Един бивш неонацист за възхода на крайното дясно

Крисчън Пиколини

© Червената къща

Крисчън Пиколини



Крисчън Пиколини е бивш американски неонацист от Илинойс, син на италиански имигранти. Автор на книгата "Романтично насилие: Мемоарите на един американски скинхед" и носител на регионална награда "Еми" за видеокампанията срещу омразата на организацията си "Живот след омразата" (Life After Hate).
Пиколини изнесе няколко презентации в България, запознавайки аудиторията с неговата история и с методите на вербуване в екстремистки организации преди 30 години - тоест преди появата на социалните мрежи - и днес, когато вербуването се осъществява основно посредством тях.


Историята на живота на Крисчън Пиколини разкрива, че екстремизмът е заразен, а хората, които боледуват от него, също са негови жертви.


От невинността към омразата




Както всеки тийнейджър, и 14-годишният Крисчън търси себе си. Тъкмо в този период на наивност в живота му се появява с 13 години по-възрастният от него Кларк Мартел, с когото се сприятелява. Но намеренията на Мартел, оказва се, не са никак приятелски, тъй като той е човек, чиято мисия е да вербува податливи на манипулация млади момчета и момичета, които да въвлича в екстремизма, превръщайки ги в машини за терор.


Мозъкът на Пиколини е бил промит, както самият той се изразява. Методът за това е класически - празнотите в душата на жертвата се запълват с омраза. Омразата започва да се разпрострянва като рак, потискайки любовта и жаждата за живот и щастие. Вербовчикът успява да фокусира съзнанието на жертвата върху чувството на омраза към тези, които пропагандата му посочва като виновници за неговото нещастие. В случая с Пиколини, това са цветнокожите и чужденците.


От усмихнат млад иделист за няколко месеца Крисчън е пробразен в озверял и огорчен от живота човек, който не иска нищо друго освен да отмъщава на тези, за които вярва, че са отнели полагащото му се.



Празнотите в душата, които се запълват с омраза в процеса на манипулация, може да бъдат с различен произход. Най-често те са издълбани от бедност, социална изолация, загуба на родители, преживяване на травма, насилие, сексуален или психически тормоз.


Вербуването като кауза


Още през първата година от членуването му в екстремисткото движение Пиколини е бил научен как да бъде вербовчик. Казва, че е промивал мозъци по същия начин, по който е бил промит и неговият собствен - лъгал е други хора, че им е приятел, за да ги привлече към движението.


Едно от най-важните качества за това е способността да се откриват уязвимите, лесно манипулируемите.


Превръщането на Пиколини от вербовчик в лидер на екстремистка група


През втората година от началото на членството на Крисчън в движението неговият вербовчик и лидер на групата Кларк Мартел влиза в затвора, след като пребива момиче, също скинарка. Причината е, че я вижда навън в присъствието на цветнокожи. Така на 16-годишна възраст Пиколини става главатар на най-склонната към насилие и с най-много последователи неонацистка банда в САЩ.


Преди 30 години за вербуване и пропаганда се използва музиката


В края на 80-те и началото на 90-те години на 20 век основният инструмент за разпространяване на пропаганда е музиката.


В края на 80-те години членове на движението на Пиколини формират групата "White American Youth" (Бяла американска младеж), като през 91 г. я прекръстват на "Final Solution" - тоест на името на плана на Хитлер за унищожаването на евреите в Европа.


Четвърт век по-късно музиката вече не е необходим инструмент за привличане на симпатизанти към екстремистките движения. Защото днес има много по-ефективно оръжие - социалните мрежи.


Усещането за любов променя Крисчън завинаги


Раждането на първото му дете е повратната точка в живота на Крисчън Пиколини. "Когато за първи път прегърнах новороденото си дете и усетих неговата невинност и безпомощност, аз сякаш се върнах към своята собствена невинност, която беше част от мен преди вербуването ми в движението", споделя той. Крисчън признава, че поне 8 години преди да се запознае със съпругата си и да създаде семейство той не е познавал любовта, а само омразата. Чувствата да обича и да съчувства другиму са му били напълно чужди. "Преди раждането на първото ми дете не обичах дори и себе си. А сега вече имах нещо, за което да се грижа и което да обичам. Именно това промени мисленето ми", казва той. Но признава и това, че му е било изключително трудно и не е имал смелост да напусне движението и приятелите си.


След раждането на първородната му дъщеря Крисчън прехвърля лидерската позиция на друг. Започва да изхранва семейството си като отваря магазин, в който най-напред продава нацистка музика. Постепенно започва да продава и друг вид музика и при него все по-често влизат хора, които преди това безпричинно е ненавиждал. Контактите му с тях му помогнали да изпитва толерантност и съчувствие.


Спомня си случай, когато в магазина е влязъл цветнокож тийнейджър, който споделил, че майка му тъкмо е била диагностицирана с рак. Тогава си спомнил болката, която е изпитал и той, когато преди години на неговата собствена майка била сложена същата диагноза.


Спомня си и как в магазина влязла еднополова двойка с малко дете. Виждайки как родителите целуват и обичат детето си, Крисчън си дал сметка, че те изпитват същата любов, която и той изпитва към неговото собствено дете.


Постепенно Крисчън осъзнава, че той и различните хора, които преди години обвинява за нещастието си, споделят много повече общи неща, отколкото е можел да предположи преди това. И тези общи неща не са причина за омраза, а за близост. Този извод го подтикнал да вземе радикалното решение да напусне напълно екстремисткото движение и да свали касетите и дисковете с нацистка музика от стелажите на магазина. Но тъй като основната му клиентела е от любители на нацистка музика, бизнесът му просто фалира.


Впоследствие съпругата му го напуска, взимайки със себе си и двете им деца. Следващите 5 години от живота си прекарва в депресия - губи желание да живее и дори обмисля самоубийство.


Външният му вид (татуировките) и миналото му предизвикват предразсъдъци у работодателите и не го наемат на работа. Но със съдействие на приятелка Крисчън започва работа в корпорацията IBM, представяйки фалшива автобиография.


Прошката поражда новото благородно призвание


Работата на Крисчън в IBM му налага да посети отново същото училище, от което е бил изключен заради побой над цветнокож охранител преди години. Там се среща с него. Тогава Крисчън получава прошка от "възрастния цветнокож мъж с хубава усмивка", както го описва, и му дава обещание, което ще бележи живота му занапред - че ще намери добра обществена кауза, на която да посвети живота си.


Създаването на организацията Life After Hate


Скоро след това, през 2004-а година, по-малкият брат на Крисчън, който той лично по-рано привлича към екстремисткото движение и който остава в него, е убит от хора, които е тормозил поради африканския им произход. Това фатално събитие и обетът пред "цветнокожия мъж с хубавата усмивка" го водят до решението, че той трябва да поправи грешките си и да помогне на хората, на които е повлиял лошо чрез проповядване на омраза. Така той, заедно със съдействието на негови нови съмишленици, основава неправителствена организация Life After Hate за подпомагане на въвлечени като проводници и изпълнители на екстремизма хора, за да може да се върнат към нормалния живот. "Когато хората се почувстват по-пълноценни, нямате представа колко бързо забравят за омразата и се освобождават от нея", казва Крисчън.


Това днес е единствената организация и в двете Америки, която работи с екстремисти, които искат да изоставят омразата, но не могат да съберат смелостта да напуснат групата, с която се идентифицират и в която са им приятелите и познатите. Организацията помага както на неонацисти, така и на членове на групировки като "Ал Кайда" и "Боко Харам".


Има ли разлика между нацистите и ислямистите?


Крисчън Пиколини признава, че покрай работата с организацията е останал изумен колко много сходства има между членовете на иначе фундаментално различни екстремистки групи, които идеологически нямат нищо общо и дори враждуват помежду си. Тоест неонацистките движения и ислямистките привличат хора с едни и същи профили, с едни и същи празноти в душите. А лидерите им и задкулисните им ръководители имат една и съща цел - да въздействат на обществото чрез иницииране на хаос и всяване на страх.


Екстремистите стават все повече и вече имат "нормален външен вид"


Ако в миналото екстремистките групи са били лесни за разпознаване поради отговарящия на определена субкултура външен вид (татуировки, носене на определена символика или характерни дрехи); ако са се събирали на определени места и влиянето им е било значително по-ограничено, в наши дни вече тяхното разпознаване е много по-сложно и почти невъзможно. Защото всички те изглеждат като част от "мейнстрийма", от легитимното общество. Това превръща контролът на службите за сигурност върху екстремистите в много трудна задача.


Насочването на легитимното общество срещу подобни течения още в края на миналия век налага създаването на нова система за проповядване на есктремизъм, която Пиколини описва така: "Постепенно решихме, че нашите идеи биха били много по-завладяващи, ако спрем да развяваме знамена и да палим кръстове. Много по-ефективно би било, ако сме облечени с костюм, с вратовръзка, да имаме висше образование, да имаме почтена работа и тихомълком да заразяваме с нашата идеология колеги и познати, които са податливи на манипулация."



Запис на The Atlantic от конференция на "алтернативното дясно" САЩ показа движението посреща победата на Тръмп с нацисткия поздрав - и поставя под въпрос дали някои хора "са хора изобщо"


Днес екстремистите и особено вербовчиците сред тях много добре осъзнават това и действат точно по описания от Пиколини начин. Те пропагандират своите възгледи доста по-деликатно и постепенно пред техни познати, които успяват да заблудят, че са легитимни представители на "мейнстрийма" (легитимното общество). Те изглеждат като всички останали, като обикновено дават само откъслечни сигнали, по които може да бъдат разпознати като членове на екстремистки групи.


Социалните мрежи са основният развъдник на екстремизъм днес


Интернет изключително много улеснява задачата на вербовчиците на екстремисти - нацисти, ислямисти или други. Това, за което в миналото са били нужни масови събирания, днес е нужен просто профил в социална мрежа. С една компютърна клавиатура или с телефон в дланта всеки може да разпространява омраза и да привлича под влиянието си хора, които да манипулира и да превърне в симпатизанти на идеите му.


Освен това, че социалните мрежи улесняват действията на екстремистите, пропагандата и дезинформацията в тях подтиква към така наречения "евтин тероризъм". Все повече терористични нападения днес се извършват не от клетки на определени групировки, а от хора, които са повлияни от пропагандата и дезинформацията (включваща и фалшивите новини), които се разпространяват чрез фалшиви и реални тролове в социалните мрежи. Един от последните такива случаи беше, когато дни след като щатският президент Доналд Тръмп забрани на чужденци от 7 държави да влизат в страната, канадски студент извърши терористично нападение и уби 6 души в джамия в Квебек, повлиян от пропагандата и дезинформацията по отношение на нелегалната имиграция.


Историята на Грейс


Пиколини твърди, че все повече жени и все по-млади момичета стават проводници на пропагандата и дезинформацията в социалните мрежи, защото има организации от хора, които ги вербуват целенасочено. "Това се прави умишлено, за да може да примамват млади мъже да стават последователи на тяхното движение", твърди Крисчън Пиколини.


Той споделя следната история: "Родителите на такова момиче на име Грейс се свързаха неотдавна с мен, тъй като то качвало клипчета в социалните мрежи, сценарият за които бил пращан от неин приятел, когото тя не познавала на живо и с когото се запознала в социалните мрежи. Всяка вечер разговаряла с него по телефона". Преди да се срещне с момичето, Крисчън направил проучване и установил кой е този странен човек, с когото тя общувала 6 месеца. Оказало се, че Грейс дори се влюбила в него, макар и никога да не го е виждала на живо. Той ѝ изпращал снимки на друг човек, лъжейки я, че са негови. Пращал ѝ и видеоклипове, на които уж говори той, но всъщност наслагвал върху устните на другия човек, за когото се представял, своя собствен глас. Представил ѝ се като 23-годишен младеж от щата Айдахо, а всъщност бил на 35 и живеел в една от източноевропейските страни. Този 35-годишен мъж от Източна Европа се оказал вербовчик на неонацисти.


Крисчън продължава разказа за Грейс така: "Нещата полека-лека започнаха да се разплитат и се установи, че той не е правил това само с Грейс, а с още 12 момичета, най-малкото от които е било на 14 години. И изобщо не е действал сам, а е работил в група от тролове, които са вършили същото с още много други момичета".


Пиколини твърди, че хора от тази организация обработили стотици млади момичета, които впоследствие дори създавали фалшиви профили в джихадистки групи и в такива за защита на човешките права. В тези групи те разпространявали фалшиви новини. "Тяхната цел е провокиране на социални интриги, дестабилизиране на обществата, промиване на мозъци и всяване на омраза сред млади хора, за да може постепенно да ги приобщят към своята кауза", твърди още Пиколини.


Стени вместо мостове


Това, което още повече допринася за въвличането на все повече хора към екстремистките възгледи е фактът, че много хора в развитите страни през последните години се разочароваха от своето икономическо битие. Тези частично или напълно отчаяни хора най-лесно се насочват към решения, които изглеждат лесни - например строеж на стени.


Пиколини е песимист за екстремизма в бъдеще, имайки предвид действията на президента на САЩ Доналд Тръмп. Той е убеден, че на 7 ноември 2016 г. - когато Тръмп бе избран за държавен глава - някой е ритнал туба с бензин върху въглените. "Хората, които бяха изтлявали под пепелта със своята омраза, изведнъж получиха легитимност. Америка не е нито първата, нито последната страна. Това е тенденция, която се наблюдава и в България, и в Унгария, и в Словакия и т.н. Почти в цяла Европа", твърди Крисчън Пиколини.


Стивън Банън, стратег на кампанията на Тръм, а днес - един от най-влиятелните му съветници, е бившият двигател на крайнодесния сайт "Брайтбарт нюз"

© Associated Press

Стивън Банън, стратег на кампанията на Тръм, а днес - един от най-влиятелните му съветници, е бившият двигател на крайнодесния сайт "Брайтбарт нюз"


Дезинформацията и пропагандата са колосален по мащабите си проблем днес. В социалните мрежи все повече реалността заприличва на игра на "Star Craft", в която обаче вражеските единици са действителни хора. Хора с екстремистки възгледи целят да предизвикат хаос чрез разпространение на "фалшивата истина" и успяват. Фронтът е в онлайн пространството, но последиците от тези битки са реални. Поне засега жертвата на това е човечността, която постепенно се заменя от изкривеното разбиране за нормалност. От информационния хаос се възползват икономически и политически кръгове, които желаят не прогресът и свободният пазар да предопределят приоритетите на света, а политиката.


Методите на съвременните вербовчици са много по-ефективни от тези на вербовчиците преди 30 години. В социалните мрежи посланията на екстремистите достигат едновременно не до един или двама - както е било в миналото - а до десетки, стотици, хиляди и дори стотици хиляди последователи. Ако нямаше социални мрежи, със сигурност групировки като "Ислямска държава" нямаше да бъдат толкова влиятелни и опасни, колкото са в момента.


Основната мишена на пропагандата и дезинформацията са най-чувствителните млади хора. Таргетът са тези младежи и девойки, които се чувстват самотни, неразбрани, изоставени, без приятелска компания, без чувство за достойнство. Защото тъкмо тези хора са най-податливи на обработка и вербовка.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK