© Юлия Лазарова
Доц. Александър Корнезов, български съдия в Общия съд на ЕС, лауреат на деветия конкурс "Юрист на 2016" на "Правен свят"
При получаването на наградата "Юрист на 2016 в сряда българкият съдия в Общия съд на ЕС доц. Александър Корнезов произнесе забележителна тематична реч за значението на ЕС и своята тревога за бъдещето на съюза.
Препечатваме речта от сайта "Правен свят". Заглавието е на "Дневник".
Благодаря много за наградата, която приемам с огромна отговорност.
Ако ми позволите, бих си позволил няколко думи като гражданин, не като юрист тази вечер. Тъй като живеем във време разделно.
Живеем във време разделно! Заглавието е на "Дневник".
Европейският съюз, на който аз съм отдал част от професионалната си и и академична кариера, е изправен може би пред най-тежкото си изпитание. Тази година, 2017-а, ще бъде решаваща за самото оцеляване на Европейския съюз.
Както всички знаем, през последните години ЕС влиза от една криза в друга – тъкмо излезе от нея и започне друга. Първо беше дълговата криза. След това започна мигрантската криза, която продължава и до днес. След това дойде Брекзит.
Последните месеци натискът срещу ЕС, срещу европейското единство – както от Изток, така и от Запад, нараства. Тази година ни очакват три съдбоносни избора втри от държавитечленки – учредителки на ЕС.
И, повярвайте ми, гаранция за изхода от тези избори и за бъдещето на европейската идея като цяло няма.
Когато се замисля за Брекзит – по-конкретно казвам Брекзит, тъй като аз съм дълбоко убеден, че дълговата криза, като всяка една икономическа криза, е въпрос на време... Икономическите кризи идват и си отиват – въпрос на цикли е понякога.
Мигрантската криза, дай Боже, скоро и тя да бъде разрешена – въпрос, разбира се, е кога ще приключат военните действия в Близкия Изток.
Брекзит ще остане.
Аз, след резултатите от Брекзит, почувствах негативния вот за излизане на Обединеното кралство като лично разочарование. Тъй като част от академичната ми кариера е свързана с Обединеното кралство. Следих предреферендумната кампания много отблизо. Това, което ми направи много силно впечатление, и това, което искам да споделя с вас сега, е, че цялата кампания се свеждаше до това – колко средства получава Обединеното кралство от ЕС и колко Обединеното кралство плаща на ЕС.
Ако си спомняте, един голям червен автобус обикаляше цялото Обединено кралство с едни огромни надписи, как 300 милиона ли, 500 милиона ли паунда на месец ние ще си върнем, ако излезем от ЕС... И целият дебат се свеждаше до това – вярно ли е, не е ли вярно; 300 ли са, 500 ли, 100 милиона ли са,и т.н...
До това ли се свежда Европейският съюз? Бих искал над това ние всички да се замислим тази вечер. И в тази година, която е решаваща...
До това ли се свежда европейската идея?
Счетоводство ли е това? Сметкаджийство ли е?
Нека се запитаме ние като българи. Макар че много често тук, в България, дебатът също се свежда до това – колко фондове ние получаваме от ЕС, спрени ли са, не са ли спрени. Отново сметкаджийство!
Вярно, важно е, особено за една икономика като българската, която разчита горе-долу само на това – да си го кажем в прав текст.
Но до това ли се свежда европейската идея?!
Не е ли време в такива времена разделни да започнем ние да говорим за европейските ценности, които ни обединяват? И това не е нищо друго освен нашата дълбока убеденост в защитата на човешките права, в равенството между европейските народи, в солидарността!
Защото именно солидарността между европейските народи е това, което отличава ЕС от всяка друга международна организация.
Солидарността!
Нека да се замислим за секунда: ако България един ден – дай Боже да стигнем тези дни – се превърне в нетен платец в европейския бюджет, забогатеем... И започнем ние като данъкоплатци да заплащаме за по-бедните европейски народи, за да могат те да се развият – това е солидарност... Дали нашата подкрепа за ЕС би била същата като днес?
Запитайте се. Ето това са европейските ценности.
И в тези трудни времена ще се върна в крайна сметка на първопричината: защо го има този Европейски съюз? Каква е европейската идея?
Това не е нищо друго освен идеята за мир между европейските народи.
И моето поколение, включително поколението на родителите ми, които не помнят войната, за нас мирът е нещо като даденост. Ние сме свикнали да живеем в мир.
Мирът не е даденост! Да се огледаме наоколо... Мирът не е даденост!
Спомням си, бях студент в Софийския университет, през 1999 г., когато по погрешка няколко бомби от бомбардировките в съседна Югославия паднаха включително над София. Всички помним това!
Ние като българи най-добре знаем това: тук, на Балканите мирът не е даденост. Никъде по света мирът не е даденост! Мирът е постижение!
И можем да обвиняваме днес ЕС във всички смъртни грехове, които си пожелаем. Но едно нещо не може да отречем – неговото постижение за мир.
Защото през последните 70 години европейските народи – поне държавите-членки на ЕС, живеят в мир.
И само поради тази единствена причина европейската идея заслужава нашата пълна подкрепа.
Благодаря ви!
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
