Стари коалиции, нови проекти и пълен хаос

Христо Иванов и Радан Кънев

© Велко Ангелов

Христо Иванов и Радан Кънев



До извънредните парламентарни избори остават три месеца, които в нормалния свят се наричат "активна кампания". Период, в който партиите се втурват да се виждат с потенциалните си гласоподаватели, за да им припомнят какво са свършили досега и да ги помолят за това да ги подкрепят – първо с дарения, след това с убедено застъпничество и накрая с гласа си. Вместо това в дясното политическо пространство настъпи хаос, шаш и паника.


Въпросът пак, както в последните 20 години,
е кой с кого ще се разделя и събира


Накратко публичните и непубличните разговори по темата вървят в следната логика: Има нов проект на бившия правосъден министър Христо Иванов, който очевидно за всички държи политическата, моралната и електоралната инициатива. Както всеки нов политически проект, основното предизвикателство пред него е възходящият му тренд да не пресъхне, преди изобщо да е влязъл в парламента. Покрай него напълно официално и публично желание за съвместни дейности изразиха разнообразни политически и граждански формации извън традиционно разбираното като дясно политическо пространство.




На второ място стоят ДСБ, хората около Радан Кънев и новият им проект "Нова република". До скоро те държаха електоралната инициатива в дясното политическо пространство, но обективната реалност е, че провалът на Реформаторския блок рефлектира както върху колабораторите с ГЕРБ, така и върху тези, които бяха опозиция – нещо, което между другото се случва всеки път, когато двете групи се разделят и изпокарат. Хората около Радан Кънев се намират в следната не съвсем приятна ситуация – вече не държат електоралната инициатива, както беше преди 3 години; абсолютно немислимо е да се върнат към Реформаторския блок; явяването на избори заедно с новата формация на Христо Иванов крие своите рискове, а явяването самостоятелно е дори по-опасно.


На трето място - партиите от така наречения Реформаторски блок, които останаха докрай във втория кабинет на Борисов. За тях ситуацията е следната – задържането им във властта означава, че поне част от електората им продължава да ги подкрепя. За сметка на това загубиха изцяло протестния заряд отпреди 3 години и твърдите им ядра хич не са толкова твърди, колкото е това на ДСБ. За тях най-добрият вариант щеше да бъде новият проект на Христо Иванов изобщо да не съществуваше, а ДСБ да нямаше избор, различен от това да играе с тях.


Само изброените дотук проблеми са достатъчни за да създадат поредния скандал в дясно. Нещата станаха значително по-тревожни с още няколко развития от последните дни. Първо се чуха гласове от средите на "Да, България", че не са сигурни за партньорството си с ДСБ, защото е стара и следователно компрометирана партия. След това и приблизително едновременно започнаха да се появяват отцепници в СДС, които искат да се движат заедно с хората на Радан Кънев, а пък членове на ДСБ, водени от гласа на професор Калин Янакиев, застанаха зад позицията, че мястото на партията все пак е в Реформаторския блок.


И това е моментът, в който средностатистическия десен гласоподавател си казва:


"Аз за политици, които помежду си не могат да се разберат, няма да гласувам"


За това да видим по същество какви са възможните и какви са правилните ходове на участниците в поредния епизод на тази семейна драма вдясно.


Партиите, останали в Реформаторския блок, са в най-ясна позиция – те могат единствено да се опитат да привлекат максимално широко обединение около себе си и да направят кампания върху това, което постигнаха в управлението. За съжаление обективната реалност е, че гласувалите за тях досега няма да проявят ентусиазъм да повторят избора си поради простата причина, че обещаните реформи така и не се състояха. Това ще рече, че партиите остават с електоралните си ядра, които по всяка вероятност ще ги докарат някъде около 4-процентовата бариера за влизане в парламента. Без значение дали ще бъдат над или под нея, изначалната идея, с която се създаде Реформаторският блок, вече не съществува и този политически проект, дали след 3 месеца или след 3 години, ще изчезне.


По-сложни са решенията, които трябва да се вземат от хората около Радан Кънев и Христо Иванов.


И "Да, България", и "Нова република" имат какво да губят
и какво да печелят от евентуално сътрудничество на предстоящите избори


Хората на Христо Иванов ще загубят част от революционността си, ако се явят заедно с ДСБ. Същевременно част от твърдото ядро на ДСБ ще бъде поне отчасти разколебано да гласува за коалиция с проект, който отказва официално да тръби колко десен и консервативен е.


Но и политическата, и електоралната логика говорят, че въпреки това Христо Иванов и Радан Кънев носят отговорността за това да убедят последователите си, че на предстоящите парламентарни избори трябва да се явят заедно.


Елементарният анализ показва, че ако политическото пространство, което двете формации заемат, бъде разделено отново, има значителна опасност то да остане без парламентарно представителство. Ако това се случи, разбира се, и двамата лидери ще се окажат в леко различни, но еднакво неприятни позиции – Кънев ще трябва да се откаже изобщо от политическите си амбиции, а Иванов почти сигурно ще си гарантира, че проектът му завинаги ще остане в покрайнините на важните политически решения. Дори и ако, явявайки се поотделно, едните успеят да влязат в парламента, самото им присъствие без евентуалния им близък партньор ще значи, че основната политическа теза за борба с корупцията ще бъде маргинализирана в живота на следващото Народно събрание.


В заключение, въпреки че безспорно явяването на "Да, България" и ДСБ заедно на предстоящите парламентарни избори носи известни негативи и за двете формации, политиците и политическите партии имат отговорността да поставят политическите си цели над тяснопартийните. И доколкото и двете формации обявяват, че основният им приоритет е борбата с корупцията и връщането на България в нормалния западен свят, в който законът стои над всичко, техните лидери носят отговорността да убедят последователите си, че тази цел е по-важна от евентуалните тяснопартийни загуби, които ще бъдат нанесени при евентуалното им коалиране.


Така двамата лидери са поставени пред първите си големи тестове
за новата политическа кампания


Радан Кънев да свикне с идеята, че в момента не той държи инициативата; Христо Иванов да убеди последователите си, че политиката е изкуството на компромисите, базирани на принципи.


И двамата имат броени дни за да преминат тестовете си.


Защото съвсем скоро хората ще започнат да си казват: "Аз за политици, които помежду си не могат да се разберат, няма да гласувам".


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK