
© Анелия Николова
Корнелия Нинова
Ако бях футболен коментатор, този текст спокойно можеше да започва така: "Корнелия Нинова откри сезона, като си отбеляза зрелищен автогол на важен международен мач". Нека да поясня. Става дума за реакцията на председателя на БСП на гласуването в Европейския парламент /ЕП/ на споразумението за свободна търговия между ЕС и Канада – СЕТА.
Нинова, която се обяви категорично срещу споразумението, заяви, че подкрепилите го български евродепутати, излъчени от ГЕРБ и ДПС, са "предатели". Според нея, СЕТА противоречи на интересите на нашите производители и ще доведе до заливането на българския пазар с продукти, съдържащи генномодифицирани организми (ГМО). Острата реакция на лидера на БСП предизвика иронично писмо от Антонио Лопес, генералния секретар на Европейската народна партия /ЕНП/. "През месец март в Брюксел ще се проведе среща на Партията на европейските социалисти. Ще наречете ли и тях предатели?", попита Лопес. Български съмишленици и "адвокати" на г-жа Нинова побързаха да се намесят в задочния дебат. Според тях с писмото си до лидера на БСП всъщност генералният секретар на ЕНП й направил голяма услуга, защото така я легитимирал като автентичен противник на еврократите.
Да направим анализ на гласуването в ЕП на СЕТА, което се проведе на 15 февруари. "За" бяха 408 евродепутати, 254 "против", а 33 се въздържаха. Това не е финалът на процедурата по "приемането" на СЕТА. Предстои споразумението да бъде ратифицирано на национално ниво. Докато депутатите от център-дясната ЕНП бяха почти единни – само 5 от 206 гласуваха "против", вотът показа
дълбоки разделения сред Прогресивния алианс на социалистите и демократите – S&D
От 174 леви евродепутати, които гласуваха, 66 бяха "против", а 13 се въздържаха. Основното противопоставяне по темата СЕТА беше между френските социалисти (всички 13 депутати бяха "против") и немските, повечето от които бяха "за" (само 5 от 24-мата немски евродепутати бяха "против"). Всички леви депутати от Хърватия, Дания, Финландия, Унгария, Литва, Румъния, "самотните" представители на Люксембург и Естония, мнозинството от депутатите от Испания и Португалия също изразиха подкрепата си за споразумението, докато против наред с френските и българските избраници бяха и всички представители на Австрия, Беглия, Чехия и Полша, както и на Ирландия, Латвия и Словения, които имат по един член на групата на S&D.
На базата на анализа изказването на г-жа Нинова не може да бъде определено другояче освен като груба политическа грешка. Не визирам нейната теза за последиците от СЕТА. Въпросът за ефекта от споразумението върху българския пазар е обект на дискусия. Начинът, по който беше заявена позицията на г-жа Нинова, обаче по нищо не се различава от и не се извисява над обичайната стратегия на популистите, които рекрутират съмишленици като разпалват страхове и предупреждават за ужасни катаклизми. По-важно е друго.
Слагайки клеймото "предатели" върху подкрепилите СЕТА, лидерът на БСП игнорира дълбоките различия в собственото си партийно семейство. По този начин, с това непремерено изказване, тя
демонстрира дипломатическа неопитност,
дори непохватност
Именно това е акцентът в писмото на г-н Лопес до нея. От тази перспектива, трябва да бъде отхвърлена и споменатата опорна точка на българската левица, която беше пусната непосредствено след гафа на Нинова.
Още по-странно, като отчетем политическия контекст, беше и поведението на лидера на европейските социалисти, г-н Сергей Станишев. Той първоначално гласува "за" СЕТА, след което от неговия екип заявиха, че "се бил объркал". При положение, че става дума за важен вот по тема, която очевидно разделя сериозно левицата,
"грешката" на г-н Станишев изглежда особено нелепа
Бих си позволил да предположа, че той и неговите сътрудници са чакали до последния момент да видят накъде ще задуха вятърът, и, впоследствие, когато са осъзнали, че вотът "за" ще навреди на г-н Станишев, са побързали да "влязат в правия път".
Накратко, българските социалисти показаха, че имат още много какво да научат за "голямата политика". За възможностите им на терена на "малката", ние вече си знаем.
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.