Популизмът може да бъде бит от нови и модерни идеологии

© Юлия Лазарова

Каква ще бъде политическата 2017 г., ще имат ли успех новите проекти, ще донесат ли предсрочните избори нови управленски формули - с такива въпроси "Дневник" се обърна към политолози и социолози. Четете техните мнения в специалната рубрика "Годината".

Днес отговаря политологът Петър Щурм Константинов. Оценката му за 2016 - може да прочетете тук.

Какви нови политически проекти ще се появят?

- В дясно и център засега заявките са за широко обединение около ДСБ и новата партия около бившия правосъден министър Христо Иванов, като двата проекта може да си сътрудничат. В ляво бих казал, че "нови" все още са партиите на Татяна Дончева и Георги Кадиев, защото още не са направили нищо, което да ги дискредитира в очите на потенциалните им избиратели.

Остават и проектите на Веселин Марешки, който постигна страхотен резултат на президентските избори и евентуално ако Слави Трифонов реши да участва на изборите под някаква форма. До изборите вероятно ще видим и още някоя и друга заявка за нов проект.

Кои ще бъдат успешни?

- Този въпрос изисква малко по-дълъг отговор, но накратко, навсякъде по света виждаме, че времето на типичните партии е започнало да отминава. Исторически първо идват големите идеологически партии. В последните няколко десетилетия виждаме, че тези партии са демоде. Те се разделят на два други типа партии – големите catch all партии, които от няколко години насам имат сериозни проблеми да намерят баланса между това хем да хващат повече избиратели, хем да не губят идеологическата си идентичност.

Другият тип, който ги наследява са партиите - личности. Техният проблем също е много прост – много бързо се изхабяват. И така стигаме до днес, когато по целия свят имаме само два типа партии, които успяват наистина да мобилизират обществена енергия – едните са популистите (и по-нормалните от тях, и по-опасните), а другите са така наречените issue parties – партиите, които се фокусират върху един обществен въпрос и обещават конкретна промяна по него.

Към момента е ясно, че за да се мобилизира обществена енергия, новите политически проекти в България ще трябва да влязат или в групата на партиите по конкретен въпрос, или в популистката писта (и да се надяваме, че ще са от по-нормалните). Всичките изброени нови политически проекти имат шанса да бъдат по един или друг начин успешни. Мога лесно да кажа кои няма да са успешни – тези, които повторят грешките на "Реформаторския блок" и се явят на избори с едни обещания, а след това се окаже, че гонят други цели. В случая на Реформаторите, обещанията бяха за реформи и превръщане на България в нормална европейска страна, а се оказа, че основната цел са министерски, депутатски и други политически и административни позиции. От това нямаме нужда.

Ще настъпят ли промени и какви в ГЕРБ, в БСП?

- В БСП е много просто. Вече 3-4 години пиша за това, че БСП няма да спечели избори, докато не се модернизира. А ако никога не се модернизира някой друг ще завоюва лявото политическо пространство. И на тези избори ситуацията е същата.

В ГЕРБ за първи път от създаването й има състояние на шаш и паника. Прокрадват се различни мнения по различни въпроси – нещо което досега не се случваше. Партията започва да чувства, че "с Борисов – зле; без него – по-зле". Очевидно е, че трендът за ГЕРБ ще бъде надолу. Въпросът е да не очакваме сгромолясване тип НДСВ, а по-скоро някакъв дълъг процес тип "Костов".

Каква роля ще си извоюва ДПС?

- Най-силният момент на ДПС беше преди около 10 години. От тогава има лека тенденция надолу, която бавно се засилва. Първо бяха опитите на ГЕРБ да влезе в електоралната ниша на ДПС. След това НПСД, част от Реформаторите, опита същото. Сега вече и новата партия на Местан върви по тази писта. Нито един от тези опити не успя да разклати ДПС сам по себе си, но натрупването на всичките вече е фактор. Това се видя много ясно на президентските избори.

От тук нататък ДПС остава да се бори на три фронта. Първият е електоралният, на който войната е обречена. Вторият е във влиянието върху правораздавателната система. Третият е в алтернативната корпоративна структура на партията. Накратко ДПС ще се опита да извоюва победи на втория и третия фронт, докато забави загубата на първия. Ако успее, ще продължи да е основен фактор в политическия живот. Ако се случи истинска правосъдна реформа, веднага след това и корпоративният модел ще пресъхне и ДПС ще стои пред избора да се държи като нормална политическа партия, или да изчезне.

Да очакваме ли повече популизъм?

- В последните години навсякъде по света имаше възход на популизма. Няма как да очакваме нещо различно и тук. Въпросът е какво застава срещу популизма. Вижте в САЩ например – срещу популизма на Тръмп стоеше корпоративизмът на Хилъри Клинтън. В такава ситуация битката е загубена. Ако Демократическата партия беше изпратила новата идеология на Бърни Сандърс, резултатът от изборите щеше да е различен. Така неизвестното в уравнението не е популизмът, а това каква е другата опция.

Ако погледнем политическата история, виждаме същия сценарий – винаги когато се е появявал някакъв масов популизъм, той е губил от нови и модерни идеологии и е печелил срещу остарели и омръзнали такива.

Ще има ли трети кабинет Борисов?

- Възможно е, но вероятността намалява. Сега предстоят месеци на кампании, в които ще се види накъде тръгват нещата.

Колко още Бойко Борисов ще може да разчита на харизмата си?

- Тази история официално приключи. Образът на Борисов вече се изхаби. Човекът-партия не е това, което беше. Въпреки това зад него остава партията ГЕРБ, която има и своите лица, и своето влияние и някои успехи, с които да се похвали. На тези избори предстои да видим какво ще предложат от ГЕРБ и как ще реагират хората. Но това имиджът на един човек да печели милиони гласове на изборите, вече няма да се случва.

Възможна ли е коалиция ГЕРБ – БСП?

- Всичко е възможно, а това е едно от по-възможните неща. Друг е въпросът, че няма да е добре нито за двете партии, нито за обществото.

Какви са очакванията Ви за президента Радев, имате ли опасения?

- Това е голямата неизвестна в момента. Румен Радев може да се окаже един много добър президент, а може да се окаже и агент на безредието, както беше Първанов. Зависи си изцяло от него и дори не може да се предполага по това кои хора, партии или кръгове са го подкрепили по един или друг начин. Когато говорим за президент, всеки има правото на поне сто дни, а защо не и една година, кредит на доверие.

Бих припомнил какво се случи с Росен Плевнелиев – при номинацията му за кандидат-президент, цялата власт се държеше в Борисов, който очакваше, че слага някакъв приятен, високорейтингов и послушен човек от другата страна на "Дондуков". Е, оказа се, че Плевнелиев в продължение на няколко години и също толкова политически кризи беше единственият принципен коректив на политическата власт, без значение кои хора я упражняваха. Щом за него беше възможно да го направи, значи и за Радев е възможно. А дали ще успее, си зависи изцяло от него.

Ще расте или ще отслабва влиянието на шоумените?

- Зависи от много неща. Най-важното обаче е друго. Че шоумените имат потенциала да представляват политически огромни групи от хора, които не намират представителството си никъде другаде. И това не говори лошо за шоумените, а за партиите, които не са успели да достигнат до тези хора.

Кои външнополитически събития биха влияли най-силно на вътрешната политика в България?

- Глобалният възход на популизма, който не е от днес или от вчера, е един проблем, който може изведнъж да изригне. Иначе нестабилността в Близкия изток, ситуацията в Турция и бежанците.

Каква 2017 г. си пожелавате ?

- Пожелавам си кошмарите от 2016-та да не се превърнат в реалност.

Още прогнози за 2017 четете в "Годината" - тук.