Психиатрите срещу Тръмп или САЩ като фирма

Психиатрите срещу Тръмп или САЩ като фирма

© Reuters



Последните десетина дни вълна от психиатрични оценки и диагнози на Доналд Тръмп заля САЩ. Авторитети по психиатрия оценяват психическото му състояние не просто като особено или нестабилно, а като достойно за психиатрична диагноза. Медиите по света публикуваха и подробна диагноза от известен психиатър, според когото Тръмп страда от "малигнен (злокачествен) нарцисизъм".


Експлозията от психиатрични експертизи дава клинична конкретизация на казаното още от Хилари Клинтън, че Тръмп е "емоционално негоден" за президент. Преди встъпването му в длъжност водещи американски психиатри написаха писмо до Барак Обама, в което повтарят, че Тръмп има разнообразни симптоми на умствена нестабилност и неразбиране на границата между фантазия и реалност. Дори се създаде група Граждани терапевти срещу Тръмпизма, която публикува предупреждение за психическото му състояние. Кулминация е заявлението на Нанси Пелоси, водач на демократите в Камарата на представителите, че е крайно време да се приеме закон за задължителен психиатричен преглед на президента.


Предвид епидемното разпространение на тези мрачни оценки нека попитаме директно: Може ли Тръмп да бъде психиатрично освидетелстван? Може ли психиатрията да отсъди, че той има умствено разстройство в клиничен смисъл? Отговорът е: Не, не може. Няма такъв шанс.




Първо, психиатричната диагноза е хлъзгаво нещо по принцип, освен ако не става дума за тежки състояния, примерно шизофрения в остра фаза. Второ, психиатричната експертиза може да произведе диагноза, която в обикновения език е равносилна на "луд", ако въпросният луд е публично опасен по непосредствен физически начин. Трето, обаче, истината е, че Тръмп не прави нещо различно от онова, което заявяваше в кампанията си.


Както напомни един от основателите на Pay Pal, просто хората не слушат какво той говори. Като се заканва, продължава Питър Тиил, да изхвърли нелегалните имигранти, или да строи стена между САЩ и Мексико, или да накаже Китай, масовият слушател си превежда думите на по-мек език и преценява, че Тръмп ще води по-строга, разумна, но твърда и ефективна политика с имигранти, Мексико, Китай и т. н. А той всъщност има предвид тъкмо онова, което е казал, по съвсем буквален начин.


Тръмп не е различен "луд" от Мусолини, Берлускони
или някой креслив европейски националист


Това обаче не са клинични лудости. Упражняването на психиатрите в диагностика също няма клиничен смисъл. То е част от политическата реторика на бунта срещу новия президент. Все пак какви трайни нагласи могат да се разчетат зад поведението, в което психиатрите виждат нещо познато?


Тръмп действа според представите си за позицията, която е заел. За него разликата между президент на компания и президент на държава изглежда нищожна. Светът е оразмерен в мисленето му като свят на фирмени отношения. И играта на президента на САЩ Тръмп е игра на президента на Тръмп-организацията. Ако отстъпи, започне много да се обяснява и вслушва в по-долните йерархични нива, ще изгуби авторитета и възможност да доминира. А и ще се усложни излишно. Тръмп не си позволява да се държи по друг начин като президент на страната, тъй като това би означавало вече да не е президент и на компанията си. А това силно би накърнило образа му, идентификацията му, усещането му за себе си, всичко, което той е. Настояването, че няма никакъв опит в публичните дела е само допълва с фактически сведения тези нагласи.


Оттук: Няма как да наема по двама души за позиция, затова имигрантите вън. Нивата на вътрешна сигурност се вдигат. Правилата за управление и работни заплати се актуализират. На партньорите, занемарили инвестициите, се обръща гръб. Намаляваме разходите, включително за аборти, това са излишни харчове. Редуцираме социалните пакети. Залавяме се здраво за работа и повишаваме благосъстоянието на компанията САЩ. Ще бъдем първи, без конкуренция. Ще бъдем "Америка над всичко".


И още нещо: фирмата е семейна. Доверието е вътрешно-семеен ресурс и всеки допуснат до управлението и привидян като асоцииран член на семейството. Затова нищо странно няма в ексцентричния подбор на екип, както и в дълбокото неразбиране на разделението на властите. Назначаването на персони като Стивън Баннън е мотивирано от факта, че като националист той ще бъде лоялен към нацията-фирма. Автентични националистически убеждения президентът няма.


Тръмп е такъв, какъвто е, и никога не е го е крил. Целият съм пред вас, сякаш казва човекът зад маската с бронзовия тен.


Но позата "целият съм пред вас" подвежда.


"Целият съм пред вас" е равносилен израз на "Аз съм скрит"


Защото е маска, прикриваща персоната носител. Самата маска се изгражда като поредица гримаси, неспокойна, с преминаващи едно в друго изражения. Избран е дори нюанс на тена на това непроницаемо лице. Подобна маска е характерна за маниакални нагласи. В жестовете и мимиката има видима възбуда. Бързината, с която хвърчат решения, укази, изказвания (форматът на "Туитър" е като картечен откос) е част от една обща еуфория, която владее персоната. Тя често прераства в раздразнителност и проявява нисък праг на търпимост, както личи по последния скандален туит срещу съдията, суспендирал антиимигрантския указ ("този така наречен съдия" е немислимо изказване за федерален съдия).


Действа се сякаш всичко е спешно, без всъщност да е. Движението остава пързаляне по повърхността, без проникване в дълбочина. Това е онази вътрешна неотложност, чрез която състоянието на мания отказва да се установи, да се уталожи, за да не премине в депресивната си противоположност.


А при вътрешната празнота на фирмения възглед за света това е доста вероятно. Войната с "медиите-лъжци" също се корени тук. Движението по повърхностите изгражда и фиксацията върху как-нещата-изглеждат. Медиите са предатели, защото отказват да останат при златния бронз на лицето, а тършуват зад него.


Маниакалното състояние предполага забързано отскачане между теми и предмети.


Но централната за Тръмп маниакална идея е управлението


Тя е разбирана по архаичния начин на знам всичко, знам какво, кога, как трябва да се прави. Оттук и императивното поведение на собственик, както и разпореждане не само на федералната, но и на световната територия. По нищо не личи, че е съветван или че е интегрирал в мисленето си повече компоненти, отколкото в кампанията. Нещо повече, проявява склонност да опростява сложното и да го превръща в механично. И опитът на разузнаванията да му предлагат алтернативни сведения води до война с разузнаванията. Това е характерна реакция на маниакално функциониращия ум, който знае повече дори от специалните институции за набавяне на информация.


Редуцирането на реалност с множества фактори до идеята за величието на Америка, която се схваща аналогично на успеха на компанията, може да има тежки и необратими последствия. Игнорирането на сложно устроения обществен живот е вътрешен риск за самите САЩ. Но още по-голям е глобалният риск за довеждане до катастрофа на институциите, в които са стабилизирани международните взаимодействия. Онова, което – точно или неточно – се обозначава като либерален световен ред е не друго, а мрежата институции, изградени от САЩ след Втората световна война. Тяхната първична задача е намаляване на риска за нов световен конфликт. В този си замисъл те са несъмнено успешни и в решаваща степен отговорни за съхраняването на мира след 1945 година.


Този възглед за глобалния мир също предполага America first или аналогична фраза. Но значенията й са различни, дори противоположни на мотото на Тръмп. "Америка първа/преди всичко" е тривиален фирмен императив в контекст на пазарна конкуренция. Но същата фраза в полето на международни взаимодействия означава тъкмо обратното. В последните 70 години


САЩ играят ролята на "първи" не толкова в измисляне на глобални институции, а в гарантиране на тяхната валидност


да изпълняват на практика мисията си. Ако това значение на "първи" отстъпи място на фирмено-конкурентното "първи" рисковете от глобално бедствие нарастват рязко.


Тази маниакалност няма клинично естество. Тя характеризира една политическа персона. В края на процеса по нейното разгъване думите на героя от Антихрист на Ларс фон Триер "Хаосът владее/царува" може да добият буквални значения.


Текстът е от поредицата "Факторът Тръмп". В нея ще четете анализи за действията и ефектите от тях на президента на САЩ. Тя се води от Стефан Попов от "РискМонитор".


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK