За реализма на избирателните списъци

© Юлия Лазарова

Тези дни Конституционният съд отмени наказанието при негласуване на два последователни избора от един същ вид. Това решение предизвика възторг и аплодисменти в националната демократична общност и още повече аплодисменти, почерпки и кратки възгласи браво, аферим, ашколсун в недотам демократичната общност. Тази неразбираема за мен радост не вещае нищо добро за изборния процес и за доверието в него. За да разберем логиката на записа в Изборния кодекс за наказанието при негласуване и за отмяната му, трябва да се върнем малко назад.

Само от любов към музейното дело

Ще се върнем в средата на 2012 г.

Тогава на имейлите на 15-тина депутати от тогавашното Народно събрание е изпратен един текст, с който се искат промени в изборното законодателство. Там между другото е предложено следното:

"Според някои анализатори драмата с избирателите-фантоми е заложена в Конституцията. Според други това е удобен резерв за манипулиране на резултатите. Каквато и да е причината, обаче, не може да се очаква обществено доверие в случай, че при 7.3 милиона население има съмнения за 980 000 или 1.2 милиона фантомни избиратели. Това е просто мърлява работа, която вече предизвиква досада, раздразнение и демотивира избирателите. Изборите се правят в материален свят и са едно от основните политически и граждански права и е срамно този проблем да се влачи десетилетия. И то при техническа възможност за влизане и излизане от всякакви регистри в реално време. Тук има нужда от по-радикални действия.

Една от възможните техники за привеждане на избирателните списъци в съответствие с реалния брой избиратели е да се възложи на ГРАО /гражданска регистрация и административно обслужване/ да извади от избирателните списъци всички лица, които не са участвали в последните два национални избора през 2009 и 2011 г. Три месеца преди датата на парламентарните избори ревизираните от ГРАО избирателните списъци да се публикуват за публичен одит за срок от 1 месец. Тези избиратели, които не се намерят в списъците или искат да бъдат заличени от списъците, да получат срок - примерно 1 (един) месец - да се регистрират по постоянен адрес. Това да стане изборен регистър, който да се отпечата 15 дни преди датата на изборите и да се счита за финализиран. Навършилите 18 г. в този период от 15 дни да се дописват в деня на изборите.

След две такива актуализации българските граждани ще ценят избирателните си права, а няма да ги подритват или да ги оставят без надзор като "фантоми". Трябва да се разбере, че избиратели са само тези лица, които са гласували или са заявили желание да гласуват в предстоящите избори. Те са в избирателния списък (изборен регистър). Останалите лица са жители на дадена правна територия, граждани на страната, но все още не са избиратели." Край на цитата.

Както читателите се досещат, никой от тогавашните депутати не си направи труда да отговори на предложенията.

От умрял писмо

Текстът е получен и от някои медии, но не вижда бял свят, а отива в коша.

След протестите от 2013 г., когато започват сбирките в Народното събрание на "джуджетата на Мая", както ги нарича Валери Найденов /Мая Манолова, ръководеше работата по Изборния кодекс - бел.ред/, това предложение отново е направено на заседанията на Обществения съвет по подготовка на сегашния Изборен кодекс. Нещо повече, според експерти на ГРАО това е възможно да стане в рамките на 3-4 месеца. ГРАО и без това прави проверки за двойно гласуване и подобно наслагване на действително гласувалите не е проблем.

За известно време тази идея сякаш има шансове да мине, но тъмните сили не дават и дума да се издума и тя е отхвърлена. Неофициално се правят намеци, че няма да се използват вече минали избори, но може да се използват следващи избори и така избирателният списък да се прочисти и да се доближи до реалността. От приетия след тези обсъждания кодекс става ясно, че и бъдещите избори няма да се използват за изчистване на избирателния списък.

Тъмните сили побеждават по този въпрос

Приети са други важни неща – преференцията (мажоритарният микроелемент в пропорционалното гласуване), номерираните бюлетини (обаче пак се печатат 7.5 милиона заради раздутия избирателен списък), ограничен е броят на застъпниците. Има и други полезни работи. Но никакъв намек за каквато и да е форма на активна регистрация. Изборите продължават да си носят негативите и съмненията за манипулации заради избирателните списъци.

И така стигаме до прословутото задължително гласуване и отписване от избирателните списъци, което бе предмет на последните поправки в кодекса.

Първоначалното предложение е - който не гласува на два поредни избора да бъде отписан/заличен от избирателния списък. Този подход предполага, че страната има един избирателен списък за всички избори, със специфичните ограничения по уседналост за местните и европейските избори. В този списък са всички български граждани над 18 години, които са живи по всички земни кълбета, не са поставени под запрещение и не изтърпяват наказание лишаване от свобода. В хода на дискусията в правната парламентарна комисия един гражданин (по скоро селянин) обяснява, че българските избори са като ръченица и са много на често. Така само за 2 години от списъка ще отпаднат много хора. Ако този вариант беше останал, то сега шоково и само за няколко месеца (президентски плюс предсрочни парламентарни избори) щяхме да имаме готов реалистичен избирателен списък.

В крайна сметка се предлага и приема отпадането да стане след неучастие в два поредни избора от един и същи вид. Според мен и в този случай се има предвид, че дългият избирателен списък (без уседналост) е един за всички избори. И ако пропуснеш два избора от един вид, то не можеш да участваш в никакви избори след това от какъвто и да са вид.

Така периодът за дезинфектиране
на избирателния списък става 4 или 5 години

Това е по-мек вариант от първоначалния.

И тука започват спекулациите и тълкуванията. Според някои специалисти отписването след второто негласуване не се отнася за всички видове следващи избори, а само за следващите избори от същия вид. Или ако не си гласувал два пъти за президент, то няма да можеш да гласуваш само за президент и то чак след 10 години, а не след 5. И това не ти пречи да гласуваш за парламент или местна власт след тези 5 години. При този подход излиза, че избирателният списък не е един за всички избори (със специфичната уседналост), а за всеки избор си има отделен избирателен списък и отписването/заличаването важи само за списъка за този вид избор и то след два мандата (значи отписване след 10 години за неучастие в два президентски избора и 8 години за неучастие в два местни или парламентарни избора).

Това на практика обезсмисли санкцията.

Отмяната е формален акт

И в заключение – решението на Конституционния съд да отмени дори тази минимална санкция на практика оставя всички възможности за изборни манипулации, които дават избирателните списъци. Остава и разхищението да се печатат 7.5 милиона бюлетини при 3.5 милиона гласуващи. Подхранва се недоверието и нихилизмът към изборния процес. Ще спадне избирателната активност, макар че сигурно няколко процента законопослушни избиратели в напреднала възраст ще гласуват само заради думичката "задължително".

За съжаление един добър замисъл беше провален. Дали е виновна само Конституцията или партиите искат да ловят лапнишарани в мътните избирателни списъци - решете сами. Аз съм само обикновен гражданин даже по-скоро селянин.