Либерална демокрация и безпросветност

Първи учебен ден, Стара Загора, архив

© Надежда Чипева, Капитал

Първи учебен ден, Стара Загора, архив



"Ако имаше народ от богове, тяхното управление би било демократично. Такова перфектно управление не е за хора." казва Жан-Жак Русо в "Обществения договор".


Наистина хората са несъвършени. А демокрация на гръцки означава власт на народа. По-конкретно казано, демокрацията е власт на мнозинството. При комунизма имахме нещо, което се наричаше "народна демокрация" ("народно народовластие"), но то беше точно обратното на демокрация — диктатура на една партийна върхушка, която управлява от името на народа. И днес имаме такива диктатури, които наричат себе си "народни народовластия" по света.

Но дори и една истинска демокрация, ако не гарантира правата на малцинствата, би се превърнала в




диктатура на мнозинството над малцинствата


Мнозинството може да реши да пороби някое малцинство, или да му ограничи гражданските права. Какво биха правили например християните в едно общество доминирано от мюсюлмани, които имат демокрация, но задължават всички да спазват правилата на исляма в личния си живот?


Мнозина българи не биха дали на българските цигани равни права, защото просто не ги смятат за равни. Дори имат усещането, че равноправието някак облагодетелства малцинствата за сметка на мнозинството. Например често чувам следното: "Защо да им даваме помощи, ако не работят?" Но ако безработните не са от малцинствата - това е друг въпрос, нали?


Това би трябвало да го пише в учебниците, но изглежда не го пише, защото повечето хора не знаят какво точно означава либерална демокрация. Либералната демокрация, така презирана и от религиозните фундаменталисти, и от националпопулистите, е именно демокрация, която гарантира правата на малцинствата. Това е модерната западна демокрация. При либералната демокрация управлява мнозинството, защото народните представители се избират с гласуване, но всички членове на обществото, независимо за кого са гласували или към какво малцинство принадлежат, имат равни права. Всички членове на обществото са равни пред закона - когато го престъпват или когато той ги защитава от престъпници.


Затова либералната демокрация е власт на закона. Мнозинството управлява чрез своите представители, но то няма право да репресира малцинствата. Никой не е над закона. И никой не може да бъде преследван, защото е различен. Като говорим за малцинства,


да не забравяме,
че всеки от нас по един или друг начин е малцинство
— не е като всички


Либералната демокрация гарантира правата на всеки отделен човек. Умишлено или не, често се бърка либералната демокрация в управлението с либералната икономика (която е капитализъм без държавна намеса). Популистите и от запад и изток настояват, че либералната демокрация е нещо лошо. Негативното отношение към либералната демокрация обикновено се изразява първосигнало и емоционално. Либералната демокрация е "либерастия" и "толерастия". За тези врагове на Европейския съюз, които са и хомофоби, Европа е станала "гейропа". Антилибералната и антиевропейска пропаганда заменя рационалните концепции с емоционално насители пейоративни и вулгарни епитети.


Мъдростта на мнозинството, когато то е неинформирано,
е меко казано доста съмнителна


Може ли мнозинството да взима решения, когато става дума за сърдечна хирургия, за дирижиране на симфоничен оркестър, или за атомна енергетика? Мисля, че ако зависеше от мнозинството, симфоничната музика щеше да бъде забранена. Но хората дори не си правят труда да погледнат в речника, или в Гугъл, какво точно е либерална демокрация преди да изкажат мнение за нея.


Видяхме, че англичаните масово се заинтересуваха какво точно е Европейския съюз едва след като бяха гласували за излизане от него. Мнозинството българи, които гласуваха за мажоритарна избирателна система, нямаха никаква идея какво точно означава тя. Те бяха умишлено подведени да мислят, че строго мажоритарната изборна система е по-демократична и по-представителна от пропорционалната. Всъщност при мажоритарната система мнозинството хора (тези които са гласували за всеки друг, освен за първия, за печелившия кандидат) остават непредставени. Мнозинството хора нямат свои представители в парламента при стриктно мажоритарна система.


В алегорията за пещерата, разказана от Сократ в платоновия диалог "Държавата", хората са приковани в една пещера, така че не могат дори да обърнат глава назад, където е изходът от пещерата. Те цял живот гледат насрещната стена, по която един източник на светлина отвън прожектира обекти, които преминават пред входа на пещерата. Ние, прикованите хора, живеем с убеждението, че тези сенки по стената са реалността.


Оковите ни са нашите предразсъдъци и предубеждения


които ни пречат да се огледаме и да видим реалността. Дори, ако някой бъде освободен от оковите си и излезе навън, и после се върне да ни разкаже за истинския свят, ние ще му се присмеем. А може и да го осъдем на смърт, както е бил осъден (от мнозинството) Сократ.


Светлината е метафора на истината, от която в първия момент ни болят очите, заслепени сме, инстинктивно се отдръпваме. Но когато очите ни привикнат на истината, ще разберем, че сме били затворници в една тъмна пещера. Платоновата алегория говори за безпросветността и просветата. Думите Просвета и Просвещение , които употребяваме без да се замисляме за тях, са всъщност метафори за възможния изход от нашата пещерната безпросветност.


Прав е Русо, че демократичното управление е по-подходяща за богове. Или поне за грамотни и добре информирани хора. Демокрацията в общество на неграмотни и неинформирани хора, или на хора "информирани" с фалшиви новини и конспиративни теории, т.е. дезинформирани, скоро се превръща в диктатура на посредствеността. А от там - в авторитарна диктатура на любимия народен вожд.


Опасявам се, че либералната демокрация днес губи битката с националпопулизма.


Просвещенската култура губи битката с популярната комерсиална култура.


Просветата губи битката с безпросветността


В не-либералната демокрация всеки, който не мисли като народа, всеки, който слуша нещо друго, освен "народна" чалга, всеки който носи не-зелени гащи, ако народът е казал всички да носим зелени гащи, е враг на народа. Или просто либераст.


Друг е въпросът на какво се дължи този нов бунт на масите, който може да доведе до нова диктатура. В западния свят отдавна няма гладуващи, няма пролетариат. Но има явно твърде много хора, които се чувстват отхвърлени и предадени от политическите елити, от традиционните леви и десни. За това допринася и технологическата революция, която премахва необходимостта от неквалифициран труд. И много от тези гневни хора не правят, или биват умишлено подвеждани да не правят, разлика между либералната демокрация в обществото и неолибералната икономика.


Но ултра десните и ултра леви популисти не предлагат никакво решение на проблема на тези недоволни хора. Канализирането на гнева им по посока ксенофобия, хомофобия, страх от различните, агресия към малцинствата и бежанците само руши либералната демокрация в обществото, а това с нищо не помага на бедните. Бедните няма да станат по-богати, ако воюват с още по-бедните.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK