образование, от което има нужда модерният бизнес.
5 Права за работещия човек, а не за синдикатите и партиите
Трудовата политика и пазарът на труда ще са ориентирани към малкия бизнес, модерната икономика и семействата, а не към синдикатите, администрацията и партийните централи. България трябва да спре да поддържа проваления модел на икономически отношения от миналия век, който гарантира ниски доходи, корупция и изкуствено забавяне на икономическия ръст.
6 Образование близо до семействата и бизнеса
Нова и децентрализирана образователна система. Трябва да се разделим с илюзията, че министърът знае по-добре от семейството, бизнеса и общината какви са образователните нужди на нашите деца. Повече пари за подготвените учители, по-малко за чиновниците в системата.
7 Малка и децентрализирана администрация
България и Европа имат нужда от по-малко бюрокрация и по-качествени услуги, които са по-близо до хората. Това означава рязко намаляване на администрацията и пренасочване на част от обществената служба от държавата към общините.
Подобен прост, но смел план изисква силно национално лидерство. Изисква и способност за изграждане на мнозинства, подчинени не на партийния интерес за следващите избори, а на националния интерес - богата и сигурна България за следващите поколения.
Той не е "отвъд лявото и дясното", а стъпва на ясни консервативни ценности и прогресивни национални цели, в духа на модерната европейска десница. Но и не подменя големите въпроси пред нацията - сигурността, отбраната, образованието, икономиката и доходите, с периферни дидактични спорове между либерали и консерватори.
Българската политика не може повече да е битка кой да краде от данъци и еврофондове. Не може и да бъде естетически спор кой се е оцапал повече в медийната кал и кой ще стои по-красиво в бутиковия ъгъл на градската интелигенция. И двата варианта обричат страната ни да бъде черупка, носена от стихиите на световна промяна с непредвидими последици.

Нужно е лидерство, което да прояви смелост, да се изправи пред външните и вътрешни сили на разрухата и да защити българската нация в един свят, в който заплахите са повече от мечтите.
И моята задача днес е не да ви пращам елхички и камбанки, а да поискам доверието ви. И заедно не да си пожелаем, а да работим за година на мир, сигурност и законност, която единствено може да ни даде свобода и богатство.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
Коментари (29)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Yossarian
    Yossarian
    Рейтинг: 269 Весело

    Не лош анализ на Радан Кънев. Въпрос на минути е да пристигнат лайнометите на Пеевски и Бойко.

  2. 2 Профил на Nina Kercheva
    Nina Kercheva
    Рейтинг: 510 Неутрално

    Моля се ,тези, които ще прочетат цялата статия да са повече , и повече , и......

  3. 3 Профил на atmanpg
    atmanpg
    Рейтинг: 2063 Неутрално

    Радан действа антикризсно.
    А когато няма криза - той я създава, за да демонстрира, че може да действа антикризисно.

  4. 4 Профил на vassilun
    vassilun
    Рейтинг: 4314 Весело

    [quote#2:"florencia"]Моля се ,тези, които ще прочетат цялата статия да са повече , и повече , и...... [/quote]

    Четенето не е лесна работа! И ББ така казва - прочел е цяла книга!

  5. 5 Профил на CINZANO - оправете си сайта!
    CINZANO - оправете си сайта!
    Рейтинг: 1312 Неутрално

    Точен и "десен" анализ, без либертофонски, политкоректни и мултикулти залитания. Браво!

    Мома, връщай 12 и 12А!
  6. 6 Профил на СДС
    СДС
    Рейтинг: 1316 Неутрално

    да поискам доверието ви. И заедно не да си пожелаем, а да работим за година на мир
    ...................
    Точно тук е проблемът. Разковничето, да.
    Иска доверието на мислещите, но за себе си, като отказва да се съюзява с когото и да било.
    Хем силно желае доверието на демократите, хем иска лидерски т.е. еднолично, по комадирски тип, да управлява държават.
    А това е утопия. Мокри мечти. И неискреност.

    nemo malus felix, minime corruptor.
  7. 7 Профил на Лелка
    Лелка
    Рейтинг: 1122 Неутрално

    Първо това, после другото ще се нареди:
    1 Премахване на корупцията и силно правосъдие
    Борбата за силно правосъдие и премахване на корупцията е главната национална цел – това не може да бъде просто задача на Брюксел. Освобождаването от корупцията и налагането на закона е в основата на националната ни сигурност. Политиката на послушание и на похвали умря. България е в епицентъра на европейските кризи и трябва да бъде силна, за да се защити от ролята на пешка на шахматната дъска на Близкия изток и Черноморието.
    2 Независима външна политика и отбрана
    Това не става с последователно кланяне в Анкара, Москва и Вашингтон, а със силна дипломация вътре в ЕС и НАТО.

  8. 8 Профил на 1gmbh1
    1gmbh1
    Рейтинг: 483 Неутрално

    Правдив текст идващ от истинското дясно. Трудно ще е за някой хора да го осмислят. Точна преценка за ЕС, бюрокрацията, мастото на Бг. и предизвикателствата пред Европа.

  9. 9 Профил на nsa17624486
    nsa17624486
    Рейтинг: 2206 Неутрално

    Прекалено интелигентно, точно!

  10. 10 Профил на Slick
    Slick
    Рейтинг: 432 Разстроено

    Ще остане неразбран. В България всичко нормално и контструктивно бива смачкано.

  11. 11 Профил на Pow
    Pow
    Рейтинг: 682 Неутрално

    Принципно не харесвам Радан, но поздравления за анализа на автора/авторите.

    Give a man a mask and he’ll tell you the truth
  12. 12 Профил на Грант мотивиран, правоверен либерал
    Грант мотивиран, правоверен либерал
    Рейтинг: 479 Неутрално

    "Десен анализ" оправдаващ неизбежния ляв завой към дончева и популизма. МЕрси.

    Дневник - рупор на демократичната цензура. "Правилата" на форума - СПОРЕД ФИНАНСОВИЯ ИНТЕРЕС НА СОБСТВЕНИКА :)
  13. 13 Профил на ironhorse
    ironhorse
    Рейтинг: 590 Неутрално

    Трябва да се реформира из основи съда, а прокуратурата да изхвърчи от съдебната власт.
    Без това, всичко е обречено на неуспех.
    Вижте НЗОК и НОИ, финансирани с милиарди, с увеличени бюджети над 5 пъти за 7-8 години и нищо.
    Всичко се краде поголовно, особено публичен ресурс.

    Бойко Борисов и ГЕРБ са еманацията на корупцията и мафията в държавата.
  14. 14 Профил на Дневник:Анкета за или против новият сайт
    Дневник:Анкета за или против новият сайт
    Рейтинг: 531 Неутрално

    На някой форумни драскачи, ще им пречи , че горното не го казал , да речем, Цветан Цветанов или Бойко Борисов, за да мигом възхвалят го, но от друга страна , убеден съм че и на тях им допада, не , а разбират и са съгласни с казаното от Кънев, но нали, първо е Кънев и второ не от ГЕРБ , и затова да плюем е по лесно отколкото да сме градивни и обективни, нали колеги ?!?!?

    Да мразиш е сериозно занимание. Имаш ли толкова време, да се "забавляваш" с това ?!?
  15. 15 Профил на registriran
    registriran
    Рейтинг: 431 Неутрално

    Радан Кънев дава тон на политическият дебат за 2017 г. Сега наред са гледните точки на Бойко Борисов,Корнелия Нинова и останалите лидери от политическият спектър в БГ?

  16. 16 Профил на Schopenberg
    Schopenberg
    Рейтинг: 643 Неутрално

    Браво на Радан Кънев! Смислен, дълбок и качествен текст. Казал е ясно и точно всичко, което и ние с по-малките си политически възможности се опитваме да изразим.

    И да не изопачаваме думите му. Иска всички ЗАЕДНО да работим за ОБЩИЯ си успех. От Брюксел до Бусманци.

    Navigare Necesse Est
  17. 17 Профил на SSS
    SSS
    Рейтинг: 820 Неутрално

    До коментар [#12] от "Правоверен грант-коментатор":

    То, в БГ -то в последните 25 години само ляв популизъм имаше.С малки изключения дясна политика липсваше. Тежко и горко на държава управлявана четвърт век от поскомунистически и ляво популистки структури. Разбира се и отломките на ДС.
    Ама, какъвто народа, такова и управлението. Да чакаш от 2.5 млн души, дето харесват Слави Трифонов, нещо смислено си е кауза пердута.
    Иначе, доста смислен анализ на РК, но е за шепа хора...

  18. 18 Профил на Schopenberg
    Schopenberg
    Рейтинг: 643 Неутрално

    Радан Кънев излага своя "прост, но смел план", който "изисква силно национално лидерство.

    Изисква и способност за изграждане на мнозинства, подчинени не на партийния интерес за следващите избори, а на националния интерес - богата и сигурна България за следващите поколения.

    Той не е "отвъд лявото и дясното", а стъпва на ясни консервативни ценности и прогресивни национални цели, в духа на модерната европейска десница."

    Това е анонса на статията. Много добре казано.

    Navigare Necesse Est
  19. 19 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 7750 Неутрално

    Пожеланията на Радан да станат действителност. За това се моля от цялото си сърце. Защото съм жена и майка, и искам децата ми да останат в родината си. Тя има нужда от своите деца.

  20. 20 Профил на gecheto
    gecheto
    Рейтинг: 217 Неутрално

    Е на това му казвам аз манифест! Професорите да четат и да се учат!

  21. 21 Профил на clarkv622
    clarkv622
    Рейтинг: 734 Неутрално

    Ееех изпадна в немилост Радан.
    За първи път виждам някакъв смислен текст от него, а троловете дори не му обръщат внимание. Нашето знаме вече се казва Христо. Май.

    България е на 111 място по свобода на словото. Ако дневник се откаже от грантовете ще се изкачим до 110
  22. 22 Профил на whiterabbit
    whiterabbit
    Рейтинг: 534 Неутрално

    Много изчерпателен и съдържателен текст. Солидна база за партийна програма и предизборна платформа. Лошото е, че такива текстове се четат и разбират от твърде малко хора. Предизвикателството ще бъде посланието да се формулира и адресира правилно, така че да достигне до възможно най-много избиратели. Пожелавам им политическа грамотност и умения, за да успеят в тази задача!

  23. 24 Профил на stoedin
    stoedin
    Рейтинг: 416 Неутрално

    Силен текст! Това не е просто анализ на ситуацията у нас и в света, но и ясна програма за действие с конкретни цели и стъпки. Ще остане ли глас в пустиня? На пролет ще разберем... Аз ще подкрепя ДСБ и програмата ни, но няма критична маса избиратели засега. Успех, Радане!

    Демократ за силна България
  24. 25 Профил на One Hour
    One Hour
    Рейтинг: 353 Неутрално

    Ами всичко е казано. Дано бъде оценено от повече хора. Поздравления.

  25. 26 Профил на dlagnikov
    dlagnikov
    Рейтинг: 703 Неутрално

    Въпросът е как този манифест може да бъде разбран от повече хора, за да се стигне до критична маса.

  26. 27 Профил на Fiji
    Fiji
    Рейтинг: 1533 Неутрално

    Радане, прекалено умен си за политик по нашите ширини! Ние, които сме близо до теб, те разбираме, но тези, отдалечените, за жалост няма да се доближат. Те си искат политици популисти да ги управляват. Бойко превърна популизма в норма и сега хората преценяват управниците по това дали са били в Хитрино, дали са регулирали тировете в снежната буря, дали са уволнили провинил се служител, пеещ по време на траур. Такива неща впечатляват масите.

  27. 28 Профил на Десен екстремист
    Десен екстремист
    Рейтинг: 1013 Неутрално

    Радане, не чух думата ЛУСТРАЦИЯ, а за мен тя е ключова!

    "Много съм във час! Осем години праим бюджети."- ББ ;)
  28. 29 Профил на Косьо Генчев
    Косьо Генчев
    Рейтинг: 690 Неутрално

    Цитат от края на текста: "И моята задача днес е не да ви пращам елхички и камбанки, а да поискам доверието ви."

    Аз давам моето доверие на Радан Кънев!
    Толкова ясна програма за измъкване на България от блатото не бях чел от 1997 г. до днес!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK