Лицемерната обвивка на "европейските социалисти" падна

© Георги Кожухаров

Това, че знакови фигури на червената олигархия идват много по-близко до властта е, разбира се, лоша новина. Още по-лоша е новината, че БСП напълно обърна идеологическия си курс на 180 градуса по отношение на международните позиции на България. През по-голямата част от последните 20 години "Позитано" подкрепяше - макар и не особено ентусиазирано - принадлежността на България към ЕС и НАТО като основен национален приоритет.

Идеологическата линия по отношение на Русия беше, че принадлежността на България към Запада не пречи на добрите и сърдечни отношения с Москва, на съвместните енергийни проекти и т.н. Ако оставим настрана доколко подобно твърдение е вярно, все пак можеше да се говори за припокриване на националните приоритети в позициите на основните политически партии и наличието на маргинални фактори - "Атака" - които отказват да пеят в общия хор.

Това, което се случи официално на конгреса на БСП е практическо обръщане на приоритетите на българската национална позиция в разбирането на "Позитано". Членството в ЕС - за НАТО не се говори изобщо - се поставя в зависимост от желанието на партньорите ни и на Брюксел "да отчитат специфичните отношения на България с Русия", отношението на София към санкциите върху Москва трябва да се промени радикално до "налагане на вето". Някой би казал - това се говори само от такива като Шаренкова /Светлана Шаренкова е в широкото ръководство на БСП и е председател на форум "България- Русия" - бел.ред./ Оставяме настрана кой дава микрофона на Шаренкова да говори тези неща от подобен форум. Проблемът е по-сериозен - това, което Шаренкова говори, цялата зала го мисли и го аплодира.

Лицемерната обвивка на "европейските социалисти" падна на пода в НДК и отдолу се озъби старата комунистическа вещица, зачената в лозето на Габровски и превърнала се в болшевишки придатък на глобалната стратегия на Москва в епохата на и след Коминтерна. Без съмнение, тази безболезнена метаморфоза на БСП от имитация на реформа към връщане към "естествените" позиции от миналото е част от кризата на днешна Европа. Тя е част от успеха на Кремълския режим да подкопава и дестабилизира източната периферия на ЕС, да проблематизира смисъла на европейската интеграция и да съблазнява нищите духом с някаква "алтернатива". Каква алтернатива? Разбира се, чисто виртуална. Дори и съблазните за евтин нефт и газ са прозрачно лъжливи - вижте последното изявление - интервю на белоруския президент Лукашенко.

Но тази илюзорност не тревожи конгреса на БСП. Там са събрани два вида хора. Първите - олигарсите, сложили изцяло ръка върху партията, които предвкусват новите гигантски рушвети от съвместните проекти с "руските другари" - подновяването на "Белене", на някакъв вариант на "Южен поток" и т.н. Вторите - видиотени от невежество регулярни туристи до Бузлуджа, за които Русия винаги е била първа родина, а България - евентуално втора.

Няма да приключа с успокоителното "да се надяваме на..." На нищо не можем да се надяваме. Само на самите себе си, въпреки, че се отчайваме от дерайлирането на поредния български влак към един по-смислен и по-достоен живот.