Помагало на избирателя в епохата на популизма - част I

Статията е от Седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика.

Азбука на управлението на слуховете

Съдържание

• Определение
  Условия на устойчивост на слуховете
  Цели на разпространението
  Най-важната цел
  Особености на времетраенето на слуховете
  Какво трябва да се помни
  Кой може да се възползва от това помагало

Определение

Слуховете са официално или документално-фактически-статистически непотвърдени съобщения, които се пускат в обръщение както в междуличностни, така и в официални канали за информация.

Условия на устойчивост на слуховете

• Правдоподобност (зрънце на истинност), прикриваща дезинформацията;
  Достоверност (връзка с общоприети вярвания и представи за човешката природа);
  Предполагаемото да изглежда като действително;
  Простота на привидно обяснителния характер на съобщението;
  Невъзможност или трудност (високи разходи) за проверка;
  Авторитетност на източника, мнима или реална, от публично лице и/или с позоваване на лично свидетелство някъде по веригата;
  Повторяемост;
  Привлекателност и занимателен характер на съобщението (липса на скука или скука, алтернативна на друга скука);
  Липса на задължение на разпространителя да вярва на разпространявания от него/нея слух, но все пак при спазване на условията a-g;
  Заинтересованост на разпространителя;
  "сексапил" на слуха;
  Речева форма, приличаща на псувня, притча или лирика от популярна, поп-култова песен, може и заглавие на филм.

Цели на разпространението

• Създаване на привидно-истинна действителност;
  Оптимално разпространение на тази истина;
  Сътворяване на определено илюзорно мнение за някакво събитие, положение на нещата, човек или човешки и обществени отношения;
  Притъпяване на обществената нетърпимост или създаване на такава търпимост към въпросните илюзорни събития, неща, хора и отношения;
  Замъгляване на способностите и възможностите за самостоятелна преценка;
  Създаване, разпространение и затвърждаване на предразсъдъци;
  Измайсторяване на подозрителност към действителното положение на нещата и/или поне на нежелание за проверка на съответствие;
  Подготовка на другите, т.нар. общество за определено планирано деяние или събитие;
  Разпалване на страх, смут или възмущение спрямо алтернативите на това действие и събитие;
  Възникване на очакване, в най-добрия случай – на обществено въжделение за такова деяние или събитие;
  Преиначаване на историята, за да се притъпи паметта и да се ограничат поуките и способността за преценка;
  Проверка и изместване на други очаквания и въжделения;
  Вменяване на рационално невежество спрямо попълзновенията на конкурентни слухове;
  Подновяване и замяна на едни слухове и система слухове с друга, когато първите се износят, превърнат се в "скука".

Най-важната цел

Най-привлекателната, но и най-трудно постижимата, цел е управлението да се закрепи изцяло на слуховете, на една измислена действителност. За личните отношения този проблем е без значение - ако възникне, въвлечените в "реалността" могат да отидат на изповедник или психиатър (поп, имам, равин, друг помагач и знахар по призвание). Обществата, колкото и да приличат на лудница, не са лудница. Кокурентните слухове ще разрушат "реалността". Текучеството на кадри на императорска длъжност в Древния Рим е най-яркото иаторическо доказателство въпреки всеобхватността на тогавашната социална държава и възприемчивостта към всевъзможни вярвания, да не говорим за популярността на зрелищата.

Особености на времетраенето на слуховете

1. 1. Времетраенето и устойчивостта на слуховете зависи от това доколко добре са спазени посочените по-горе условия за устойчивост, от способността на обществото да забравя и/или да проверява съобщения; от условията за тази памет, от хората със способности да мислят самостоятелно и да проверяват, от институциите (записи, регистри, статистика, деловодство) и от леснотата на достъпа до тях.
   2. Липсата на такива хора и институции определено подпомага устойчивостта и времетраенето на слуховете – те се закрепват по-бързо и траят по-дълго.
   3. Слух, който е "подкрепен" с международен източник, анализ или статистика, е по-дълготраен и "достоверен" – тези източници или не подлежат на проверка, или инстинктивно се смятат за надеждни, или просто проверката изисква повече усилия и разходи.
   4. Слуховете не са чудеса, необясними събития, а тълкуване на действителни или измислени събития; затова те не са "чудо за три дни".
   5. Повторяемостта на съобщението и авторитета на вестоносеца са от ключово значение за времетраенето на слуховете.
   6. Такова значение имат и силата, и професионализмът на разпространителите на попрището на дискредитиране на разпространителите на други, алтернативни слухове.
   7. Слухове, разпространявани от частни (в смисъл на непублични), неизвестни и без авторитет приносители са по-скоро краткотрайни. Обратното е положението със слуховете, разпространявани от публични личности – независимо дали това са журналисти, коментатори ("говорещи глави") или политици и политически партии. Най-дълготрайни са слуховете, които се разнасят и от частни, и от публични разпространители.
   8. Важно е също така слуховете да се проверяват като сила на разпространение (одобрение - неодобрение, съгласие – несъгласие и пр.) от изследвания на общественото мнение – те представляват независима проверка на успеха, устойчивостта, начина на живот и времетраенето на даден слух.

Какво трябва да се помни

• Възприятието е реалност.
  Границите на нашия свят са нашите експерти, онези, на които вярваме.
  Хората знаят малко за онова, което те си въобразяват, че могат да направят и управляват; правителствата и политическите партии не знаят повече.
  Един Нобелов лауреат по икономика твърди, че една от любопитните задачи на икономиката е да показва на хората този факт, но икономистите рядко правят точно това – много често, като инстинктивно признати авторитети, те участват в разпространението на слухове.
  Същото важи и за политолози и политовъди. За социолозите стана дума по-горе.
  "Има два фундаментално различни начина, които човекът, стремящ се към поддържане на живота, е принуден да използва, за да задоволява своите желания. Това са работата и кражбата, собственият труд и присвояването на труда на другите" (Франц Опенхаймер).
  Често онези, които не могат да грабят, крадат (по граф Никита Панин).
  "Всеки обича да бъде корумпиран" (Стив Пейович).
  "Колкото повече закони, толкова повече бандити" (Лао Дзъ).
  Тайната на събирането на пари в политиката е в обещанието, че ще се раздават пари.
  Съревнованието за привилегии и помощи има своята алтернативна и обществена цена, която е равна на разходите за осигуряване на одобрение, участие и финансиране от онези, които не "печелят" привилегии и помощи.
  Няма начин едно мнозинство да живее дълго за сметка на едно малцинство, обикновено се получава точно обратното (Фредерик Бастиа).
  Когато чуя "отечество", "народ" и "справедливост", разбирам, че някой нещо ще краде (по Михаил Ефграфович Салтиков-Щедрин).
  Всяко купуване, включително това на гласа на избиратели, със свои или чужди пари, за себе си или за някой друг, опира до следните няколко нормални и закономерни сценария (обяснени по Милтън Фрийдман, друг Нобелов лауреат по икономика): 1. със свои пари за себе си = грижа за качеството и цената; 2. с чужди пари за себе си = грижа за високо качество, безразличие към разходите; 3. със свои пари за някой друг = безразличие към качеството, грижа за разходите; 3. с чужди пари за някой друг = безразличие и към качеството, и към разходите. Който и сценарий да се случи (този с чуждите пари бива избиран по-често), безплатен обед не съществува.
  "Простонародната мисъл, че един човек от народа ще мисли за народа, защото е човек от народа, а няма да гледа само себе си, тъкмо защото е човек от народа, може да хрумне само на някой човек от народа" (Иво Беров).

Кой може да се възползва от това помагало
Освен избирателите, то може да е от полза на:

• Създателите на слухове,
  Политически кандидати и вождове на политически партии,
  Разпространителите на слухове, споменати по-горе, но още и т. нар. тролове.