© Георги Кожухаров
Огнян Герджиков
Половината от 28-те областни управители бяха експресно сменени вчера. На пръв поглед в това решение на служебния кабинет няма нищо сензационно. Областният управител е орган на изпълнителната власт (чл. 143 от Конституцията на България от 1991 г.); представител е на кабинета, назначен е от Министерския съвет и тъй като няма определен мандат, може да бъде освободен във всеки момент.
Прави впечатление обаче, че много от 14-те нови областни управители са свързани с БСП, а някои с НДСВ и АБВ. В тази връзка е необходимо да припомним факта, че
ключът към успеха както на парламентарните,
така и на местните избори е
контролът, който партиите и техните структури имат по места
Областният управител осигурява провеждането на държавната политика, отговаря за защита на националните интереси, законността и обществения ред. Той упражнява административен контрол от страна на държавата спрямо органите на местното самоуправление (чл. 143, ал. 3, от конституцията). Основните правомощия на областните управители са посочени в Закона за администрацията. Тук ще спра само върху някои от тях. Областният управител следи за законосъобразността на актовете на кметовете и общинските съвети (органите на местното самоуправление). Той може да оспорва пред административните съдилища незаконосъобразните решения на общинските съвети; има право на отлагателно вето, което местните парламенти могат да преодолеят с абсолютно мнозинство – в условията на твърде "пъстри" в политически план общински съвети това често е трудно; може също така да отменя незаконосъобразни актове на кметовете на общините и др.
От най-голямо значение с оглед на предстоящия след по-малко от 2 месеца предсрочен вот (насрочен за 26 март 2017 г.) е фактът, че
областният управител има значима роля
в технологията на парламентарните избори
Той провежда консултации с партиите и коалициите за определянето на състава на районната избирателна комисия (РИК), подготвя организационно и технически изборите. Например областният управител организира доставянето на всички изборни книжа, а след приключването на изборния ден трябва да прибере и съхрани на подходящо място тези документи. Накратко - рокадата на областните управители може да бъде определена като
опит на БСП да промени политическия баланс по места в своя полза
(припомням, че резултатът от местните избори не беше благоприятен за левицата).
Заявката на служебния премиер, проф. Герджиков, че ще бъдат сменяни лица, за които има съмнения за търговия с влияние и манипулиране на вота, не може да бъде приета безкритично. Ако има такива съмнения, за кои точно управители става дума, започнали ли са следствени действия срещу тях и т.н., или имаме класически случай на действия, базирани върху слухове и непотвърдена информация.
С други думи, вече можем да видим очертанията на другото, скритото лице на служебния кабинет. Първоначално той изглеждаше сравнително добре балансиран, защото с някои изключения е композиран предимно от експерти. Сега се оказва, че може да стане заложник или проводник на тесни партийни интереси.
Основната задача на служебното правителство е организирането и провеждането на честни, свободни и демократични избори. Ако партийните повели вземат връх, кабинетът ще влезе в конфликт със своя raison d'être, с причината за собственото си съществуване.
Следователно рокадата на областните управители няма как да бъде определена и оценена другояче освен като тревожен сигнал.
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
